А ндрей Гюров разкритикува остро предложения бюджет в публикация във Facebook, като го определи като „симптом на управление, което предпочита политическия комфорт пред държавническата отговорност“. По думите му вместо да очертае път към по-конкурентна икономика и по-здрави публични финанси, бюджетът следва позната схема: повече разходи в настоящето и повече проблеми в бъдеще.
Според Гюров заложените параметри са проинфлационни, като при подобни ситуации най-високата цена плащат хората с ниски доходи. Той изразява притеснение и от липсата на амбиция за модернизиране на държавата, като посочва, че в бюджета не се виждат решения за по-ефективна администрация, ограничаване на неефективните разходи и подобряване на бизнес средата.
"Пълна катастрофа": Първи политически реакции след представянето на Бюджет 2026
В публикацията си Гюров заявява, че вместо да бъде използван политическият кредит в началото на управлението за трудни, но необходими промени, се избира отлагането. По думите му посланието е, че важните решения ще чакат, а краткосрочната популярност ще бъде поставена над дългосрочния интерес на страната.
Той предупреждава, че подобен подход се отразява и върху начина, по който България се възприема отвън. Според него инвеститорите се интересуват не от политически изказвания, а от предвидимост, финансова дисциплина и последователност. По думите му, когато държавата показва склонност към нарастващи дефицити без ясен план за овладяването им, това поражда съмнения за бъдещата ѝ стабилност.
Гюров посочва още, че гражданите са очаквали разумно управление на публичните средства, внимателно отношение към данъкоплатците и условия за устойчив растеж, но вместо това получават бюджет, основан на логиката „ще му мислим по-късно“. Той допълва, че непрекъснатото прехвърляне на отговорност към предишни управляващи не може да служи като оправдание за настоящите решения.
Кабинетът залага на по-високи осигуровки и винетки в Бюджет 2026
По оценката му проблемът не е в отделни текстове или числа, които могат да бъдат редактирани, а в цялостната философия на бюджета. Според него тя е погрешна още в основата си и парламентът не бива да се задоволява само с козметични корекции.
Гюров заявява, че България има нужда от управление, което да гледа отвъд следващите избори и да е готово да взема трудни решения, когато те са необходими. Той предупреждава, че когато властта превърне бюджета в „оръжие срещу бъдещето“, общественото недоволство може отново да излезе на преден план.
