С лаб към посредствен сезон, по-трудна рентабилност и туристи, които все по-внимателно сравняват какво получават срещу парите си. Така хотелиерът от Поморие Антон Тръпков описва лято 2026 по Южното Черноморие.
„Ако трябва да обобщим летен сезон 2026 година по Южното Черноморие, бихме го дефинирали като слаб към посредствен. Преживяхме един неравномерен сезон, който е по-свързан с по-трудна рентабилност“, каза той пред БНР.
Окончателната сметка ще може да се направи в началото на октомври, но още данните за юни показват спад от около 4% спрямо миналата година.
Празни чадъри и по-малко резервации: Какво се случва по Южното Черноморие
Сред най-сериозните проблеми Тръпков откроява традиционните чуждестранни пазари. Особено слаб е британският пазар, а туристите от Германия продължават да са далеч от нивата отпреди пандемията.
Към това се добавя и транспортната свързаност, която има все по-голямо значение при избора на дестинация.
Но проблемът вече не е само как туристът ще стигне до морето.
Туристите все повече гледат какво получават срещу парите си
Тръпков обръща внимание на промяната в поведението на самите българи. Те сравняват не просто цената на хотела, а целия туристически продукт - настаняване, храна, обслужване, транспорт и средата в курорта.
Точно тук България започва да губи позиции спрямо дестинации като Турция, Египет, Тунис и Мароко, които успяват да предложат конкурентни цени и добро качество.
Това е особено чувствителна тема през лято 2026, когато цените по българското Черноморие отново предизвикаха сериозни спорове.
Още в началото на сезона проверки показаха, че почивката по Южното Черноморие е поскъпнала с около 10-15% спрямо предходното лято. По Северното Черноморие представители на ресторантьорския бизнес отчетоха увеличение на цените в заведенията от 15-20%.
На места разликите бяха още по-видими. Проверка в Слънчев бряг през юни показа дюнер за 8 евро, а в заведения на първа линия цената на шопска салата достигаше 10,80 евро, филе от лаврак - около 25 евро, а някои десерти започваха от 15 евро.
Самите представители на туристическия сектор също признаха проблема. Председателят на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти Димитрина Горанова посочи, че храните и ресторантьорските услуги в Гърция са на по-достъпно ниво, отколкото в българските курорти. Тя отбеляза и че растящите цени карат потребителите да изчакват и да харчат по-предпазливо.
Във видеото: Защо българите все по-често избират почивка в Гърция и как високите цени у нас влияят на летния сезон - гледайте разговора с Димитрина Горанова.
Повече българи тръгват към Гърция и Турция
Официалната статистика също показва силното привличане на конкурентните дестинации.
През юни българите са направили 986,8 хил. пътувания в чужбина, с 4,6% повече от година по-рано. Само пътуванията с цел почивка и екскурзия са нараснали с 11,3%. Най-посещавани са Турция с близо 250 хил. пътувания и Гърция с близо 224 хиляди.
Летният сезон по българското Черноморие започна с по-малко туристи и сериозен недостиг на персонал
През юли тенденцията продължава. Българите са пътували в чужбина с 3,1% повече, а пътуванията за почивка и екскурзия са нараснали с 4,2%. Гърция и Турция отново са начело - съответно с близо 264 хил. и 261 хил. пътувания.
В същото време посещенията на чужденци в България през юли намаляват с 1,2%, а тези с цел почивка и екскурзия - с 2,7%.
Това не означава автоматично, че всички тези българи са избрали чужбина вместо родното Черноморие, но показва колко силна е конкуренцията за летния турист.
По-малко гости, но повече приходи
Има и друг интересен сигнал в данните.
През юни броят на пренощувалите в местата за настаняване в страната е намалял с 3,1% спрямо година по-рано. При чужденците спадът е 5,1%, а общата заетост на леглата е намаляла с 2,2 процентни пункта.
В същото време приходите от нощувки са се увеличили с 13,6% и са достигнали близо 198 млн. евро.
Двете числа не си противоречат. Те показват, че по-високият оборот невинаги означава повече туристи. При по-високи цени приходите могат да растат и при по-слаба заетост. А това е различно от рентабилността, за която говори Тръпков - разходите на хотелите също растат.
Хотелиери по Черноморието ни: Скъпите билети могат да ударят летния сезон
Кадри за два месеца трудно се намират
Към цените и конкуренцията се добавя още един стар проблем - липсата на хора.
„Как да стимулираш кадри, когато осигуряваш работа за 2 месеца? Няма как някой да остави работа в Пловдив, София или Варна, за да отиде на море за 2 месеца. Това беше преди 15-20 години“, казва Тръпков.
Той посочва още проблемите с инфраструктурата, логистиката, образованието и транспортната свързаност.
Всичко това прави удължаването на сезона още по-трудно.
Има ли втори шанс за морето през септември и кои туристи избират почивка след края на активния сезон - гледайте във видеото.
Топлият септември може да докара туристи, но ако курортът вече е наполовина затворен, времето само не е достатъчно.
„Когато някой дойде на почивка през септември, а курортът е на 30-40% работещ като заведения, търговски обекти и други услуги, това не дава пълно усещане за почивка“, казва хотелиерът.
След началото на учебната година намаляват и семействата с деца. Затова за по-дълъг сезон трябва да се търсят други туристи и повече бизнеси да останат отворени през септември.
Тръпков вижда възможност за региона и в домакинството на Евровизия в Бургас.
Лято 2026 така оставя доста по-сложна картина от простото „има или няма туристи“. Българското Черноморие се конкурира за едни и същи клиенти с държави, които предлагат силни туристически пакети, а високите цени извън хотела все по-често влизат в сметката на почиващите. При това българите имат Гърция и Турция на няколко часа път и очевидно продължават активно да ги избират.
Добави ни в предпочитани източници в Google
