И сторическа победа за крайната десница на изборите в източната германска провинция Саксония-Анхалт. „Алтернатива за Германия“ печели малко под 44% от гласовете, но не успя да постигне абсолютно мнозинство.
Християндемократическият съюз на канцлера Фридрих Мерц получава 17,2%, което отразява дълбоката непопулярност на управляващата коалиция.
Как световните лидери реагираха на победата на "Алтернатива за Германия"
Три леви партии – „Левите“, „Зелените“ и Социалдемократическата – получават по около 9% от гласовете. Популисткият „Алианс на Сара Вагенкнехт“ също премина 5-процентния праг и ще влезе в регионалния парламент, пише NOVA.
От „Алтернатива за Германия“ не изключват и нови избори.
„Написахме история, скъпи приятели. Връщаме си страната. Всичко започва тук, в Саксония-Анхалт. Тази изборна победа е вот на доверие от хората и ние ще го оправдаем. Няма да правим компромиси с нашите принципи. Няма да се откажем от себе си. Никога няма да станем каквито са онези, които тази вечер бяха справедливо наказани. Ние сме „Алтернатива за Германия“, каза лидерът на политическата сила в Саксония-Анхалт Улрих Зигмунд.
„Избирателната активност вероятно ще бъде между 75 и 80 процента. Никога досега не сме виждали нещо подобно на избори за провинциален парламент. По този начин хората изпратиха ясно послание, което важи не само за тези, които заемат постове в провинциалния парламент, но и извън Саксония-Анхалт”, смята премиерът на Саксония-Анхалт Свен Шулце.
И наистина случилото се излиза далеч извън границите на Саксония-Анхалт. Християндемократите на Мерц се сринаха до най-слабия си резултат в тази провинция, а много от избиратели гласуваха за „Алтернатива за Германия“, за да покажат, че не са доволни от федералното правителство в Берлин. Въпросът, който витае из медии, е дали Мерц е подходящият лидер в тези времена и може ли да се стигне до смяната му. Малко по-късно ще има пресконференция с негово участие.
АзГ печели убедително изборите в Саксония-Анхалт, но абсолютното мнозинство остава под въпрос
„Алтернатива за Германия“ вече е най-популярната партия на национално ниво и се стреми да си осигури подкрепа за прокарването на програмата си, която включва строги ограничения на имиграцията, възстановяване на връзките с Русия и съкращаване на подкрепата за Украйна.
Ако партията поеме властта, това ще бъде първият подобен случай след края на Втората световна война, когато партия, чиято регионална организация е определена от службата за защита на Конституцията като доказано дясноекстремистка, управлява на ниво федерална провинция.
- Фридрих Мерц: Изборната победа на „Алтернатива за Германия“ разтърси партията ни до основи
Германският канцлер Фридрих Мерц днес отхвърли възможността за сътрудничество между Християндемократическия съюз (ХДС) и „Алтернатива за Германия“ (АзГ), след като крайнодясната партия се класира на първо място на изборите в провинция Саксония-Анхалт.
Мерц обаче призна, че резултатът от вота е разтърсил ХДС до основи. Резултатът от изборите може да постави на изпитание дългогодишния отказ на основните партии в Германия да работят с АзГ, която от своя страна определя този подход като недемократичен.
„Това разтърси нашата партия до самите ѝ основи. Не може просто да продължим, както е било досега“, каза Мерц, цитиран от германския в. „Билд“. „Имаме силна Конституция; имаме всички инструменти да защитим Конституцията от едно дясноекстремистко провинциално правителство, но партийната ни система минава през тектонични промени“, добави германският канцлер.
Християндемократите на Мерц, който според социологическите проучвания е най-непопулярният канцлер в съвременната германска история, ще се явят на още регионални избори през следващите седмици и през 2027 г.
The Alternative for Germany (AfD) surged into first place in state elections in Saxony-Anhalt, exit polls showed, putting a far-right party on the cusp of power at state level for the first time since World War Two. Kristy Kilburn reports https://t.co/iL9CfszxlT pic.twitter.com/SVhT2zZGNz
— Reuters (@Reuters) September 7, 2026
- Варианти за сформиране на ново правителство
Единият пример е „Алтернатива за Германия” да бъде подкрепена от партията на Сара Вагенкнехт. Те имат общи позиции за санкциите срещу Русия, но пък имат различия по отношение на образованието и икономиката.
Другият вариант е управление на 5 партии, което няма да бъде лесно, а третият вариант е правителство на малцинството.
- Какво съдържа програмата на „Алтернатива за Германия”
„Алтернатива за Германия” настоява в часовете по история учениците да се концентрират върху 19. век и да се отделя по-малко внимание на престъпленията на националсоциализма през 20 век. От партията се застъпват за премахване на задължителното посещение на училище, така че родителите да могат да обучават децата си вкъщи.
За културата смятат, че за антигерманско изкуство повече няма да има пари, а ще се отделят средства само за изкуство, което допринася за германската идентичност.
Според „Алтернатива за Германия” мигрантите трябва да бъдат задължени да полагат обществено полезен труд, а който откаже, ще бъде лишен от помощи.
- Кой е Улрих Зигмунд
Той е роден през 1990 г. в малко градче край Елба. В училище правел впечатление най-вече с външността си и бил любимец на учителите. Въпреки това хора, които го познават, казват, че той умее да се представя по-добре отколкото в действителност са възможностите му.
Едва 18-годишен се присъединява към Християндемократическия съюз. През 2014 г. преминава към „Алтернатива за Германия”, а по време на пандемията започва да качва популярни видеа в TikTok, обявявайки се против противоепидемичните мерки.
Предстоят избори в Берлин и Мекленбург-Предна Померания, където прогнозите сочат, че „Алтернатива за Германия” също има преднина. Германия е федерация от 16 федерални провинции, като всяка една си има собствен парламент и министерства. Страната се управлява централно от Берлин, но голяма тежест имат и регионалните премиери.
- Александър Андреев: Победата на „Алтернатива за Германия“ е политическо земетресение
„Победата на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ на изборите в германската провинция Саксония-Анхалт е политическо земетресение, чиито последици ще се усещат и в други части на страната", коментира журналистът и дългогодишен ръководител на българската редакция на „Дойче веле“ Александър Андреев в ефира на „Здравей, България“.
По думите му резултатът е бил очакван, а големият въпрос преди изборите е бил дали партията ще успее да спечели абсолютно мнозинство.
„Случи се политическо земетресение. Означава, че Германия сменя лицето си, но тепърва трябва да видим какви са щетите от земетресението и доколко Германия наистина ще се промени“, заяви Андреев.
The Alternative for Germany surged into first place in state elections in Saxony-Anhalt on September 6, exit polls showed, putting a far-right party within reach of power at the state level for the first time since World War Two https://t.co/XyKEePImaL pic.twitter.com/XXvp8kLtlk
— Reuters (@Reuters) September 7, 2026
Според него възможностите за управление на „Алтернатива за Германия“ са ограничени, тъй като останалите партии поддържат санитарен кордон около крайнодясната формация. Теоретично партията би могла да потърси подкрепа от крайнолявата популистка партия на Сара Вагенкнехт, но Андреев определи подобен сценарий като малко вероятен. При невъзможност да бъде сформирано правителство не е изключен и вариантът за нови избори в провинцията.
Андреев посочи, че резултатът в Саксония-Анхалт може да има отражение и върху предстоящите избори в други германски провинции, включително Мекленбург-Предна Померания и Берлин. Той отбеляза, че в Берлин в момента води Лявата партия, чиято кандидатка за кметския пост е Елифе Кайрем.
По отношение на крайните предложения на „Алтернатива за Германия“, включително т.нар. „ремиграция“ и депортация на чужденци, Андреев подчерта, че реалното им прилагане на регионално ниво би било изключително трудно. Той даде и друг пример – провинцията има сериозна нужда от чуждестранни работници. По думите му всеки пети лекар там е чужденец. „Ако те започнат да гонят чуждестранните мигранти, работници и специалисти, първо ще си имат ядове с Берлин и второ, тяхната собствена икономика ще закъса“, посочи Андреев.
Причината е и демографската ситуация в провинцията. Саксония-Анхалт е сред германските региони с най-застаряващо население, което допълнително увеличава нуждата от работна ръка отвън.
Според Андреев зад резултата стоят множество натрупани проблеми – демографска криза, икономически трудности, недоволство от централната власт и миграционната политика. Той подчерта и нарастващото усещане за разделение между Източна и Западна Германия. „За първи път от 35 години насам отново има конфликт Изток-Запад“, коментира журналистът.
По думите му част от източните германци продължават да изпитват огорчение от начина, по който се е случило обединението на страната. Сред причините той посочи усещането за високомерие от страна на западногерманците и икономическите последици от прехода към пазарна икономика. Саксония-Анхалт е сред по-бедните германски провинции и традиционно е била силно зависима от определени индустриални отрасли.
Андреев определи ситуацията в Германия като общонационална криза. „Това не е онази Германия, която получаваше евтина руска енергия, с която произвеждаше своите скъпи автомобили и ги продаваше прескъпо на Китай“, каза той.
Според него днес икономическият модел на страната е сериозно разклатен. Германия вече не разполага с евтината руска енергия от миналото, а китайските автомобили все по-активно навлизат на германския пазар.
Наред с икономическите проблеми германците са разтревожени и от войната и сигурността, отбеляза журналистът. По думите му страната е близо до военния конфликт в Украйна и е обект не само на руска пропаганда, но и на предполагаеми опити за саботажи и диверсии.
Като особено тревожен аспект Андреев посочи проруските позиции на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт. Според него представители на партията настояват за незабавно прекратяване на германската помощ за Украйна, възстановяване на енергийното сътрудничество с Русия и отпадане на санкциите срещу руските енергийни компании. Тези позиции обаче са в сериозно противоречие с официалната външна политика на федералното правителство в Берлин.
Андреев отбеляза и дебата в Германия за това дали „Алтернатива за Германия“ трябва да бъде забранена. Въпреки че германските служби за вътрешна сигурност определят определени структури на партията като дясноекстремистки, това само по себе си не е достатъчно, за да бъде формацията обявена за незаконна от Конституционния съд.
В Германия съществуват две основни позиции по въпроса – едната настоява за диалог и интегриране на „Алтернатива за Германия“ в политическия процес, а другата смята, че партията представлява опасност и трябва да бъде държана извън управлението чрез санитарен кордон.
Според Андреев именно следващите избори в Германия ще покажат дали победата на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт е изолиран регионален феномен или началото на по-широка политическа промяна в страната.
