О ОН прие нова географска карта на света. Как и защо се променя представата ни за размерите на континентите? Темата коментира председателят на Българското географско дружество проф. д-р Стелиян Димитров, съобщи NOVA.
По думите му промяната е свързана с инициатива на африкански държави, които смятат, че при използваните досега карти мащабите на континента са представени по начин, който го ощетява.
„Няма универсално вярна карта“, обясни проф. Димитров. Причината е, че формата на Земята не може да бъде изобразена върху плоска повърхност без определени деформации.
Според него при създаването на карта трябва да се избере какви деформации могат да бъдат пренебрегнати в зависимост от предназначението ѝ.
Една от най-популярните картографски проекции през последните години е Меркаторовата. Тя е създадена от фламандеца Герард Меркатор през 1569 г. и първоначално е била предназначена основно за нуждите на мореплаването. По думите на проф. Димитров картата е „гениална“ за целта, за която е създадена, тъй като запазва формата на континентите. В същото време обаче тя силно деформира площта на отделните географски обекти.
Това води и до добре познатия ефект при Меркаторовата проекция – колкото по-далеч от Екватора се намира дадена територия, толкова по-голяма изглежда тя спрямо реалните си размери.
Меркаторовата проекция е цилиндрична картографска проекция, представена от фламандския географ и картограф Герардус Меркатор през 1569 г.
Тя се превръща в стандартната карта за морска навигация поради уникалното си свойство да изобразява линиите на постоянен курс, известни като локсодроми, като прави линии. Това позволява на навигаторите лесно да начертаят курс между две точки и да го следват, без да променят постоянно посоката на компаса.Проекцията е конформна, което означава, че запазва ъглите и формите на малки обекти.
Принципът ѝ се основава на мисленото проектиране на повърхността на земното кълбо върху цилиндър, допиращ се до него по екватора. След това цилиндърът се „разгъва“ в плоска карта. В резултат на този процес меридианите са изобразени като успоредни вертикални линии на равно разстояние една от друга, а паралелите – като успоредни хоризонтални линии, чието разстояние помежду им се увеличава с отдалечаването от екватора в посока към полюсите.Основният недостатък на Меркаторовата проекция е значителното изкривяване на площите.
С увеличаване на географската ширина, обектите на картата се разтягат и изглеждат много по-големи, отколкото са в действителност. Класически пример е Гренландия, която на Меркаторова карта изглежда със същия размер като Африка, докато в реалност африканският континент е около 14 пъти по-голям. По същия начин Аляска изглежда по-голяма от Бразилия, а Европа изглежда по-голяма от Южна Америка. Полюсите не могат да бъдат изобразени и се простират до безкрайност.Поради това изкривяване на площите, проекцията е често критикувана за създаването на измамна представа за реалните размери на държавите и континентите, като визуално увеличава значимостта на страните в Северното полукълбо.
Въпреки критиките, тя остава широко използвана за навигационни цели, както и в уеб картографски услуги като Google Maps и Bing Maps за малки и средни мащаби, където запазването на локалните форми и ъгли е по-важно от точното представяне на площите.
За световни карти, които целят да покажат точно разпределение на площи (например за демографски или политически цели), се предпочитат други, равноплощни проекции като тази на Гал-Петерс.
