Неутралните страни през Втората световна война: Бяха ли наистина неутрални?

Д ва дни, след като Германия нахлува в Полша през септември 1939 г., Великобритания и Франция обявяват война на Германия и избухва Втората световна война. Десетки страни, които все още се възстановяват от ужасите на Първата световна война, се опитаха да останат неутрални, за да избегнат инвазия и още кръвопролития.

Но декларацията за неутралитет не изолира страните напълно от конфликта. „Фактът, че крайбрежието на Норвегия се намира в Северно море, го прави зона от критично значение както за Великобритания, така и за Германия“, казва д-р Дейвид Уулнър, професор в колежа "Marist" в Ню Йорк. „Този ​​факт доведе до германската инвазия в Дания и Норвегия през април 1940 г. и до решението на Великобритания да се намеси в неутралната датска територия на Исландия малко след това."

Това се случи и с други страни - включително Белгия и Холандия, като и двете обявиха своя неутралитет преди войната. Техният неутрален статут прави слабо впечатление на Адолф Хитлер, който нарежда на силите си да нахлуят и в двете държави като част от атаката си срещу Франция през май 1940 г. Междувременно Съветският съюз нахлува в Литва, Естония и Латвия през юни. Това позволи на съветския лидер Йосиф Сталин да разшири властта си, обяснява Уулнър, и да създаде буфер между СССР и Германия.

„Накратко, запазването на неутралитет в една непрекъснато разрастваща се война се оказа практически невъзможно за тези държави“, казва той.

Съединените щати, защитени от два огромни океана, останаха неутрални повече от две години, въпреки че намериха начини да помогнат на съюзниците. САЩ официално влезе във войната, след като японците атакуваха Пърл Харбър на 7 декември 1941 г.

Само 14 държави останаха официално неутрални през цялата война. Това са са Швеция, Швейцария, Испания, Португалия, Ирландия, Турция, Йемен, Саудитска Арабия и Афганистан, както и по-малките Андора, Монако, Лихтенщайн, Сан Марино и Ватикана.

Но дори онези държави, които успяха да останат извън войната, като Швеция и Швейцария, откриха, че способността им да поддържат строг неутралитет е възпрепятствана от интензивността на конфликта, казва Уулнър. Резултатът, добавя той, е „те изиграха донякъде двусмислена и противоречива роля във войната“.

Един основополагащ доклад на Държавния департамент на САЩ от 1998 г. помогна да се разсее мита, че съществува някаква стандартна форма на неутралитет, цитирайки, че неутралните страни продължават да търгуват със съюзниците и силите на Оста, предлагайки военна помощ и позволявайки на едната или другата страна достъп до нейна територия.

Може би най-голямата констатация от доклада е, че нацистите закупуват важни военни материали от неутрални страни, използвайки швейцарски франкове, спечелени в замяна на злато, разграбено от нацистите от окупирани страни и от отделни жертви на концентрационните лагери. Тези материали включват волфрам от Португалия и Испания, желязна руда от Швеция и хромитна руда от Турция - всички те са от решаващо значение за германските военни усилия.

Въпреки че неутралните страни често цитират страха от германските репресии като мотивация за поддържане на търговията с Германия, докладът установява, че много от тях продължават да търгуват с Германия и през 1944 г., а Швейцария - до края на войната през 1945 г.

В доклада се отбелязва и военната помощ, предлагана от неутрални държави. Испания, чиято гражданска война приключи в началото на Втората световна война, изпрати войски на руския фронт в помощ на германските въоръжени сили. Португалия предостави достъп на британците до своите бази на Азорските острови. Швеция позволи на германските войски да достигнат Финландия през нейна територия, за да се борят срещу съветските окупационни сили, както и да улеснят окупацията на Норвегия. Освен това Швеция защити германското корабоплаване в Балтийско море.

Решенията и действията на някои държава често са били непоследователни. Аржентина търгува повече със съюзниците, отколкото със силите на Оста, но нейните лидери по време на войната клоняха повече към фашизма. Аржентина беше център за шпионаж, контрабанда и пропаганда на Оста.

Въпреки тези противоречиви действия неутралните страни предложиха убежище на 250 000 евреи, бягащи от Холокоста, въпреки че отговорът на всяка страна беше различен.

Докладът заключава, че неутралните страни са успели да запазят статута си поради своята отличителна история, география и предишни взаимоотношения с воюващите по време на войната страни. Всички те са изправени пред подобен натиск както от съюзниците, така и от силата на Оста, но отговорите им варират значително. Както се заключава в доклада, „накратко, нямаше такова нещо като абсолютен неутралитет по време на Втората световна война“.