"Скъпа Банетла, и двете ми деца са мъртви", пише Маргарете Бамбергер на сестра си в Берлин. Писмото ѝ е изнесено тайно през 1943-та година от т.нар. "цигански лагер", който е част от концлагера Аушвиц-Биркенау. Маргарете и съпругът ѝ оцеляват, но не и децата им, пишат от "Дойче веле".
Маргарете моли сестра си да ѝ изпрати животоспасяващи медикаменти и описва в закодирано послание на ромски колко ужасяващо е положението: "Специални поздрави от Баро Наслепин, Елента и Марепин". Което означава: изложени сме на болести, страдания и смърт.
Писмото ѝ може да бъде прочетено в оригинал и чуто на английски, немски и ромски в портала "Гласовете на жертвите" ("Voices of the Victims"). На този портал европейски учени, координирани от историчката Карола Фингс, са събрали 60 писма и свидетелски показания на преследвани по време на войната представители на ромското малцинство от 20 държави.
Особеното тук е, че говорят не палачите, а жертвите - самите синти и роми, пояснява Карола Фингс пред ДВ. Текстовете са от времето на гоненията или наскоро след това, когато жертвите дават показания за извършените срещу малцинството престъпления, опитвайки се да подведат извършителите под съдебна отговорност.
Аушвиц-Биркенау 1944: избити са жени, деца, старци
Децата на Маргарете Бамбергер, както и повечето концлагеристи, стават жертва на глад, болести и насилие. В нощта на втори срещу трети август 1944-а година SS разтурва семейния лагер и сред стенания и плач изпраща на смърт 4300 затворници. Според Фингс, това е "кошмарната кулминация" в предприетия геноцид срещу синти и роми. Именно затова Европейският парламент обяви втори август за Европейски ден в памет на избитите синти и роми.
В нощта на касапницата в газовата камера загива и дъщерята на Цили Шмит- четиригодишната Гретел, заедно с нейните баба и дядо, с леля ѝ и шестте ѝ деца. Преди това майката на Гретел е наблъскана в товарен вагон заедно с други работоспособни концлагеристи. Когато понечва да се отскубне, за да се присъедини към семейството си, лекарят от SS Йозеф Менгеле я връща обратно с плесница. "Спаси ми живота, но по-добре да бях умряла".
От католическия детски приют - в Аушвиц
Четирите деца на Франциска Курц - Ото, Соня, Алберт и Томас - са ѝ отнети и са изпратени в католически детски приют, след което депортирани.
През 1946-та година майката пише до монахинята-ръководителка на приюта, че по думите на полицията четирите ѝ деца се намирали в Аушвиц. На въпроса: "Какво още искате от клетите ми деца?" лаконично й отговарят: "Да ги унищожим".
Ото, Соня, Томас и Алберт са убити в Аушвиц. Измежду 39-те деца от приюта оцеляват само четири. Католическата църква не ги защитава.
И това не е единичен случай. Многобройни призиви да се помогне на членуващи в католическата църква роми остават без отзвук от страна на църквата. Затова пък, казва Карола Фингс, ставаме свидетели на случаи в окупираните територии на Югославия и Съветския съюз, "когато мюсюлмански общности предотвратяват залавянето на роми от нацистите".
Геноцид в Европа - далеч извън Аушвиц
Навсякъде в завзетите от нацистите европейски територии синти и роми са подложени на гонения и се борят за живота си. Много от тях са избити - в концлагери или чрез разстрел.
В окупираната от германците Полша освен лагерите за изтребление са известни още около 180 места, където са били извършени кланета. В Югославия и в Съветския съюз повечето жертви били разстрелвани на място. Концлагери е имало и на територията на сегашна Чехия, а и в Хърватия.
Хърватия: "Докараха ни тук да умрем"
Музикантът Йосип Йока Николич разказва: "От рождението си до 1942-а година живях със семейството си в Предавец." Един ден в къщата му нахлуват полицаи и мъже от профашисткото движение "Усташи", което управлява Независимата хърватска държава по време на Втората световна война. Отвеждат неговото и други семейства под претекст, че ще ги преселват. Натоварват всички във вагони - съпругата на Йосип, осеммесечната им дъщеря, родителите и братята му, както и техните семейства - и ги откарват в концлагера Ясеновац. "Не пощадиха никого - нито старците, нито децата."
Николич е наясно: "Докараха ни тук да умрем." Разделят го насила от жена му и детето и заедно с други мъже го повеждат да го екзекутират. Той обаче успява да избяга, присъединявайки се към партизанската съпротива. В Ясеновац загива цялото му семейство.
Сърбия: "Най-малкото ми дете издъхна"
В края на октомври 1941-а година, разказва Милена Станкович, германците обграждат нейния жилищен район в Белград. Агенти и полицаи от сръбската Служба за защита на държавата нахлуват в жилището ѝ. Съпругът ѝ и един от братята му били служители в градската управа, доведеният ѝ син бил музикант, друг от братята на мъжа ѝ - работник. Всички имали деца и притежавали сръбско гражданство. Близо 1500 ромски мъже са интернирани в лагер. Няколко дни по-късно всички са разстреляни в покрайнините на града.
Около месец след това нацистите в сътрудничество със сръбските власти натъпкват и жените, и децата в товарни вагони и ги откарват в концлагер, където те мръзнели и гладували. "Най-малкото ми дете издъхна - не можех вече да го кърмя", разказва Наталия Миркович.
През август 1942-а година началникът на германското военно управление в Сърбия заявява: "Сърбия е единствената страна, в която въпросът с евреите и циганите е решен окончателно".
Унгария: "Стреля с автомата си право към детето в корема ѝ"
Ангела Лакатош е бременна в последния месец, когато четирийсетина полицаи нахлуват през февруари 1945-а година в жилището ѝ в едно ромско селище в западна Унгария. Когато тя моли да я пощадят, един от тях ѝ отговаря: "Да пукнете всички". Затварят 120 роми в един хамбар. Те молят за вода за децата, но получават само удари.
Първо отвеждат мъжете, после и по-младите жени. Друга жена в напреднала бременност едва пристъпвала. Един от жандармите я ударил, а втори стрелял с автомата си направо в корема ѝ. Подгонват Лакатош и останалите към една яма. "Видях в нея труповете на баща си и на двамата си братя. Сринах се в изкопа."
Лакатош закрива лице със забрадката си - да не вижда какво става. "После заваляха изстрели." Ранена била на осем места. Върху нея падали тела, които поемали куршумите. След няколко часа някак успява да изпълзи от изкопа.
Макар и тежко ранена, Ангела Лакатош оцелява, но губи цялото си семейство, заедно с нероденото си дете. След края на войната тя свидетелства срещу коменданта Йосеф Пинтер, който е осъден и екзекутиран през септември 1948-а година - един от малцината, подведени под отговорност заради геноцида срещу ромите.
Русия: "Хвърляха в изкопа не само още живи деца"
За истински кошмар си спомня и Лидия Никитична Крилова. През април 1942-а година нацистки окупатори нахлуват в ромския колхоз в село Александровка. Офицер извиква поименно от списък жителите на селото, освобождавайки впоследствие онези, които не са роми.
Подгонват като добитък ромските семейства с камшици, събличат ги голи и ги изправят пред изкопан ров. Разстрелват по-големите деца пред очите на майките им, после започват да изтръгват и пеленачетата от обятията им и да ги хвърлят в рова.
"Хвърляха не само още живи деца“, разказва оцелялата. Не е пощадена и болна старица, носена от дъщерите си. Крилова и още няколко души успяват да се спасят в последния момент.
Ромите в Източна Европа не са получили обезщетение
В много страни и до днес не осъзнават напълно, че синтите и ромите са били подложени на систематичен геноцид, отбелязва Карола Фингс, която ръководи екип за съставяне на енциклопедия за нацисткия геноцид срещу ромите.
Историчката е била член на Независимата комисия за антициганизма, която наскоро представи заключителния си доклад. Според нея не е достатъчно геноцидът срещу ромите да бъде признат безусловно - трябва да има и материална компенсация, и то не само в Германия, а и за живеещите в други държави, особено в Източна Европа, тъй като след 1945-а година те не са получили никакво обезщетение.
Изправят на съд стогодишен бивш пазач на нацистки лагер
Човекът, който се противопостави на Хитлер - Карл фон Осиецки
Момичетата, които съблазняват и убиват нацисти
„Господи, моля те, искам да живея!“
Вижте тайните помощници на затворниците в Аушвиц
Детството на Хитлер: какво разкриват писмата на баща му
