Т ова е най-тежката криза за сигурността на Запада след края на Втората световна война и е продължителна, пише Алън Литъл в анализ за Би Би Си (BBC). Както казва един експерт, „Тръмпизмът ще надживее неговото президентство“. Но кои нации са подготвени да излязат на преден план, докато САЩ отстъпват?
В 9 ч. една сутрин през февруари 1947 г. посланикът на Обединеното кралство във Вашингтон, лорд Инвърчапъл, влезе в Държавния департамент, за да връчи на държавния секретар на САЩ Джордж Маршал две дипломатически съобщения, отпечатани на синя хартия, за да подчертаят важността им: едното за Гърция, другото за Турция. Изтощена, разорена и тежко задлъжняла към САЩ, Великобритания каза на САЩ, че не може повече да продължи подкрепата си за гръцките правителствени сили, които се борят с въоръжен комунистически бунт. Великобритания вече обяви плановете си да се оттегли от Палестина и Индия и да прекрати присъствието си в Египет.
Съединените щати веднага видяха, че сега съществува реална опасност Гърция да падне в ръцете на комунистите и, следователно, под съветския контрол. И ако Гърция отиде, Съединените щати се страхуваха, че Турция може да бъде следващата, давайки на Москва контрола над Източното Средиземноморие, включително, потенциално, Суецкия канал, жизненоважен световен търговски път.
Почти за една нощ САЩ навлязоха във вакуума, оставен от заминаващите британци.
„Трябва да бъде политика на Съединените щати“, обяви президентът Хари Труман, „да подкрепя свободните народи, които се съпротивляват на опитите за подчинение от въоръжени малцинства или от външен натиск“. Това беше началото на това, което стана известно като доктрината Труман. В основата му беше идеята, че подпомагането на защитата на демокрацията в чужбина е жизненоважно за националните интереси на Съединените щати.
📆 On March 12th, 1947, President Harry Truman addressed Congress and laid out what became known as the Truman Doctrine—a pledge that the United States would provide military and economic assistance to countries resisting communism, starting with Greece and Turkey. This policy… pic.twitter.com/Q229rLMh9D
— Libertarian Party of Pennsylvania (@LPPAorg) March 13, 2025
Последваха две големи инициативи на САЩ: планът Маршал, огромен пакет от помощ за възстановяване на разрушените икономики на Европа и създаването на НАТО през 1949 г., който имаше за цел да защити демокрациите от СССР, който сега беше разширил контрола си над източната част на Европа. Лесно е да се види това като моментът, в който лидерството на западния свят премина от Великобритания към Съединените щати. По-точно това е моментът, който разкри, че вече го е имало.
САЩ, традиционно изолационистки и сигурно защитени от два огромни океана, излязоха от Втората световна война като лидер на свободния свят.
Докато Америка проектира своята мощ по целия свят, тя прекара следвоенните десетилетия, преработвайки голяма част от света по свой собствен образ. Поколението на бейби бума е израснало в свят, който изглежда, звучи и се държи като Съединените щати повече от всякога. И стана културен, икономически и военен хегемон на западния свят.
И все пак фундаменталните допускания, на които Съединените щати основават своите геостратегически амбиции, сега изглежда ще се променят. Доналд Тръмп е първият президент на САЩ след Втората световна война, който оспорва ролята, която страната му си постави преди много десетилетия. И той прави това по такъв начин, че за мнозина старият световен ред изглежда свършил – а новият световен ред все още не се оформя.
Въпросът е кои нации ще пристъпят напред? И при положение, че сигурността на Европа е под по-голямо напрежение от всякога в паметта на живите, могат ли нейните лидери, които в момента се въртят объркани наоколо, да намерят адекватен отговор?
- Предизвикателство към наследството на Труман
Критиката на президента Тръмп към международния ред след 1945 г. датира от десетилетия. Преди близо 40 години той пусна реклами на цяла страница в три американски вестника, за да критикува ангажимента на Съединените щати за защита на световните демокрации.
„В продължение на десетилетия Япония и други нации се възползват от Съединените щати“, пише той през 1987 г. „Защо тези нации не плащат на Съединените щати за човешките животи и милиардите долари, които губим, за да защитим техните интереси? Светът се смее на американските политици, докато защитаваме кораби, които не притежаваме, превозващи петрол, от който не се нуждаем, предназначени за съюзници, които няма да помогнат“.
Wow! What an awesome find!
— Fletch17 (@RealFletch17) November 17, 2024
Trump back in 1987
HE’S NEVER CHANGED!#Trump2024 pic.twitter.com/YosDuxvMYO
Това е позиция, която той повтаря след второто си встъпване в длъжност.
И гневът, изпитван от някои в неговата администрация заради това, което те възприемат като европейско разчитане на Съединените щати, очевидно беше показан в изтеклите съобщения за въздушни удари срещу хусите в Йемен, които се появиха тази седмица. В съобщенията акаунт на име вицепрезидент JD Vance пише, че европейските страни могат да се възползват от стачките. В него се казваше: „Просто мразя отново да спасявам Европа“.
Собствената позиция на Тръмп изглежда отива отвъд критиката на онези, които според него се възползват от щедростта на Съединените щати. В началото на второто си президентство той сякаш прегръщаше руския президент Владимир Путин, казвайки на Русия, че Украйна няма да получи членство в НАТО и че не трябва да очаква да си върне територията, която е загубила от Русия.
Мнозина възприеха това като раздаване на две големи разменни монети, преди преговорите дори да са започнали. Очевидно той не е поискал нищо от Русия в замяна. От друга страна, някои поддръжници на Тръмп виждат в Путин силен лидер, който въплъщава много от консервативните ценности, които самите те споделят.
Външната политика на Съединените щати сега се ръководи, поне отчасти, от императивите на техните културни войни. Сигурността на Европа се оплете в битката между две поляризирани и взаимно антагонистични визии за това какво представляват Съединените щати.
Някои смятат, че разделението е нещо повече от конкретните възгледи на Тръмп и че Европа не може просто да чака да изтече неговият мандат. „САЩ се откъсват от европейските ценности“, твърди Ед Арнолд, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute (RUSI) в Лондон. „Това е трудно (за европейците) да бъде преглътнато, защото означава, че е структурно, културно и потенциално дългосрочно. Мисля, че сегашната траектория на САЩ ще надживее Тръмп като личност. Мисля, че тръмпизмът ще надживее неговото президентство“.
- Член 5 на НАТО „е на животоподдържащи системи“
Белият дом на Тръмп заяви, че вече няма да бъде основният гарант за европейската сигурност и че европейските нации трябва да носят отговорност за собствената си отбрана и да плащат за нея. „Ако (страните от НАТО) не плащат, няма да ги защитавам. Не, няма да ги защитавам“, каза президентът по-рано този месец.
В продължение на почти 80 години крайъгълният камък на европейската сигурност е залегнал в член 5 от Северноатлантическия договор, който гласи, че атака срещу една държава-членка на алианса е атака срещу всички.
На Даунинг стрийт миналия месец, точно преди посещението си в Белия дом, министър-председателят на Великобритания сър Кийр Стармър ми каза по време на интервю, че е доволен, че Съединените щати остават водещ член на НАТО и че Тръмп лично остава ангажиран с член 5.
Други са по-малко убедени. Бен Уолъс, който беше министър на отбраната в последното правителство на консерваторите, ми каза по-рано този месец: „Мисля, че член 5 е на животоподдържащи системи. Ако Европа, включително Обединеното кралство, не предприемат действия, не инвестират много в отбраната и не я приемат сериозно, това потенциално е краят на НАТО, както знаем, и това ще бъде краят на член 5.
В момента не бих се обзаложил, че член 5 ще може да бъде задействан в случай на руска атака... Със сигурност не бих приел за даденост, че Съединените щати ще се притекат на помощ“.
Според проучване на френската компания Institut Elabe близо три четвърти от французите вече смятат, че САЩ не са съюзник на Франция. Мнозинството във Великобритания и много голямо мнозинство в Дания, и двете исторически проамерикански страни, сега имат неблагоприятни възгледи и за Съединените щати.
„Вредата, която Тръмп нанесе на НАТО, вероятно е непоправима“, твърди Робърт Каган, консервативен коментатор, автор и старши сътрудник в института „Брукингс“ във Вашингтон, който дълго време е бил критик на Тръмп. „Алиансът разчиташе на американска гаранция, която меко казано вече не е надеждна“, казва Каган.
И все пак Тръмп в никакъв случай не е първият американски президент, който казва на Европа да въведе ред в разходите си за отбрана. През 2016 г. Барак Обама призова съюзниците от НАТО да увеличат своите, като каза: „Европа понякога е самодоволна относно собствената си отбрана“.
- Започна ли „фрагментирането на Запада“?
Всичко това е страхотна новина за лидерът на Русия Владимир Путин. „Цялата система за евроатлантическа сигурност се разпада пред очите ни“, каза той миналата година. „Европа е маргинализирана в глобалното икономическо развитие, потопена в хаоса на предизвикателства като миграцията и губи международна агенция и културна идентичност“.
В началото на март, три дни след катастрофалната среща на Володимир Зеленски с Тръмп и Ванс в Белия дом, говорител на Кремъл обяви, че „разпокъсването на Запада е започнало“.
🚨🇷🇺🇺🇦RUSSIA: THE WEST IS FALLING APART OVER UKRAINE
— Mario Nawfal (@MarioNawfal) March 3, 2025
Kremlin spokesman Dmitry Peskov:
“We see that the collective West has started to become less collective.
A fragmentation of the collective West has begun, and its positions of different countries and groups of countries are… https://t.co/igIcXi22d1 pic.twitter.com/jtlpPkaKcY
„Вижте целите на Русия в Европа“, казва Армида ван Ридж, ръководител на програмата за Европа в Chatham House. „Нейните цели са да дестабилизира Европа. Тя иска да отслаби НАТО и да накара американците да изтеглят войските си оттук. И в момента можете да видите как това дестабилизира Европа. Отслабва НАТО. Не се стигна дотам, че да накара САЩ да изтеглят войските си от Европа, но след няколко месеца кой знае къде ще бъдем?“.
- „Забравихме уроците историята“
Едно от големите предизвикателства, пред които Европа е изправена оттук нататък, е въпросът как да се въоръжи адекватно. 80 години разчитане на мощта на Съединените щати оставиха много европейски демокрации изложени на опасност.
Великобритания, например, намали военните разходи с близо 70% след разгара на Студената война. (В края на Студената война, в началото на 90-те години, Европа си позволи мирен дивидент и започна десетилетен процес на намаляване на разходите за отбрана.) „Имахме голям бюджет (по време на Студената война) и получихме мирен дивидент. Сега можете да спорите, че това е оправдано “, казва Бен Уолъс.
„Проблемът е, че преминахме от мирен дивидент към корпоративни нападения. Отбраната просто се превърна в отдела, от който да вземем пари. И това е моментът, в който просто забравихме уроците от нашата история“, категоричен е бившият министър.
Премиерът Стармър каза пред парламента миналия месец, че Великобритания ще увеличи разходите за отбрана от 2,3% от БВП на 2,5% до 2027 г. Но дали това е достатъчно? „Достатъчно е просто да стоим неподвижно“, твърди Уолъс. „Няма да е достатъчно да поправим нещата, от които се нуждаем, за да станем по-способни за разгръщане и да запушим пропуските, ако американците си тръгнат“.
След това има по-широк въпрос за набиране на военна служба. „Западът е в свободно падане при набирането на военни, не е само Великобритания“, твърди Уолъс.
„В момента младите хора не се присъединяват към армията. И това е проблем“.
“We're literally not doing anything, therefore that's why the Americans laugh about us.”
— Times Radio (@TimesRadio) March 26, 2025
Europe needs to “stop whining” about what the US says and start taking defence seriously, Estonian MEP @RihoTerras tells @KateEMcCann. pic.twitter.com/na2eZ25nB9
Но новият кандидат-канцлер на Германия Фридрих Мерц каза, че Европа трябва да стане независима от Съединените щати. И „европеизирането“ на НАТО ще изисква изграждането на местен европейски военно-промишлен комплекс, способен да предоставя способности, които в момента имат само Съединените щати.
Други споделят мнението, че Европа трябва да стане по-самостоятелна във военно отношение – но някои са загрижени, че не цяла Европа е съгласна с това. „Където сме в момента виждаме, че източноевропейците като цяло нямат нужда да си вземат бележка“, казва Иън Бонд, заместник-директор на Центъра за европейска реформа. „Колкото по на запад отивате, толкова по-проблематично става, докато стигнете до Испания и Италия“.
Г-н Арнолд е съгласен: „Гледната точка в Европа сега е, че това вече не е дебат, а дебат за това как го правим и може би колко бързо го правим, но трябва да го направим сега“.
- Сглобяване на нов световен ред
Съществува кратък списък от „много важни неща“, които в момента предоставят само САЩ, според историка Тимъти Гартън Аш. „Това са така наречените стратегически фактори“, казва той. „Сателитите, разузнаването, батериите за противовъздушна отбрана Patriot, които са единствените, които могат да свалят руски балистични ракети. И в рамките на три до пет години ние (страни, различни от САЩ) трябва да се стремим да имаме своя собствена версия на тях.
И в този процес на преход от водения от Америка НАТО идеята е вие да имате НАТО, който е толкова европеизиран, че неговите сили, заедно с националните сили и капацитета на ЕС, да са способни да защитят Европа – дори ако американски президент каже „оставете ни настрана от това“.
Въпросът е как да се постигне това.
Г-жа Ван Ридж подчертава, че според нея Европа наистина трябва да изгради притежавана от Европа европейска отбранителна промишлена база – но тя предвижда трудности.
„Това, което е наистина трудно, са разделенията в Европа
а това как всъщност да се направи това и дали наистина да се направи това“, споделя тя. Европейската комисия и експерти се опитват да разберат как може да заработи тази защита в продължение на няколко десетилетия. „Традиционно е било много трудно поради национални интереси... Така че това няма да е лесно“, категорична е тя.
Междувременно Тръмп изглежда готов да обърне страницата на международния ред, основан на правила след Студената война на суверенни държави, които са свободни да избират собствените си съдби и съюзи.
Това, което той изглежда споделя с Владимир Путин, е
желанието за свят, в който големите сили, неограничени от международно договорените закони, са свободни да налагат волята си на по-малки, по-слаби нации, както Русия традиционно е правила както в царската, така и в съветската империя.
Това би означавало връщане към системата на „сферите на интереси“, която преобладаваше четиридесет години след Втората световна война.
Animated #history #map by @TheEconomist shows the land controlled by #Russia / #USSR in Europe from 1938 until today. Putin said in 2005: "The breakup of the Soviet Union was the greatest geopolitical tragedy of the 20th century." Quote background: https://t.co/FfksrpWm8x pic.twitter.com/lHV9d1Pqqr
— Simon Kuestenmacher (@simongerman600) April 24, 2018
Не знаем какво точно би направил Доналд Тръмп, ако страна от НАТО бъде нападната. Но въпросът е, че гаранцията за помощ от САЩ вече не може да се приема за даденост. Това означава, че Европа трябва да реагира. Нейното предизвикателство изглежда е да остане единна, най-накрая да се справи добре с финансирането на собствената си отбрана и да избегне да бъде въвлечена в „сферата на влияние“ на някоя от големите сили.
