П реди половин век Ричард Никсън се стремеше да разедини Китай и Русия. Петдесет години по-късно президентът Тръмп развива стратегията – той се опитва да раздели Русия от Китай. Тогава и сега стратегията на всеки от тях има своята логика според времето си, пише The Hill.
През 1969 г. разривът между бившия Съветски съюз и Китай прерасна в открит граничен конфликт. Раздорът между двете комунистически сили се задълбочаваше от известно време.
Съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г. с цел потушаване на въстание там беше възприета в Пекин като зловеща заплаха за комунистическите режими, които не следват линията на Кремъл – а Китай не я следваше. Китай на Мао вече търсеше идеологическа независимост от Москва, но сега това се превърна в необходимост.
Разбира се, по онова време Китай беше младши партньор. Съветският съюз беше вторият полюс в един биполярен свят, разделен между капитализъм и комунизъм, демокрация и диктатура.
Днес ролите на Китай и Русия са разменени – Русия е младши партньор. Нейното влияние се е свило, а много от бившите ѝ съюзници сега са твърдо в орбитата на Запада. Заплахата Украйна да стане поредната от тях допринесе за решението на Путин да започне инвазията.
Русия, вече отслабена, само си нанесе допълнителни щети с катастрофалната си грешка в Украйна. Сега тя страда от санкции, изолация и влошена репутация – вече не се възприема като сила, която може да проектира могъщество, както преди. А да не говорим за огромните човешки и икономически загуби.
BBC: Тръмп взриви световния ред, ще се върнат ли „сферите на влияние“
Китай, втората по големина икономика в света с второто по големина население, сега е старши партньор на Русия. Той се стреми да разшири влиянието си не само в съседните региони, но и по целия свят. Китай наруши споразумението за Хонконг, засили агресивната си позиция спрямо Тайван и създава напрежение в цяла Азия и Южния Пасифик – всичко с цел установяване на хегемония.
Но китайската експанзия не се ограничава само до военна агресия. Пекин използва и икономическата си мощ – инициативата „Един пояс, един път“ е пример в глобален мащаб, докато опитите му да осигури стратегически позиции около Панамския канал са по-близо до дома.
Преди петдесет години президент Ричард Никсън и неговият съветник по национална сигурност Хенри Кисинджър видяха подобна възможност за разрив между Китай и Русия.
През юли 1971 г. Кисинджър направи първо тайно посещение в Китай (второ последва през октомври), с което откри канал за разговори с комунистическия режим в Пекин. Тези дискусии проправиха пътя за срещата на върха между Никсън и Мао през 1972 г.
Днес – макар и в по-малка степен, отколкото СССР в своето време – Китай е сформирал коалиция от държави-изгнаници, които оспорват САЩ. Русия, Венецуела, Куба, Северна Корея и Иран са сред съюзниците му. Тръмп очевидно вярва, че има начин да извади Русия от тази орбита на изолирани режими.
Той разглежда Русия като регионална заплаха – по-конкретно като заплаха за Европа. Затова настоява Европа да поеме водеща роля в този регионален конфликт и да увеличи приноса си за собствената си отбрана.
Тръмп също така ясно вижда Китай като глобална заплаха, много по-голяма от Русия. Докато Русия трудно проектира сила дори в съседните си региони, Китай постоянно се опитва да разшири влиянието си по света и често успява.
Тръмп: Русия желае край на войната, но умишлено бави мирните преговори
Прозорецът на възможност, който Тръмп вижда, е уязвимостта на Русия. Катастрофалната грешка на Путин в Украйна изтощи Русия откъм човешки ресурси (свидетелство за това е наемането на севернокорейски наемници), пари и репутация. Русия очевидно не е СССР от преди 50 години, но ако бъде откъсната от Китай, това би било сериозна загуба за Пекин.
Въпреки ограниченията си, Русия все още е най-значимият военен съюзник на Китай – държава, която три години държи Запада зает. Ако Москва бъде отдалечена от Пекин, Китай ще бъде допълнително изолиран – нещо, което светът отчаяно трябва да постигне възможно най-скоро.
Това би добавило инерция към останалите външнополитически неуспехи на Китай. Например, неговият съюзник Иран не е изглеждал толкова слаб от години, а прокси-групировките му продължават да търпят удари – Башар Асад в Сирия, хусите в Йемен, „Хизбулла“ в Ливан и, разбира се, „Хамас“ в Газа.
Всичко това не означава, че Тръмп е Никсън, още по-малко Кисинджър. Неговият бомбастичен стил често игнорира дипломатическите норми и изглежда създаден по-скоро да отчуждава, отколкото да привлича съюзници.
Но външният му вид не трябва да засенчва това, което той изглежда вижда ясно: разликата в нивото на заплаха между Русия (регионална) и Китай (глобална) и потенциалната възможност да раздели двете държави.
Прозорецът на възможност, който Тръмп забелязва, е същият, който Никсън видя преди половин век. Макар тактиката му да е типично по собствен модел, стратегията му е изцяло в духа на Никсън – само че обърната.
Този коментар изразява личното мнение на автора на The Hill и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg като цяло.
* Видеото е архивно!
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Рюте към Русия: Отговорът на НАТО ще бъде унищожителен
Разкриха причината за смъртта на бившия федерален прокурор Джесика Абър
"Кофеиновата кралица" почина от инфаркт на 28 години
