В Китай ли е започнала Втората световна война?

Н якои историци смятат, че Втората световна война е започнала в Китай през 1937 г. - повече от две години преди германски танкове да атакуват Полша и четири години преди японците да бомбардират Пърл Харбър.

Осемгодишната война на Китай с Япония посява семената за атаката срещу Пърл Харбър на 26 ноември 1941 г., но в крайна сметка допринесе за победата на съюзниците в Тихия океан - невероятно висока цена за китайците.

Китайско-японските отношения преди Втората световна война

Десетилетия след Първата китайско-японска война през 1894-1895 г. Китай и Япония продължават дрязгите помежду си. Тъй като Китай е погълнат от гражданска война, породена от споровете между управляващата Китайска националистическа партия на Чан Кайшъ и комунистическите сили на Мао Дзъдун, Японската имперска армия нахлува в богатия на ресурси регион Манджурия в североизточен Китай през 1931 г. и установява марионетно правителство.

Империалистическа Япония нахлува в Северен Китай през следващите години, тъй като националистическото правителство продължава да разглежда комунистическите бойци на Мао като по-голяма заплаха. Едва след като комунистическите генерали задържат Чан в плен в продължение на две седмици през декември 1936 г., той се съгласил на неприятния за него съюз с комунистическите сили на Китай срещу Япония.

С нарастването на напрежението с Китай на 7 юли 1937 г. японските войници провеждат нощни учения на около 16 км югозападно от Пекин близо до каменен мост, кръстен на венецианския търговец от 13-и век Марко Поло. След като японският редник Шимура Кикуджиро не успял да се върне в базата си, след като се изгубил в тъмното, китайски пазачи не позволили на японците да търсят изчезналия Кикуджиро. Стигнало се до насилие и инцидентът запалил искрата, която довела до Втората китайско-японска война.

Втората китайско-японска война

В рамките на седмици технологично превъзхождащите японски сили превзели Пекин. Те завзели търговския център Шанхай през ноември 1937 г.

Императорската японска армия отговаряла на китайската съпротива с все по-брутални зверства, най-известните от които се случват след влизането ѝ в китайската националистическа столица Нанкин през декември 1937 г. За период от шест седмици японските военни избиват между 200 000 и 300 000 войници и цивилни и изнасилват десетки хиляди жени.

Китайското поражение изглеждало неизбежно. „Те нямали съюзници и оръжие“, разказва Рана Митър, автор на „Забравеният съюзник: Китай по време на Втората световна война, 1937-1945 г.".

Войната обаче все повече се превръщала в патова ситуация, тъй като японските сили постигнали напредък извън пристанищните градове и градските райони на юг от Пекин. Комунистите в Северен централен Китай водели партизанска война срещу японците в Манджурия и Северен Китай и крехкото примирие с националистите се спазвало.

Съюзническите сили започнали да подкрепят Китай, докато войната в Европа започвала

Чуждестранни сили започнали да помагат на Китай. Съветският диктатор Йосиф Сталин видял Япония като заплаха за СССР. Затова започнал да доставя оръжие на китайските националисти въпреки враждите им с комунистите. През 1940 и 1941 г. президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт започнал да отпуска кредити на Китай за закупуване на бойни припаси. През август 1941 г. Съединените щати възпрепятствали възможността на Япония да се бие в Китай, като спряла търговията със самолети, с петрол и метален скрап - ембарго, което е една от причините, поради които Япония атакува Пърл Харбър.

Ако Китай се беше предал през 1938 г., както се очакваше, цялата траектория на Втората световна война щеше да се промени, твърди Рана Митър. 

„Ескалацията отстрана на Япония през следващите години заради китайската съпротива никога нямаше да се случи. Това означава, че нямаше да има атака над Пърл Харбър, нямаше да има ескалация и петролно емарго. А ако не беше станала атаката над Пърл Харбър, нямаше да има азиатска война, която след това стане част от една по-голяма война.“

След като Съединените щати и Обединеното кралство се присъединили към борбата срещу Япония след Пърл Харбър, потокът от оборудване, пари и военни съветници към Китай се увеличили заедно с неговия глобален ръст. Рузвелт смятал Китай за един от „Четиримата полицаи“ в света заедно с американците, британците и Съветския съюз и един от крайъгълните камъни на новия световен ред, който ще се появи след войната.

Докато американските бомбардировачи използвали китайски въздушни бази за нанасяне на удари по японски цели, китайците продължили да поемат тежестта на сухопътната война, тъй като вниманието на съюзниците първоначално останало фокусирано върху Европа. Изправена пред по-голяма война, японската армия останала "затънала" в Китай с между 500 000 и 600 000 войници, според Рана Митер, и 38 от 51 пехотни дивизии, разположени в страната.

Япония придобила земя и завзела въздушни бази по време на офанзивата си „Ичи-Го“ през 1944 г., но Китай се справил с две японски офанзиви през лятото на 1945 г. След като Съветският съюз влязъл във войната и превзел японците в Манджурия и Съединените щати пуснали атомни бомби на Хирошима и Нагасаки, Япония се предала.

Китай след Втората световна война

Войната оставила невероятни по мащаб опустошения. Според Рана Митър историците са изчислили, че войната е принудила 100 милиона китайци, приблизително една шеста от населението на страната, да станат бежанци в собствената си страна и само Съветският съюз надминал броя на жертвите на Китай от Втората световна война.

„Цифрите стигат до 12 или 14 милиона, а в някои случаи до 20 милиона“, казва Митър. Този брой включва стотици хиляди смъртни случаи поради удавяне, болести и глад, след като китайската националистическа армия пробила масивни дупки в диги, задържащи река Хуанхъ, за да спре японското настъпление през 1938 г. Милиони други загинали след решение на Чанг да вземе от селското зърно, за да захрани армията в провинция Хенан през 1942 и 1943 г.

Японската капитулация обаче не означава край на войната в изтощен Китай. Гражданската война в страната се възобновила и довела до комунистическата революция на Мао, която свалила националистическото правителство на Чан Кайшъ през 1949 г. Тъй като Китай и Съединените щати се превърнали от приятели във врагове, общественият спомен за ролята на Китай като член на съюзниците избледняла и от двете страни на Тихия океан.

„След 1949 г., когато Мао и комунистите спечелили властта в континенталната част, единственото нещо, което станало доста неприемливо, било да се каже нещо положително за режима на Чан Кайшъ“, казва Митър. „По време на разгара на Студената война и Западът, и Китай имали силна мотивация да не преразглеждат историята и затова повече от четвърт век тя останала в сенките на историографията."