П редставете си че трябва да свършите някаква важна задача на вашия компютър, но се оказва, че нямате достъп до интернет. Какво ще направите?
Някои от вас вероятно ще се опитат да открият сами причината за проблема и да го отстранят. Други ще потърсят помощ от някой специалист. Има и една по-нетрадиционна опция, към която бихте могли да прибегнете – да започнете да отправяте горещи молитви към покровителя на интернет свети Исидор Севилски.
Кой всъщност е той? И как се сдобил с тази изключително отговорна длъжност?
Историята на Исидор Севилски
Исидор е роден през 560 г. в Картахена, Испания. Той произхождал от римско аристократично семейство, изиграло важна роля в покръстването на вестготите. Родителите му се казвали Севериан и Теодора. В началото на VII в. станал епископ на Севиля, наследявайки поста от своя брат Леандър, който починал на 13 март 600 или 601 г. Исидор се утвърдил като защитник на монасите и превърнал в своя основна цел духовното обединение на всички народи, живеещи на територията на Вестготското кралство. Един от неговите най-големите успехи било изкореняването на арианството – ерес, която отричала единосъщността на Бог и Иисус Христос. Нейните привърженици твърдели, че Христос е нещо средно между Бог и човек.
Since he tried to record everything that was ever known into his books, St Isidore of Seville (560 - 636CE) is the unofficial patron saint of the Internet. pic.twitter.com/1C2ab5eTou
— Quite Interesting (@qikipedia) July 16, 2022
Тъй като смятал, че трупането на знания трябва да бъде приоритет за всеки човек, Исидор създал редица семинарии. Благодарение на тези учебни заведения, както свещениците, така и миряните имали възможност да получат добро образование. Епископът починал на 4 април 636 г. (по тази причина датата 4 април се счита за неофициален празник на интернет и хората, чиято работа е свързана със създаването на уеб приложения или страници). Той оставил след себе си няколко значими творби, които днес се използват като исторически извори. Сред тях са „История на кралете на готите, вандалите и свевите“, „За природата на нещата“ и „Етимологии“. Последното произведение е особено интересно, тъй като представлява своеобразна енциклопедия, съдържаща различни факти и информация за произхода и значението на важни термини и научни дисциплини като право, история, математика, риторика, граматика и земеделие. То се състои от цели 448 глави, разделени в 20 тома.
I see a blood moon rising! Diagram + drawings of the positions and phases of the moon including a lunar eclipse in this C11th copy of Isidore of Seville's Etymologies made in Canterbury #BloodMoon
— Dr Alison Ray (@liber_ray) July 27, 2018
Royal MS 6 C I, f. 30r https://t.co/vwjR7ECa95 pic.twitter.com/4nwuWHdUNI
Съвременните историци отбелязват, че „Етимологии“ е едно от най-значимите средновековни произведения. Показателни са думите на Браулио (един от учениците на Исидор Севилски), който бил епископ на Сарагоса в периода 631 – 651 г.: „Там може да бъде намерено на практика всичко, което трябва да се знае…цялото светско знание, което е от полза за християнския учен, е събрано на едно място“. Именно Браулио редактирал окончателния текст на творбата. Популярността на „Етимологии“ довела до създаването на още много подобни енциклопедии през следващите векове. Освен това, между 1470 и 1530 г. били отпечатани най-малко четиринадесет издания на това произведение, което е доказателство за нестихващия интерес към нея векове след написването ѝ.
Сблъсък на мнения
Някои съвременни учени отправят остри критики срещу Исидор и творбата му „Етимологии“. Един от тях е историкът Сандро Д‘Онофрио. Според него, работата на епископа се изразявала единствено в „преписване и повторение“ на различни данни и теории, като липсвали „изследвания и оригиналност“. Въпреки голямата популярност, на която се радвало произведението на Исидор през Средновековието, той всъщност „не е брилянтен мислител, а религиозен автор, който искал да покаже как всички описани от него факти и идеи се вписват в християнския мироглед“, добавя Д‘Онофрио.
Далеч не всички изследователи са съгласни с това твърдение. Според Виктор Бруно, например, целта на Исидор не била да дава научни или филологически обяснения, както би направил един съвременен учен. Ето какво смята той: „Очевидно е, че практическите познания на Исидор в сфери като етимология, география и история са остарели; методите му, особено от съвременна гледна точка, са съмнителни, а някои от заключенията му са категорично неправилни. Исидор, обаче, бил загрижен дали е прав не от етимологична или филологична гледна точка, а от онтологична“ (Онтологията е философска дисциплина, която се занимава с разбирането и изследването на реалността и битието като цяло. Според Аристотел, тя представлява „знание за биващото като биващо“ ). Бруно добавя, че Исидор бил „традиционен“ мислител, който акцентирал в творбите си върху „изкупителното значение на думите“.
Покровителят на интернет
През 1997 г. папа Йоан Павел II обяви Исидор Севилски за покровител на интернет. Основната причина за това е голямата страст на епископа към науката и комбинирането на знания. „Богатството от познания, което Исидор натрупал, му позволило постоянно да сравнява новостите на християнството с гръко-римското културно наследство…той притежавал дарбата на collatio, т.е. на колекционирането“, подчерта Светият отец, добавяйки, че в наши дни, „интернет е един вид енциклопедия на човешкото познание“. Любопитна подробност е, че на 1 януари 2000 г. бил създаден т. нар. Орден на Свети Исидор Севилски. Основната цел на въпросната международна организация е да популяризира християнските ценности в интернет.
Today we celebrate the feast day of Saint Isidore of Seville. In 1997 Pope John Paul II declared him the patron saint of the Internet. He is also the patronage of computer users, computer technicians, programmers, students. pic.twitter.com/YwTYs6iNtT
— CatholicNH (@CatholicNH) April 4, 2020
Редица експерти отбелязват, че Исидор за пръв път употребил в „Етимологии“ система от препратки, която в някои отношения напомня за хипервръзките, използвани днес в световната мрежа. Някои дори смятат, че в продължение на векове трудовете му представлявали това, което за нас представлява „Гугъл“. Подобно сравнение никак не е пресилено, тъй като работата на Исидор оказала силно влияние върху Западна Европа за период от близо цяло хилядолетие. Неслучайно повечето историци го определят като най-ерудирания човек, живял през Ранното средновековие. Що се отнася до двадесетте тома на „Етимологии“, те били написани на разбираем език, поради което в очите на мнозина били със статут на „основни книги“ – на второ място след Библията.
Още от автора:
Тайните, които крие играта „Камък, ножица, хартия“
Защо такситата са жълти, гумите – черни, а самолетите – бели?
Грехоядците, които „поглъщат“ греховете на наскоро починалите
Лъжа, с която демоните изкушават вярващите: Магията през Средновековието
6 изобретения, които промениха света завинаги
Дали не се мислим за по-умни, отколкото сме?
Шест изобретения, които бяха посрещнати с недоверие, но промениха света
Бронзовият гигант, който не знаеше, че е робот
