П равителството, синдикатите и работодателските организации обсъждат основните параметри на проекта на държавния бюджет за 2026 г. на заседание в Министерството на финансите. Срещата е част от задължителните консултации в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, преди финансовата рамка да бъде внесена за разглеждане в Народното събрание.
Бюджет 2026 влиза в НС: По-скъпи винетки, цигари и нови правила за осигуровките
Макар представителите на бизнеса и синдикатите да защитават различни интереси, те са единни в оценката, че предложеният бюджет не съдържа достатъчно амбициозни реформи. Сред основните теми в дискусията са размерът на бюджетния дефицит, промените в осигурителната система, минималната работна заплата и необходимостта от по-дълбоки структурни промени.
От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) заявиха, че подкрепят увеличаването на максималния осигурителен доход, макар според тях ръстът му да не е достатъчен.
„Доволни сме, че вдигат максималния осигурителен доход, макар че можеше още, тъй като ръстът на максималния осигурителен доход в момента не отговаря на ръста на средния осигурителен доход. Но до толкова, до колкото това е бюджет за 5 месеца. Надяваме се вече за бюджета за 2027 г., от септември месец, да говорим за промяна в данъците, за вдигане на данък дивидент”, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
КНСБ се обяви против намаляването на бюджетните разходи за заплати с 10%
По думите му данъчната тежест продължава да е разпределена неравномерно.
„Най-бедните и средната класа - гръбнакът на икономиката, поемат много по-голяма данъчно-осигурителна тежест като процент от богатите хора и предприемачите. Чистачката на минимална заплата плаща повече данъци и осигуровки като проценти от заплатата си от предприемач с 20 хиляди евро заплата. Имаме много работа по отношение на това да изгладим социалните дисбаланси в България. Това ще стане с Бюджет 2027. В момента виждаме едни надценени разходи по линия на издръжката и капиталовата програма”, заяви още Костов, цитиран от NOVA.
Според него предложеният бюджет не създава условия за реално повишаване на жизнения стандарт.
„За съжаление пак хората, които работят, техните доходи пострадаха и всъщност с този бюджет няма ръст на тяхната покупателна способност. Да не кажа, че тя ще намалее, тъй като инфлацията продължава да расте и до края на годината няма да остане на това ниво”, каза още той.
- Работодателите: Има резерви в бюджета
От Българската стопанска камара (БСК) също отправиха критики към финансовата рамка. Според заместник-председателя на организацията Станислав Попдончев бюджетният дефицит остава прекалено висок, а приходната и разходната част могат да бъдат оптимизирани.
„Бюджетният дефицит е прекомерно голям. Считаме, че има резерви както в приходната част, така и може би в капиталовата програма. Предстои да направим разчети. За нас голям проблем е повишаването на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход от 1 август. Това са средства, които не са предвидени от предприятията и трябва да бъдат разплатени сега. Считаме, че това увеличение, което беше споделено от 5%, реално е минимум 12,6% за най-ниските доходи за минималните прагове и достига до над 70% за ръководните длъжности”, заяви Попдончев.
Той оцени положително намерението да бъдат замразени автоматичните механизми за определяне на някои разходи, но подчерта, че това не е достатъчно.
„Безспорно стъпка в правилната посока е премахването на автоматичните механизми, но за момента виждаме единствено замразяването на тези механизми, а не тяхното премахване от отделните закони. Предстои да видим какви ще са финалните текстове”, коментира той.
По думите му бюджетът е можел да предвиди по-сериозни реформи в публичния сектор.
„Можеше да видим и по-смели реформи. Можеше да бъдат засегнати повече сектори от публичната администрация с намаляването на възнагражденията. Очакваме по-голяма смелост да бъде проявена в бюджета за 2027 г. За нас остава и неясно защо дългът нараства с такива огромни темпове при положение, че забелязваме спад в дефицита”, каза Попдончев.
Според него в бюджета има и подценени приходи, като пример той посочи прогнозите за брутния вътрешен продукт и инфлацията.
- Нов механизъм за минималната работна заплата
Една от основните теми в разговорите остава бъдещият механизъм за определяне на минималната работна заплата. Работодатели и синдикати съобщиха, че повече от година и половина работят по нов модел, който да замени действащата формула.
„Повече от година и половина социалните партньори работим по разработването на нов механизъм за минималната работна заплата. По механизма имаме доста допирни точки, остава да се разберем как да мерим адекватността на минималната работна заплата. Става въпрос минималната работна заплата да отчита повече показатели, не да се определя автоматично по формула от средната работна заплата”, добави Попдончев.
От своя страна синдикатите настояват настоящият механизъм да не бъде отменян, докато не бъде договорен и приет нов модел, който да гарантира предвидимост и защита на доходите.
- Какво предвижда проектът на Бюджет 2026
Проектобюджетът за 2026 г. предвижда бюджетен дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, очакван икономически растеж от 2,6% и средногодишна инфлация от 5,2%. Заложено е увеличение на максималния осигурителен доход, промени в осигурителните вноски за държавните служители, както и повишение на акцизите върху тютюневите изделия и на цените на винетките.
След приключване на обсъжданията със социалните партньори правителството ще внесе окончателния проект на държавния бюджет в Министерския съвет, а след това и в Народното събрание, където предстоят дебати и гласуване на финансовата рамка за 2026 г.
