Разпети петък – най-тъжният ден за християните

В елики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син Иисус Христос. Той бил разпитван, вменили му вина, а римският наместник Пилат Понтийски, подстрекаван от тълпата, която ревяла „Разпни Го”, му издал тежка присъда.

Разпети петък е най-тъжният и драматичен ден за всички християни.

Иисус трябва да отговаря на подстрекателските въпроси на Синедриона, за да бъде обвинен в богохулство и съден според юдейските закони. След като не успяват с тази стратегия, съдиите Го обвиняват, че се е нарекъл цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също смята обвиненията за неверни и предлага да Го освободи, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: „Разпни го, разпни го”. Това е същата тази тълпа, която в неделя е скандирала в екстаз: „Осанна, Осанна”.

Пилат си измива ръцете, за да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците. За присмех те

възлагат на главата Му трънен венец

вместо корона и Го повеждат към Голгота – лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята.

БПЦ нареди вярващите да не целуват плащеницата

Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата покрай, която минават. Така се появяват първите неръкотворни образи на Спасителя – „Свети Убрус” („Светото покривало за глава”) и „Светата Тигла” (от латинското тегула – керемида).

На лобното място Христос е прикован към Кръста и разпнат между двама престъпници.

„Беше третият час и Го разпнаха.

Имаше надпис за вината Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен” /Марк, 15:25-28/.

В този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.

В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

През деня не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове. В храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

По време на богослужението от олтара се понася Плащеницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на церемонията свещеникът взима Плащеницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма. Поклонението продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.