А лис Вайдел е политическо явление, което на пръв поглед изглежда като пълен оксиморон. Тя е млада, хомосексуална жена, отглеждаща две деца с партньорка от Шри Ланка, с международно образование, опит в глобални финансови гиганти и житейски години, прекарани в Китай и Швейцария.
В същото време Вайдел е съпредседател и основно лице на „Алтернатива за Германия“ (AfD), доминирана от мъже крайнодясна формация, обвинявана в екстремизъм, която издига в култ традиционните семейни ценности, подхранва силни антиимигрантски нагласи и настоява за стриктна изолация на германските граници.
Този контраст поражда въпроса как една икономистка с глобален начин на живот се превърна във водеща фигура на германския десен популизъм. Изумени от тази трансформация, нейни бивши колеги от инвестиционната банка Goldman Sachs си разменят видеа от нейни медийни изяви с въпроса какво всъщност се е случило с нея и коя е истинската Алис - бизнес дамата или популистката. Ответният отговор на анализаторите е свързан с хладна политическа пресметливост, прагматизъм и изключителна амбиция.
От провинцията до Goldman Sachs и Азия
Алис Вайдел израства в семейство от средната класа в северозападния германски град Харсевинкел, където баща ѝ работи като търговски представител, а майка ѝ е домакиня. Като най-малката от три деца, тя още в училище проявява силно изразен и спорен характер.
В годишника за завършването ѝ нейните съученици във Версмолд приписват на „Лиле“, както е прякорът ѝ тогава, доминантен и изключително пробивен характер, който за някои изглежда арогантен. Въпреки това още тогава съучениците ѝ прогнозират, че тя ще стигне далеч по кариерната стълба.
Възпитанието ѝ е силно политическо, въпреки че родителите ѝ не членуват в партии. Години по-късно се появява разкритие, че нейната семейна история носи сянка от миналото - през 1944 г. нейният дядо Ханс Вайдел е назначен за главен съдия на военния съд във Варшава с документ, подписан лично от Адолф Хитлер. Вайдел заявява, че не го е познавала, тъй като той е починал, когато тя е била на шест години, и тази тема никога не е била разисквана в семейството ѝ.
Академичният и професионалният път на Вайдел са безупречни. Тя завършва университета в Байройт като първенец на випуска с отлична оценка, след което започва работа в мечтаната от нея инвестиционна банка Goldman Sachs. Професионалното ѝ биографично развитие включва престои в Allianz Global Investors, дълги години в Китай, където пише докторската си дисертация и работи за Bank of China, както и кратък период в компанията за обработка на месо Heristo AG. По-късно тя става самостоятелен консултант за стартъпи.
Вайдел демонстрира международен начин на живот, който умело прикрива. Въпреки че официалният ѝ адрес за пред германските власти е в Юберлинген на Боденското езеро, тя всъщност отглежда двамата си синове заедно с дългогодишната си партньорка Сара Босард във Вилерел, спокойно село в сърцето на Швейцария. Тази подробност поражда деликатни въпроси относно това къде тя плаща данъците си и доколко лоялна е към германската държава.
Безпощадният възход в редиците на AfD
Пътят на Вайдел в политиката започва през 2013 г., когато тя се присъединява към новосъздадената тогава партия AfD, подтикната от научния си ръководител Петер Оберендер. Първоначално партията е фокусирана главно върху критиката срещу Еврозоната. По онова време икономистката се откроява с крайните си възгледи, тя настоява за пълно излизане на Германия от еврозоната („Dexit“), концепция, която се струва прекалена дори за тогавашния основател на партията Бернд Луке.
През юни 2015 г., малко преди конгреса в Есен, Вайдел пише писмо до Луке, декларирайки лоялност и желание да спаси партията от крайнодясната фракция около Фрауке Петри. Когато обаче балансът на силите се променя, Вайдел бързо преминава в лагера на Петри и с нейна подкрепа влиза във федералното ръководство.
Две години по-късно, на конгреса в Кьолн през 2017 г., Вайдел демонстрира същата гъвкавост, тя изоставя Петри и в тандем с партийния ветеран Александър Гауланд се издига до водещ кандидат на партията за изборите за Бундестаг, подкрепена от радикалното дясно крило.
Единствената ѝ сериозна политическа грешка настъпва, когато подкрепя процедура за изключване от партията на десния радикал от Тюрингия Бьорн Хьоке. Това ѝ коства загуба на изборите за провинциален председател в Баден-Вюртемберг. Вайдел бързо си извлича поука, от този момент тя спира да критикува публично Хьоке, сключва мир с радикалния крило и дори започва да допуска съвместни изяви с него.
Радикална реторика и прагматични компромиси
Вайдел бързо приема основните опорни точки на AfD. Когато бежанската криза през 2015 г. пренасочва фокуса на партията от икономиката към антиимиграционни политики, тя се превръща в един от най-острите гласове срещу исляма и миграцията. Тя отказва диалог с ислямските асоциации в Германия, наричайки ги поддръжници на строги религиозни практики, и активно подклажда страховете от чужденците.
В същото време Вайдел умело заобикаля вътрешнопартийната хомофобия. В партия, която определя хомосексуалните като шумна малцинствена група и се противопоставя на еднополовите бракове и осиновяванията, тя твърди, че нейната сексуалност не влиза в конфликт с традиционните ценности. От своя страна, редовите членове и симпатизантите на AfD са готови да затворят очи за нейния личен живот, стига тя да носи изборни успехи.
За икономическите консерватори в партията Вайдел осигурява прагматично и умерено лице благодарение на миналото си във финансовия сектор, докато за твърдото ядро тя предлага популистка икономическа програма за съкращаване на данъци, увеличаване на разходите и борба срещу институциите в Брюксел.
От периферията до първа линия на европейската десница
Паралелно с нарастващото обществено недоволство от миграцията и статуквото, AfD изгражда свои бастиони в Източна Германия, където скептицизмът към НАТО, ЕС и подкрепата за Украйна е особено висок. Партията постига рекордни резултати, въпреки че клоновете ѝ в Саксония и Тюрингия са поставени под наблюдение от германското разузнаване като доказано крайнодесни групи.
Вайдел се превръща в ключов архитект на този успех, налагайки партийна дисциплина и обединявайки враждуващите крила. Тя прави опити да дистанцира партията от обвиненията в нацизъм, въпреки че редица нейни колеги пораждат скандали с омаловажаване на Хитлеровата диктатура или използване на забранени нацистки лозунги.
Самата Вайдел в интервю с Илон Мъск опита да представи Хитлер като „социалист и комунист“, пренебрегвайки историческите факти за неговата политика, за да подчертае разликата с либертарианските възгледи на AfD. „Той не е бил консерватор. Не е бил либертарианец. Било е момче с комунистическо-социалистически възгледи“, каза тя за бившия нацистки лидер, който е известен по-скоро с унищожаването на хора, считани от него за аутсайдери, отколкото с икономическата си политика.
Усилията ѝ дават резултат и тя извежда AfD до второто място на федералните избори в Германия с над 20% от гласовете. Подкрепяна от международни фигури като Илон Мъск и американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, тя се нарежда до водещите жени в европейската десница като Джорджа Мелони и Марин Льо Пен. Въпреки че останалите германски партии поддържат „санитарен кордон“ и отказват да управляват в коалиция с AfD, Алис Вайдел доказа, че благодарение на прагматизма, амбицията и студената си пресметливост е способна да превърне една маргинална формация в основна политическа сила.
Добави ни в предпочитани източници в Google
