В нощта на 21 срещу 22 август 1886 г. България преживява един от най-бурните и драматични моменти от своята ранна история. Група проруски офицери, недоволни от политиката на княз Александър I Батенберг, нахлуват в двореца в София и го заставят да подпише абдикация.
Само година по-рано Александър I е обявяван за герой – като владетел, подкрепил Съединението на Княжество България и Източна Румелия и повел армията към славна победа в Сръбско-българската война. Действията му носят огромна популярност сред народа, но предизвикват недоволство в Русия, която смята, че князът действа твърде самостоятелно и извън влиянието на Петербург.
- Поддръжниците на Русия в армията решават да вземат нещата в свои ръце.
В онази августовска нощ князът е изненадан в покоите си, принуден да подпише документ за абдикация и изпратен по Дунава към Рени (тогава в Руската империя). Заговорниците вярват, че са осъществили бърз и безкръвен преврат.
Реакцията обаче е бурна. В София, Пловдив и други градове започват демонстрации в защита на Александър I. На преден план излиза младият, но вече влиятелен политик Стефан Стамболов, който организира контрапреврат. Само дни по-късно князът се завръща в България, посрещнат с овации и възторг от хиляди свои привърженици.
Въпреки топлото посрещане и очевидната народна подкрепа, радостта е краткотрайна. Под силен руски натиск и изправен пред тежка политическа изолация, Александър I окончателно абдикира на 26 август 1886 г.. Така България остава без владетел, а властта поема регентство начело със Стамболов, Георги Живков и Сава Муткуров.
- Последиците от преврата са тежки.
Отношенията с Русия се влошават драматично, а страната навлиза в период на политическа нестабилност, известен като „безкняжие“. Едва година по-късно е избран нов монарх – княз Фердинанд Сакскобургготски, когото Русия дълго отказва да признае.
Историците и до днес определят събитията от август 1886 г. като повратна точка – момент, в който младата държава е разкъсана между желанието си за независима политика и натиска на великите сили.
Голямата екскурзия от 1989 г. и затварянето на границата
На 29 май 1989 г. – Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП, обявява по националната телевизия и радио, че всички български граждани от турски произход, които не се чувстват българи, могат да напуснат страната. Това поставя началото на масовото изселване, известно като „Голямата екскурзия“.
Събитието е кулминация на т.нар. Възродителен процес – кампания, провеждана от българската комунистическа власт през 80-те години, насочена към насилствена асимилация на турското малцинство. Целта е била да се премахнат „небългарските“ идентичности чрез смяна на имената на българските турци и ограничаване на тяхната религиозна и културна практика.
Хиляди хора са принуждавани да носят нови, „български“ имена, училищата и джамиите им са затваряни, а публичното използване на турския език е силно ограничавано. Тези мерки водят до огромно напрежение и усещане за заплаха сред турското малцинство.
- Масовото изселване
След обръщението на Живков, 3 юни 1989 г. Турция отваря границата си с България на граничния пункт Капъкуле. Хиляди българи от турски произход започват да напускат страната, търсейки свобода и възможност да запазят културната и религиозната си идентичност.
След около три месеца на интензивно изселване, 21 август 1989 г. Турция затваря границата си, след като вече са преминали около 344 000 души. Хиляди хора остават блокирани, а тези, които се връщат, се сблъскват с нови репресии и социално изключване.
- Драмата на хиляди семейства
Семействата преживяват огромни трудности: хората напускат домовете си с най-необходимото, оставяйки цялото си имущество и спомени зад гърба си. Деца плачат, родителите се опитват да ги успокоят, а възрастни хора се чувстват изгубени и обезсилени.
Някои разказват как по пътя към границата са били разделяни от роднини заради хаоса и струпването на хора: „Моята сестра беше само на пет години и за момент я изгубихме в тълпата. Чух нейния плач и бягайки, почти паднахме в реката. Беше ужасен страх“.
Други семейства споделят за глад, умора и болести по време на дългите опашки пред границата: „Прекарахме три дни на опашката, без достатъчно вода и храна. Децата бяха изтощени, а майка ми припадна. Никога няма да забравя този страх и безпомощност“.
- Последици
„Голямата екскурзия“ остава като болезнен символ на политическия натиск и дискриминация спрямо турското малцинство. Възродителният процес и изселването му оставят дълбоки рани в обществото, които се усещат и десетилетия по-късно.
Кражбата на „Мона Лиза“
На 21 август през 1911 г. известната картина на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“ е открадната от Лувъра в Париж. Крадците били трима италиански майстори, които успели да заобиколят охраната и да изнесат произведението.
Кражбата предизвиква истинска медийна сензация, като новината бързо обикаля целия свят. Публикации и спекулации за местонахождението на картината се множат, а интересът към „Мона Лиза“ рязко се повишава.
След почти две години, през 1913 г., картината е намерена и върната в Лувъра. Желанието на медиите да отразят историята, както и самата мистерия около кражбата, допринасят „Мона Лиза“ да се превърне в едно от най-известните произведения на изкуството в света.
Още събития на 21 август:
- 1942 г. – състои се премиерата анимационния филм „Бамби“ в САЩ, който се превръща в една от класиките на Дисни.
- 1987 г. – състои се премиерата на романтичната драма „Мръсни танци“ с Патрик Суейзи и Дженифър Грей
- 1999 г. – С два взрива е направен опит да се разруши Мавзолея на Георги Димитров в София; сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства.
- 2000 г. – Опитите да бъде достигната потъналата руската атомна подводница Курск са прекратени. Водолазите обявяват, че никой от 118-членния екипаж не е оцелял.
Родени:
- 1902 г. – роден е българският писател Ангел Каралийчев („Ането“, „Тошко Африкански“, „Български народни приказки“, „Мъничкият Мук. Източна приказка“)
- 1923 г. – роден е бившият президент на Израел в Нобелов лауреат Шимон Перес
- 1967 г. – родена е канадската актриса Кери-Ан Мос („Матрицата“, „Шоколад“, „Червената планета“, „Мементо“, „Помпей“)
- 1984 г. – родена е френската певица Ализе
- 1986 г. – роден е ямайския лекоатлет Юсеин Болт
Починали:
- 1131 г. – умира кралят на Йерусалим Балдуин II
- 1940 г. – умира руският политик и идеолог Лев Троцки
