Г еополитическият интерес към Арктика расте, а Китай току-що отбеляза исторически пробив – първото си гмуркане с екипажен подводен апарат под арктическите ледове.
Описано като „скок във възможностите за дълбоководни изследвания“, четири китайски изследователски кораба акостираха в Шанхай в петък, 26 септември, след като завършиха най-мащабната научна експедиция на страната в Северния ледовит океан.
Едно от най-значимите постижения на мисията е използването на дълбоководната подводница „Джиаолун“, която изпрати екипаж на морското дъно под арктическите ледове – подвиг, постиган само от малко държави. САЩ са първите, осъществили подобна мисия по време на Студената война. През 1958 г. ядрената подводница USS Nautilus преминава под Северния полюс, доказвайки, че операции под арктически лед са възможни. В следващите години други американски кораби, включително USS Skate и USS Pargo, последват примера.
Съветският съюз също демонстрира способностите си през 1962 г., когато подводницата „Ленински комсомолец“ се потапя под полярните ледове. През 1971 г. Великобритания прави същото със своята HMS Dreadnought. Подводните плавания под ледена покривка са изключително сложни, особено заради комуникациите и навигацията. Конвенционалните технологии трудно функционират надеждно в тези условия – сателитните системи са почти неизползваеми, а координацията с надводни кораби или командни центрове е ограничена. Допълнителни рискове крият плаващите ледени маси, възможните сблъсъци и екстремните температури, които натоварват техниката и екипажите.
A Crewed Submersible Has Been Sent Under The Arctic's Ice By China For The First Timehttps://t.co/Ex7icJjZmM
— IFLScience (@IFLScience) September 29, 2025
Интересът към арктическите подводни мисии се възроди през 2007 г., когато Русия изпрати миниподводниците „Мир-1“ и „Мир-2“, за да постави националното знаме на морското дъно. Макар Москва да представи акцията като акт на суверенитет, международните наблюдатели я оцениха като демонстрация на претенции върху арктическите ресурси и военна мощ.
Днес Китай също заявява своето присъствие. През последните години Арктика се превърна в една от най-горещите точки на геополитическото съперничество, където САЩ, Русия и Китай се конкурират за достъп до неизползвани ресурси, стратегически корабни маршрути и позиции в сферата на сигурността.
Климатичните промени само ускоряват тази надпревара, тъй като топенето на ледовете отваря нови пътища и възможности за икономическа и военна експлоатация.
През 2015 г. Китай определи Далечния север като „нова стратегическа граница“ и впоследствие се самообяви за „близоарктическа държава“. Науката е централен елемент в тази стратегия. Между 2000 и 2024 г. делът на китайските учени, публикуващи изследвания за Арктика, е нараснал петкратно, докато американските научни публикации по темата значително са намалели.
Въпреки че последната мисия на Китай в Арктика беше обявена за изцяло научна и мирна, тя ясно показва, че Пекин има дългосрочни интереси в този стратегически регион.
