О позицията в Народното събрание (НС) остро разкритикува предложения държавен бюджет, като го определи като връщане към икономическите политики от времето на кабинета „Виденов“ през 1995 г. и настоя той да бъде незабавно изтеглен и преработен. Основният упрек на формациите е срещу зaложения дефицит от 5,7%, който според тях застрашава финансовата стабилност на страната.
"Пълна катастрофа": Първи политически реакции след представянето на Бюджет 2026
Това е бюджет на политическото лицемерие и безотговорното отношение към доверието, което българските граждани гласуваха на „Прогресивна България“, коментира на брифинг в парламента Теменужка Петкова от ГЕРБ – СДС предложения от правителството проектобюджет.
Тя отбеляза, че зaложените приходи в проектобюджета са почти същите като зaложените от кабинета „Желязков“, разходите обаче са 2,740 млрд. евро повече. Дефицитът също е по-висок, както и лимитът за дълга, добави тя. По думите ѝ, „мантрата“, която се е насаждала, че бюджетът на кабинета „Желязков“ е бюджет на грабежа и на кражбите, се разбива.
Красимир Вълчев коментира, че в структурата на разходната част на проектобюджета се вижда, че „ще се пипа много малко там, където е трудно, и ще се пести от това, което е най-лесно“. Философията на този бюджет, а и на следващите е, че ще се консумира създаденият предходни години потенциал за растеж, а няма да се създава нов, тъй като ще се пести от разходи за развитие, смята Вълчев.
Според Владислав Горанов предложеният от „Прогресивна България" бюджет е „тъжен“ и „лишен от управленска амбиция“.
Политически реакции за Бюджет 2026 (ОБЗОР)
Настояваме финансовият министър да изтегли предложения проектобюджет и да го преработи, каза Ивайло Мирчев от ПГ на „Демократична България“ пред репортери в кулоарите на парламента.
От партията настояват за дефицит до 3% и без допълнителни разходи. „В този бюджет липсват всякакви реформи и още по-лошото той е проинфлационен и няма да доведе до нищо добро“, каза Мирчев.
Той припомни за протестите от преди месеци срещу бюджета на „ГЕРБ и ДПС“ и посочи, че това, което се предлага в момента от „Прогресивна България“ не е много по различно. Според него предизборните обещания към протестиращите са били загърбени.
Мирчев добави, че е възможно да има балансиран бюджет вместо да продължават да се надуват разходите и да се теглят отново милиарди евро нов външен дълг. Не виждаме по никакъв начин, никъде, кранчетата, от които изтичат основните пари към мрежите от фирми на ГЕРБ и ДПС да са затворени, каза още Мирчев.
Този бюджет е с изключително висок дефицит, което поражда допълнителни проблеми и по отношение инфлацията и унищожаването на спестяваният на хората, коментира Владислав Панев. От своя страна Божидар Божанов посочи, че ако бюджетът не бъде изтеглен те ще гласуват против него в пленарна зала, но отбеляза, че вече са внесени техни предложения за оптимизация. Също така посочи, че днес внасят законорпеокт за премахване на втория подуправител на НЗОК, създаден по думите му от предишното коалиционно управление, "за да си поделят баницата“.
Ивайло Мирчев: Настояваме за преработка на бюджета до 3% дефицит
Нямаме време за експерименти, ако едно правителство не направи реформите в първата си година, в първите си сто дни, то няма да ги направи никога, каза пред журналисти в кулоарите на парламента Димо Дренчев от „Възраждане“ във връзка с проектобюджета на правителството за тази година.
Предложенията на „Възраждане“ във връзка с бюджета са да се върне вноската от пенсионни фондове обратно в Националния осигурителен институт (НОИ). Това би подобрило почти с 4 милиарда дефицита в НОИ, каза Дренчев. Има много откъде да се отреже, като например да се въведе временен данък върху свръхпечалбата на банките, каза той и допълни, че банките са единствените печеливши от влизането на страната в еврозоната засега.
Депутатът отбеляза, че концесиите са само част от решението. Промените за хaзaрта много трудно ще минат, защото те са 10%, но само върху посредниците. Тоест ще се окаже отново, че не се събират кой знае колко пари, допълни той.
Във връзка с винетките потенциално ще се събере твърде малка сума от тях. Ако направим едно сравнение със съседна Румъния, винетките в България ще станат много по-скъпи. Сега са горе-долу на една цена, тоест българите ще плащат с около 30 % повече от румънците за пътищата, а приходите, които ще се съберат, са толкова, колкото ще платим на „Боташ“ примерно за два-три месеца, отбеляза Дренчев.
По отношение на закриването на комисията за досиетата, Дренчев каза, че общо в четири предишни бюджета са го предлагали от „Възраждане“. Държавна агенция „Архиви“ може да свърши тази работа. Миналата година техният бюджет беше 5 - 6 милиона лева. Ще бъде много хубаво, ако тези средства бъдат спестени. Предлагаме намаляване на броя на министерствата, поне три от министерствата са напълно излишни, но може да се отиде и много по-далеч, смята депутатът.
Кабинетът залага на по-високи осигуровки и винетки в Бюджет 2026
Андрей Гюров разкритикува остро предложения бюджет в публикация във Facebook, като го определи като „симптом на управление, което предпочита политическия комфорт пред държавническата отговорност“. По думите му вместо да очертае път към по-конкурентна икономика и по-здрави публични финанси, бюджетът следва позната схема: повече разходи в настоящето и повече проблеми в бъдеще.
Според Гюров зaложените параметри са проинфлационни, като при подобни ситуации най-високата цена плащат хората с ниски доходи. Той изразява притеснение и от липсата на амбиция за модернизиране на държавата, като посочва, че в бюджета не се виждат решения за по-ефективна администрация, ограничаване на неефективните разходи и подобряване на бизнес средата.
В публикацията си Гюров заявява, че вместо да бъде използван политическият кредит в началото на управлението за трудни, но необходими промени, се избира отлагането. По думите му посланието е, че важните решения ще чакат, а краткосрочната популярност ще бъде поставена над дългосрочния интерес на страната.
Той предупреждава, че подобен подход се отразява и върху начина, по който България се възприема отвън. Според него инвеститорите се интересуват не от политически изказвания, а от предвидимост, финансова дисциплина и последователност. По думите му, когато държавата показва склонност към нарастващи дефицити без ясен план за овладяването им, това поражда съмнения за бъдещата ѝ стабилност.
Гюров посочва още, че гражданите са очаквали разумно управление на публичните средства, внимателно отношение към данъкоплатците и условия за устойчив растеж, но вместо това получават бюджет, основан на логиката „ще му мислим по-късно“. Той допълва, че непрекъснатото прехвърляне на отговорност към предишни управляващи не може да служи като оправдание за настоящите решения.
По оценката му проблемът не е в отделни текстове или числа, които могат да бъдат редактирани, а в цялостната философия на бюджета. Според него тя е погрешна още в основата си и парламентът не бива да се задоволява само с козметични корекции.
Гюров заявява, че България има нужда от управление, което да гледа отвъд следващите избори и да е готово да взема трудни решения, когато те са необходими. Той предупреждава, че когато властта превърне бюджета в „оръжие срещу бъдещето“, общественото недоволство може отново да излезе на преден план.
Управляващите отговориха в пленарната зала, като върнаха обвиненията към предходните правителства.
Основното предизвикателство пред нас не е просто размерът на дефицита, истинският проблем е наложеният през последните години порочен модел на бюджетиране – модел, основан на непрекъснато увеличаване на публичните разходи, без необходимата връзка с производителността на труда и реалните възможности на икономиката. Това каза председателят на парламентарната група на "Прогресивна България" Петър Витанов в декларация от парламентарната трибуна.
През тази и следващите седмици ни предстои обсъждането на нещо много повече от един закон за бюджета – обсъждаме цената на популизма, сметката, която предишните управления оставиха на гражданите, както и отговорността на настоящото правителство да върне стабилността и доверието в публичните финанси на държавата, каза Витанов. Бюджетът не е просто сбор от числа, той е въпрос на сигурност за семействата, предвидимост за бизнеса и стабилност за държавата. Това не е бюджет на илюзиите, а на реализма, отговорността и оздравяването, добави председателят на парламентарната група.
Днес слушаме критики от опозицията – същите тези хора, които правиха помен с чужда пита, днес имат претенциите да ни учат на фискална дисциплина. Те настояват за дефицит от 3%, след като тяхната политика остави за себе си реален дефицит от 7,4% при непроменени политики за тази година, каза Витанов.
Предишните управления натрупаха огромни финансови ангажименти през 2024 г. и 2025 г., оставяйки бомби със закъснители в държавните финанси, каза Петър Витанов. Той допълни, че така ни бяха завещани 2,2 млрд. евро необезпечени задължения, близо 2% от брутния вътрешен продукт. Това не е отговорно управление, а е финансова пирамида, градена върху прехвърляне на сметките към следващите правителства и към данъкоплатците, затова ние спираме раздаването на сляпо, всеки лев от тези наследени ангажименти ще бъде разплатен съвместно с безкомпромисни проверки, а Сметната палата ще извърши пълен одит в Агенция "Пътна инфраструктура", заяви Витанов.
Правителството предлага бюджет с дефицит от 5,7%, но нека обществото знае и още нещо - когато предложим предвидената европейска дерогация за разходите за обрана, реалният дефицит ще спадне под пет. Тези разходи са нужни, защото ние няма да правим компромис със сигурността на страната в един все по-несигурен свят, каза Витанов. По думите му, ако държавата „реже” прекалено рязко, последствията се усещат в бизнеса, работните места, доходите и публичните услуги. Нашият подход е различен – оздравяваме държавните финанси решително и по-бързо от европейските изисквания, но без да поставяме под риск икономическия растеж, каза още Петър Витанов.
Ще чуете и много спекулации за новия таван на дълга. Нека внесем яснота, че 3,2 млрд. евро от тази сума представляват средствата по европейската програма SAFE. Те няма да бъдат усвоени през тази година, но по технически причини трябва да бъдат включени в общия дългов таван. Има и 1,4 млрд. евро за рефинансиране на старите задължения, а останалата част е необходима за възстановяването на силен и устойчив фискален резерв, каза Витанов.
„Прогресивна България“ няма да се подаде на безпринципните призиви за незабавно свеждане на дефицита до 2%. Няма да „режем“ доходите на работещите българи, тежестта на консолидацията няма да бъде прехвърлена върху хората, а ще бъде понесена чрез затваряне на течовете в системата, ограничаване на злоупотребите, по-справедливо облагане на определени дейности и оптимизация на администрацията, каза Витанов. Той допълни, че ще бъдат намалени възнагражденията в ръководствата на държавни предприятия, ще бъдат ограничени раздути контролни структури, ще бъде сложен край на порочните практики при индексацията на договори и ще бъде въведен по-строг контрол върху авансовите плащания, а средствата за пътища и общини ще се разплащат само след стриктен контрол от компетентните институции.
Очаква се следващата седмица бюджетът да влезе за разглеждане в Министерския съвет, а след това да бъде внесен за гласуване и в парламента.
Припомняме, че в сряда Гълъб Донев представи Бюджет 2026, като подчерта, че държавната хазна е в трудно положение заради „необмислени и стихийни финансови решения“, довели до тежки последици.
Държавният бюджет е най-важната политика на властта, защото засяга практически всички членове на обществото, заяви Гълъб Донев.
По думите му причините за значителния дефицит са натрупаните през последните години дисбаланси, породени от ръста на разходите, най-вече за публичния сектор, персонал, социални плащания и компенсации за бизнеса и домакинствата, при положение че приходната част на бюджета не е нараснала със същото темпо.
„Ще преминем през труден период, но можем да се справим. А колкото по-разумно и справедливо действаме, толкова по-приемливи ще са сроковете и цената за възстановяване на разумното състояние на публичните финанси“, заяви Донев.
Кабинетът си поставя за цел през 2028 г. бюджетният дефицит да бъде сведен до 3% от брутния вътрешен продукт. Първата стъпка, по думите на Донев, е настоящият бюджет, чрез който правителството иска да намали прогнозния дефицит за 2026 г. от 7,4% на 5,7% от БВП.
„Как ще го постигнем? Като следваме балансиран подход за свиване на разходната част в бюджета и осигурим темпото на приходите“, посочи той.
Сред мерките за ограничаване на разходите е отпадането на механизми за автоматично нарастване на възнагражденията в публичния сектор на база ръста на средната работна заплата или чрез колективен трудов договор. По думите на Донев така ще бъдат спестени допълнително 564 млн. евро през 2026 г.
Правителството планира и ограничаване на възнагражденията на директорите и бордовете в държавните предприятия и дружествата с над 50% държавно участие. Те ще бъдат ограничени до размера на заплатата на президента на Република България.
В същото време кабинетът предвижда допълнителни разходи за здравеопазване, образование и култура, както и продължаване на инвестиционната програма за общините. Осигурени са допълнителни 600 млн. евро за разплащане на възникналите по програмата задължения към края на 2026 г.
По отношение на приходната част Донев посочи няколко ключови мерки. От 1 август 2026 г. се планира повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро, от което се очакват малко над 90 млн. евро допълнителни приходи.
Планира се и увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, които са с по-висок процент от ръста на минималната работна заплата. По предложение на министъра на труда и социалната политика мярката също трябва да влезе в сила от 1 август 2026 г., като очакваният положителен ефект за бюджета за 2026 г. е около 40 млн. евро.
Сред останалите мерки са 30-процентно увеличение на винетните такси и разширяване на тол системата от 1 август 2026 г., което според разчетите ще донесе 53 млн. евро.
Според представената рамка мерките в приходната част са насочени към повишаване на бюджетните постъпления, а в разходната към ограничаване на натиска върху публичните финанси, така че още през 2026 г. да започне свиване на дефицита.
Предвижда се и увеличение на приходите от хaзaрт. По думите на Донев печалбите от хaзaртна дейност на участниците в тези игри ще бъдат обложени с 10%, като очакваният ефект от мярката е 100 млн. евро.
Според представената рамка мерките в приходната част са насочени към повишаване на бюджетните постъпления, а в разходната, към ограничаване на натиска върху публичните финанси, така че още през 2026 г. да започне свиване на дефицита.
Мерките в приходната част са насочени към ограничаване на сивата икономика, повишаване на бюджетните приходи и създаване на по-справедлива конкурентна среда за икономическите оператори. Според представената рамка намаляването на неформалната икономическа дейност е сред ключовите предпоставки за подобряване на фискалната устойчивост и за повишаване на ефективността на публичните политики.
По отношение на инвестиционната политика се предвижда капиталовите разходи през 2026 г. да достигнат 9,36 млрд. евро. От тях 4,028 млрд. евро са с национално финансиране, а 5,331 млрд. евро – с европейско финансиране, включително по проекти от Националния план за възстановяване и устойчивост.
В съответствие с наличния бюджетен ресурс и извършената от първостепенните разпоредители с бюджет приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, включени в Програмата за приоритетни стратегически и инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026–2028 г. Тя ще бъде приложение към проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Разчетите предвиждат да продължи и разплащането по Инвестиционната програма за общински проекти, стартирала през 2024 г., като за тази цел през 2026 г. е зaложен общ ресурс от 1,108 млрд. евро.
„Това съвсем накратко са основните параметри и основните показатели, които са залегнали в проекта на бюджет на Република България за 2026 г.“, заяви Донев.
