Е дна от най-интересните подробности, свързани с Великден, е фактът, че всяка година празникът се отбелязва на различна дата. До голяма степен причината за това са фазите на Луната. Ако трябва да сме максимално точни, в основата на определянето на датата на празника стои т. нар. Метонов цикъл, за който има данни, че е бил познат още през 6 – 5 в. пр. Хр. в Древен Китай и Вавилон. Той се използва за съгласуването на слънчевия и лунния календар. Въпросният цикъл е с продължителност от 19 години. След изтичането му, на едни и същи дати се наблюдават еднакви фази на Луната. Например, ако при настъпването на пролетното равноденствие има новолуние, то това ще се повтори след точно 19 години. Учените отбелязват, че все пак има разлика от около час и половина, което означава, че след 16 цикъла – или 304 години, разликата ще достигне едно денонощие.
When is Easter and why does the date change every year? https://t.co/pemyqfkyR5
— The Independent (@Independent) March 28, 2021
Как се определя датата на Великден?
Формулата, по която се определя кога отбелязваме Великден, всъщност е много проста – празникът се пада в първата неделя след първото пролетно пълнолуние. Решението как да се изчислява въпросната дата е взето на Никейския събор, състоял се през 325 г. Църковното пролетно равноденствие настъпва на 21 март. Това означава, че ако първото пълнолуние след тази дата е на 29 март, Великден ще се пада в следващата неделя. Това правило е въведено, за да няма два пъти Великден в рамките на една календарна година – нещо, което е възможно при еврейския празник Пасха.
Между начините, по които православните християни и католиците определят датата на празника, съществува малка разлика. Тя се изразява в едно допълнително правило при православните – Великден да не съвпада с Пасха. Тук трябва да се отбележи нещо важно - Източните църкви са фиксирали тяхното „пролетно равноденствие” да бъде на 21 март, но по Юлианския календар. Тази дата отговаря на 3 април по Григорианския календар, с който се съобразяват католиците. Разликата е около половин месец, като през този период може да има, но може и да няма пълнолуние (вероятността е около 50:50). В резултат, западният и източноправославният Великден съвпадат приблизително в половината от случаите през годините.
Why isn’t Easter celebrated on the same date every year? https://t.co/cbfIpkFgFw
— The Washington Post (@washingtonpost) April 21, 2019
Ролята на Пасха
Пасха е един от най-важните празници в юдаизма, на който се отбелязва бягството на евреите от Египет. Датата му се изчислява според новолунието, а разликата между него и пълнолунието е половин месец. Според източноправославните догми, по никакъв начин не бива да се нарушава хода на събитията, описани в Библията – в нощта на Пасха, Исус Христос вечерял с учениците си, на следващия ден бил разпнат, а на третия ден възкръснал (което означава, че Великден трябва да е поне три дни след края на Пасхата). По традиция, Пасха продължава общо осем дни. Великден не бива да съвпада с тях, поради което православният празник може да бъде отложен с цял лунен месец.
Между религията и астрономията
Определянето на датата, на която се отбелязва Великден, понякога може да предизвика известни недоразумения. Пример за това е 2019 г. Тогава астрономическото пролетно равноденствие настъпи на 20 март, сряда, когато имаше и пълнолуние. Това, обаче, не означава, че Великден беше отбелязан в следващата неделя, на 24 март. Астрономическите дати отговарят на точния момент, в който се случват дадени събития. Например, равноденствието настъпва тогава, когато пътят на Слънцето по небесната сфера пресича екватора (тогава денят и нощта са с почти еднаква продължителност). Църковният календар е малко по-различен. Както вече стана ясно, според него пролетното равноденствие настъпва винаги на 21 март – независимо дали това всъщност се случва ден или два по-рано.
Today, March 28, 2021, just missed being Easter Sunday.
— Neil deGrasse Tyson (@neiltyson) March 28, 2021
Rules of the Gregorian Calendar (begun in 1582) place Easter on the first Sunday AFTER the first Full Moon AFTER the March Equinox.
Full Moon occurrs today, not yesterday, so Easter must wait another week. And it will. pic.twitter.com/iK497Y1yaR
Капризите на времето
Тъй като Великден е подвижен празник, който се отбелязва в момент, когато метеорологичните условия преминават от зимни към пролетни, времето може да поднесе много изненади. Един от най-известните примери в това отношение е свързан с Ню Йорк. През 1970 г. Великден се пада на 29 март. Тогава американският град и районът около него са връхлетени от силна буря. На места се образува близо половинметрова снежна покривка. Шест години по-късно, Великден е отбелязан на 18 април. Времето тогава било, меко казано, различно. През тази година големият празник се оказва в разгара на тридневна гореща вълна. Температурите надхвърлят 30 градуса по Целзий, а на самия Великден термометрите показват изумителните за месец април 35.5 градуса по Целзий. Американските медии тогава отбелязват, че за пръв път в историята жителите на Ню Йорк могат да си изпържат великденско яйце на някой тротоар.
