Кой е Пилат Понтийски - управителят на Юдея, който осъди Христос на смърт

Е два ли има християнин, който да не знае кой е Пилат Понтийски – човекът, разрешил Иисус Христос да бъде разпънат на кръст.

Експертите обаче отбелязват, че сведенията за него са сравнително оскъдни.

Пилат бил управител (префект) на римската провинция Юдея в периода 26 – 36 г. Повечето исторически източници го описват като жесток и корумпиран тиранин, но доколко достоверни са те?

Безскрупулният Пилат Понтийски

За произхода на Пилат Понтийски не се знае почти нищо. Предполага се, че е роден в Италия в заможно семейство от т. нар. Конническо съсловие (представителите на тази прослойка първоначално били римски граждани, които можели да си позволят да имат кон и да служат в кавалерията. По-късно за приемането в съсловието било наложено ново изискване – кандидатите трябвало да притежават имущество в размер на поне 400 000 сестерции). Съществува и друга теория, според която Пилат бил роден в Шотландия.

Archaeologists say they've discovered the site of Jesus' trial by Pontius Pilate: http://t.co/6c9zpp5P6k pic.twitter.com/33MYr0Ozqs

— CNN (@CNN) January 6, 2015

Едно от най-ранните свидетелства за него е текст, написан от философа Филон Александрийски през 50 г. сл. Хр. Той отправя остри критики срещу префекта на Юдея заради съпътстващите управлението му „подкупи, обиди, грабежи, безчинства, екзекуции без съд“, както и неговата „непрекъснатата и изключителна жестокост“.

„Филон описва Пилат като изключително корумпирана личност“, отбелязва историкът Стивън Патерсън. По думите му подобно поведение не било нещо необичайно за римските управители, но очевидно Пилат се отличавал със своята безскрупулност. „Проблемът е, че не е лесно да се определи доколко достоверен е разказът на Филон Александрийски“, заявява на свой ред Хелън Бонд, която е експерт по богословие от Единбургския университет. Според нея философът далеч не е обективен: „В творбите си той описва всички хора, спазващи еврейските закони, по много положителен начин, а онези, които не го правели – по негативен“.

Провокации, протести и насилие

Филон Александрийски пише още, че Пилат Понтийски нарушил еврейските закони, поставяйки два позлатени щита в двореца на Ирод в Йерусалим, на които било изписано името на римския император Тиберий. Половин век по-късно еврейско-римският историк Йосиф Флавий отбелязва, че когато встъпил в длъжност, той наредил на войниците си да поставят знамена с лика на императора на редица обществени места. Нито един от неговите предшественици не се осмелил да направи нещо подобно, тъй като за юдеите всяко изображение е забранено от Моисеевия закон. „Още от първите дни на управлението си, Пилат решил да обясни на непокорните юдеи, че за тях спокойният живот е свършил“, пише Йосиф Флавий.

1/4) Four sides of an ancient ivory casket, with some of the earliest known depictions of Christ's crucifixion and resurrection (early 400s AD); in the first panel the Roman governor Pontius Pilate condemns Christ who carries the cross to his place of execution... pic.twitter.com/VTRO3a9kSo

— Gareth Harney (@OptimoPrincipi) April 15, 2022

По време на тази акция Пилат останал в резиденцията си в Кесария, намираща се на около 100 км. от Йерусалим. След като юдеите видели знамената, много от тях се отправили към Кесария, за да призоват римския управител да отмени своята заповед и знамената да бъдат свалени. Пилат обаче останал непреклонен. В резултат, юдеите легнали на земята пред неговия дворец и останали там пет дни. На шестия ден Пилат поканил всички протестиращи да отидат на местния стадион, за да им съобщи решението си. Когато юдеите пристигнали, те незабавно били обкръжени от легионери. Пилат заявил, че ще бъде посечен всеки, който се възпротиви на неговата воля.

По думите на Йосиф Флавий, реакцията на юдеите шокирала римския управител. Те отново паднали на земята и оголили вратовете си, показвайки своята готовност да умрат. Тъй като Пилат не искал да започне своето управление с масова екзекуция, той обещал на протестиращите да премахне знамената. „Йосиф Флавий вероятно е роден в Йерусалим в годината, в която приключило управлението на Пилат. По тази причина можем да заключим, че той бил добре информиран за въпросните събития“, смята Бонд. Според нея Пилат подценил силата и решимостта на местното население, но също така демонстрирал готовността си да се вслушва в общественото мнение.

Йосиф Флавий споменава и за друг инцидент. Според историка, Пилат използвал средства от съкровищницата на Йерусалимския храм, за да построи акведукт. Този път, когато се събрали протестиращи, Пилат изпратил войници в цивилно облекло, които се смесили с тълпата. По негов сигнал те извадили скритите под дрехите си тояги и нападнали протестиращите, пребивайки до смърт много от тях.

Very little is known about Pontius Pilate as a historical figure. But archaeologists have one more artifact to add to the list of clues: a 2,000-year-old copper alloy ring bearing his name https://t.co/08OMtgSG9P

— The New York Times (@nytimes) December 1, 2018

В търсене на истината

Пилат Понтийски несъмнено е най-известен с предаването на смърт чрез разпятие на Иисус Христос. Според Новия завет той не се възпротивил срещу решението на Синедриона (орган на еврейското самоуправление в Юдея) да осъди Христос на смърт заради неговите учения и твърдението му, че е цар на евреите. Докато Филон Александрийски и Йосиф Флавий описват Пилат като жесток владетел, в Новия завет той е представен по-скоро като колеблив съдия. Според Евангелието от Марк, Пилат дори застанал на страната на Христос, преди да се примири с решението на Синедриона.

За думите на Марк има съвсем конкретна причина, смята Патерсън. Той написал своето евангелие в разгара на неуспешния еврейски бунт срещу римското владичество между 66 и 70 г. сл. Хр. По това време отношенията на християнската секта с юдаизма били изключително обтегнати. „Целта на Марк била да представи бунта в определена светлина. Той обвинявал евреите в Йерусалим за унищожаването на града по време на въстанието. Акцентът в разказа на Марк за процеса срещу Иисус не е Пилат – той по-скоро искал да прехвърли цялата вина върху еврейските ръководители“, добавя Патерсън.

Според Евангелието от Матей, Пилат измил ръцете си публично, с което искал да покаже, че е невинен за смъртта на Христос. „На практика той казва, че римляните може и да са изпълнили присъдата, но отговорността е на евреите. Този пасаж има катастрофални последици и на практика се превръща в основание за гоненията на евреите през вековете“, смята Бонд. „Истината е, че властта била в ръцете на Пилат, в неговите очи нямало никакво съмнение какво трябва да направи, за да се справи с проблемите, които Христос създавал“, отбелязва още тя.

2000-year-old 'lost' street built by Pontius Pilate uncovered in Jerusalem https://t.co/TWUjPX1uHk

— The Independent (@Independent) October 21, 2019

Смъртта на Пилат Понтийски

Според Йосиф Флавий и римския историк Тацит, Пилат бил отстранен от своя пост и изпратен обратно в Рим, след като използвал прекомерна сила при потушаването на въстание. Няма никакви категорични данни какво се случило с него след завръщането му във Вечния град. Някои историци смятат, че той бил екзекутиран от император Калигула или се самоубил, а тялото му било хвърлено в река Тибър. Ранният християнски автор Тертулиан на свой ред твърди, че Пилат станал последовател на Иисус и дори се опитал да накара римския император да приеме християнството.

Още от автора:

Войната на Сталин срещу християнството

Истинската история на седемте смъртни гряха

Непознатият Чингис хан

Митове и факти – истинската история на Нострадамус 

Бронзовият гигант, който не знаеше, че е робот

Непознатата история на кръстоносните походи

Смелият воин, изправил се сам срещу цяла армия

Какво не знаем за най-тъжния ден за християните – Разпети Петък

Християнството, което не познаваме