В икингите най-често са описвани като безстрашни и жестоки воини, които били истински кошмар за всеки, който се осмелявал да се изправи срещу тях на бойното поле.
В същото време те били и опитни мореплаватели – неслучайно се смята, че достигнали бреговете на Северна Америка около пет века преди Христофор Колумб.
Found buried on a farm in Oseberg, Norway, an ancient Viking ship held sleighs, tapestries, silken bands, and the bones of two unidentified women https://t.co/h66BNoNjRo
— National Geographic (@NatGeo) January 2, 2020
Съществуват редица предания за могъщи викингски владетели и подвизите, извършени от тях. Повечето изследователи обаче отбелязват, че тези разкази не са достоверни исторически източници и представляват крайно идеализирани описания на реални личности и събития.
Какво всъщност знаем за някои от най-известните викингски крале?
Първият крал на Норвегия
Когато става въпрос за легендарни викингски владетели, няма как да не бъде споменато името на Харалд Прекраснокосия (наричан още Харал Хорфарге). Той е полумитологична фигура и често е определян като първия крал на Норвегия. Повечето историци смятат, че Харалд наистина е съществувал, макар че достоверността на повечето биографичните факти за него, съдържащи се в староисландските саги, е повече от спорна.
Предполага се, че той успял да обедини под властта си обширни части от територията на съвременна Норвегия, въпреки че не е ясно кои точно са те. Решаващ момент се оказала битката при Хафърсфиорд. Тя се състояла между 870 и 900 г., като в нея взели участие редица мести владетели. Победата, която Харалд постигнал, му помогнала да затвърди своята власт. На мястото, на което се предполага, че се провела битката, днес е издигнат 10-метров монумент в памет на Харалд и владетелите, които победил.
В сагите се разказва още, че той пристъпил към подчиняването на норвежките територии, за да се ожени за Гийда, дъщеря на Айрик, владетел на Хордалан. Тя отхвърлила предложението за брак на Харалд, заявявайки, че не желае да се омъжи за незначителен владетел. Тогава бъдещият крал се зарекъл, че няма да подстригва косите си, докато не стане достоен за ръката на Гийде и не я спечели за жена. Именно оттук идва и прозвището му „Прекраснокосия“. Според повечето исторически източници, след като постигнал редица военни успехи, Харалд предал властта на сина си Ейрик Кървавата брада през 930 г.
Рюрик, основателят на Русия
Знаете ли кои са варягите? Това са викинги от Швеция и Норвегия, които се занимавали с търговия, наемничество и пиратство. Някои от тях пътували до Каспийско море, Константинопол и дори Багдад. Значението на думата „варяги“ е обект на много спорове. Повечето изследователи смятат, че тя означава „похвала“, „обещание“ или „клетва“. Причината е, че някои опитни скандинавски воини се заклевали във вярност на византийските императори и техните васали, преди да започнат да им служат.
Според редица историци през IX век свързваната с варягите народност рус поставила основите на една от най-големите държави в Европа през Средновековието – Киевска Рус, която оцеляла до монголските нашествия. Варяжкият военачалник Рюрик установил контрол над Ладога през 862 г. и построил селището Холмгард в Новгород. В написаната през XII век „Начална руска летопис“ се твърди, че той бил поканен от няколко славянски племена, за да им помогне да въдворят ред в контролираните от тях територии. Някои историци, обаче, оспорват достоверността на този документ и дори поставят под въпрос самото съществуване на Рюрик.
According to legend, Eastern Slavs asked Prince Rurik to be their leader and unite the tribes in 862 AD. He founded the Rurikid dynasty, which ruled much of Russia for more than 700 years. Follow the dynasty’s fortunes in our 45-min documentary: https://t.co/uIEvmTaTMX pic.twitter.com/nLw03MAXVR
— Epic History TV (@EpicHistoryTV) December 8, 2020
Варяжкият владетел починал през 879 г., след което на престола се възкачил Олег. Той управлявал в продължение на повече от 30 години от името на сина на Рюрик, княз Игор. Именно представителите на династията на т. нар. Рюриковичи преместила столицата в Киев. Няколко днешни княжески рода произлизат по права линия от Рюрик, като последния Рюрикович, управлявал Русия, е Василий IV, който починал през 1612 г.
Обширното кралство на Кнут I
В началото на XI век английският крал Етелред II наредил да бъдат извършени масови кланета на датчани, живеещи на територията на Англия. В резултат на това, през следващите години кралят на Дания Свен I Вилобради организирал няколко похода, а през 1013 г. лично повел голямо нашествие в Англия, подчинил цялата страна и влязъл в Лондон като крал. Етелред на свой ред бил принуден да избяга в Нормандия.
След смъртта на Свен I през 1014 г. властта преминала в ръцете на сина му Кнут I Велики. Много скоро, обаче, английските благородници му обърнали гръб и подкрепили Етелред, който се завърнал триумфално в Лондон, а Кнут избягал в Дания. Там той веднага се заел със задачата да събере мощна армия, като се обърнал за помощ към своя брат (и крал на Дания) Харалд II. Привлечени от обещанията за богата плячка, под знамената на Кнут се събрали около 10 000 воини, сред които имало не само датчани, но и много шведи, както и поляци.
12 November 1035. King Cnut (also known as Canute), died (aged 40). He was the king of Denmark, England and Norway (“The North Sea Empire”). The legend of King Canute is that he tried to hold back the waves of invasion, but few historians think of him as a deluded monarch. pic.twitter.com/NHgMt376Ik
— Prof Frank McDonough (@FXMC1957) November 12, 2021
През 1015 г. въпросната армия нахлула в Уесекс. След решителната битка при Ашингтън, която Кнут спечелил, той отново станал крал на Англия. През 1018 г. поел властта и над Дания, след като брат му починал, а през 1028 г. успял да превземе Норвегия след продължителни и кървави конфликти с местните владетели. По време на управлението на Кнут I Велики било поставено началото на рицарството в Дания, а освен това започнало и регулираното сечене на монети. Той се утвърдил като един от най-могъщите монарси в цяла Европа, но обширната държава, която създал, се разпаднала скоро след смъртта му през 1035 г.
Последният викингски крал
Олаф III, известен с прозвището Тихия, според мнозина е последният истински викингски крал. Той бил син на Харалд Хардрада (който направил неуспешен опит да превземе Англия и бил убит в битката при Стамфорд Бридж през 1066 г.) и останал в историята като опитен политик, успял да модернизира Норвежкото кралство. Управлението му често се определя като период на мир и разцвет. В продължение на четвърт век кралството не взело участие в нито една война. На Олаф III се приписва създаването на търговските гилдии и построяването на първите каменни църкви. Освен това той бил първият норвежки крал, който умеел да чете и пише.
Do you know about the Maine penny? It's a very old coin dating to the time King Olaf III between 1067-1093. One of the silver coins minted to honor his reign somehow found its way to the Goddard site on Naskeag Point in Maine almost a thousand years ago. https://t.co/5MC3lyu25O pic.twitter.com/h2jU5LPL10
— Grand Rapids Coins (@GrandRapidsCoin) March 16, 2020
Олаф III също така основал Берген през 1070 г., като градът останал столица на Норвегия до 1299 г. По време на управлението му за пръв път били записани редица закони. От брака си с Ингерид Датска той нямал деца, но имал син от наложницата си Тора – бъдещият крал Магнус III Босоносия. Олаф III умрял от болест на 22 септември 1093 г. и бил погребан в катедралата в норвежкия град Тронхайм.
Още от автора:
Смелият воин, изправил се сам срещу цяла армия
Четири забравени битки, които промениха историята
Биеха се голи и не създадоха държава, но промениха историята
"Носоотрязаният" император, провъзгласил хан Тервел за "кесар"
