П олитически реакции последваха представянето на проекта за Бюджет 2026. Докато от кабинета защитиха финансовата рамка като балансирана и необходима, критики дойдоха от опозицията.
Кабинетът залага на по-високи осигуровки и винетки в Бюджет 2026
Остра критика към проектобюджет 2026 отправи Асен Василев, който определи основните параметри на финансовата рамка, предложена от кабинета на Гълъб Донев, като „по-скандални“ от тези на бюджета, довел до падането на кабинета „Желязков“. От „Продължаваме промяната“ заявиха, че ще направят подробен анализ, след като се запознаят с всички проектозакони и тригодишната бюджетна прогноза.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов определи "проектобюджета на президента Румен Радев", като „пълна катастрофа“.
"Прогресивна България" (ПБ) предлага рекорден дефицит, сравним с този при управлението на Жан Виденов, каза Мартин Димитров от парламентарната група на "Демократична България", съобщиха от пресцентъра на "Демократична България".
По думите му с този бюджет управляващите казват, че реформите се отлагат, а натоварването върху бизнеса се увеличава. "Дефицит от 5,7% не е имало от времето на Жан Виденов. Това е много опасна плоскост: нарастващ дефицит, нарастваща инфлация и намаляващ растеж на икономиката. След всичко това ще последва повишаване на данъците, за да се овладее ситуацията. Това е опасният сценарий, който в момента създават от "Прогресивна България"", посочи Димитров и добави, че няма адекватни политики за спиране на източването на бюджета, няма план за действие и реформи.
Според съпредседателя на "Да, България" Божидар Божанов единствените реформи, които управляващите предлагат, са тези, които предложи опозицията, свързани с плащането на осигуровките от държавните служители. За сметка на това още от 1 август се натоварва бизнесът с увеличение на максималния осигурителен доход, каза Божанов.
Съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев посочи, че допреди половин година стотици хиляди български граждани са излезли по площадите и са свалили правителството на Росен Желязков. По думите му "една от основните причини за това беше безумният бюджет на ГЕРБ и ДПС". На последвалите избори Румен Радев получи огромна подкрепа и сериозен мандат за адекватна икономическа и бюджетна политика. Нищо подобно не виждаме, допълни Мирчев. По думите му най-добрата година за смели реформи е първата година от всяко управление. Вместо реформи, виждаме още от същото, добави Мирчев.
Припомняме, че по-радно днес Гълъб Донев представи Бюджет 2026, като подчерта, че държавната хазна е в трудно положение заради „необмислени и стихийни финансови решения“, довели до тежки последици.
Държавният бюджет е най-важната политика на властта, защото засяга практически всички членове на обществото, заяви Гълъб Донев.
По думите му причините за значителния дефицит са натрупаните през последните години дисбаланси, породени от ръста на разходите, най-вече за публичния сектор, персонал, социални плащания и компенсации за бизнеса и домакинствата, при положение че приходната част на бюджета не е нараснала със същото темпо.
„Ще преминем през труден период, но можем да се справим. А колкото по-разумно и справедливо действаме, толкова по-приемливи ще са сроковете и цената за възстановяване на разумното състояние на публичните финанси“, заяви Донев.
Кабинетът си поставя за цел през 2028 г. бюджетният дефицит да бъде сведен до 3% от брутния вътрешен продукт. Първата стъпка, по думите на Донев, е настоящият бюджет, чрез който правителството иска да намали прогнозния дефицит за 2026 г. от 7,4% на 5,7% от БВП.
„Как ще го постигнем? Като следваме балансиран подход за свиване на разходната част в бюджета и осигурим темпото на приходите“, посочи той.
Сред мерките за ограничаване на разходите е отпадането на механизми за автоматично нарастване на възнагражденията в публичния сектор на база ръста на средната работна заплата или чрез колективен трудов договор. По думите на Донев така ще бъдат спестени допълнително 564 млн. евро през 2026 г.
Правителството планира и ограничаване на възнагражденията на директорите и бордовете в държавните предприятия и дружествата с над 50% държавно участие. Те ще бъдат ограничени до размера на заплатата на президента на Република България.
В същото време кабинетът предвижда допълнителни разходи за здравеопазване, образование и култура, както и продължаване на инвестиционната програма за общините. Осигурени са допълнителни 600 млн. евро за разплащане на възникналите по програмата задължения към края на 2026 г.
По отношение на приходната част Донев посочи няколко ключови мерки. От 1 август 2026 г. се планира повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро, от което се очакват малко над 90 млн. евро допълнителни приходи.
Планира се и увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, които са с по-висок процент от ръста на минималната работна заплата. По предложение на министъра на труда и социалната политика мярката също трябва да влезе в сила от 1 август 2026 г., като очакваният положителен ефект за бюджета за 2026 г. е около 40 млн. евро.
Сред останалите мерки са 30-процентно увеличение на винетните такси и разширяване на тол системата от 1 август 2026 г., което според разчетите ще донесе 53 млн. евро.
Според представената рамка мерките в приходната част са насочени към повишаване на бюджетните постъпления, а в разходната към ограничаване на натиска върху публичните финанси, така че още през 2026 г. да започне свиване на дефицита.
Предвижда се и увеличение на приходите от хaзaрт. По думите на Донев печалбите от хaзaртна дейност на участниците в тези игри ще бъдат обложени с 10%, като очакваният ефект от мярката е 100 млн. евро.
Според представената рамка мерките в приходната част са насочени към повишаване на бюджетните постъпления, а в разходната, към ограничаване на натиска върху публичните финанси, така че още през 2026 г. да започне свиване на дефицита.
Мерките в приходната част са насочени към ограничаване на сивата икономика, повишаване на бюджетните приходи и създаване на по-справедлива конкурентна среда за икономическите оператори. Според представената рамка намаляването на неформалната икономическа дейност е сред ключовите предпоставки за подобряване на фискалната устойчивост и за повишаване на ефективността на публичните политики.
По отношение на инвестиционната политика се предвижда капиталовите разходи през 2026 г. да достигнат 9,36 млрд. евро. От тях 4,028 млрд. евро са с национално финансиране, а 5,331 млрд. евро – с европейско финансиране, включително по проекти от Националния план за възстановяване и устойчивост.
В съответствие с наличния бюджетен ресурс и извършената от първостепенните разпоредители с бюджет приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, включени в Програмата за приоритетни стратегически и инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026–2028 г. Тя ще бъде приложение към проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Разчетите предвиждат да продължи и разплащането по Инвестиционната програма за общински проекти, стартирала през 2024 г., като за тази цел през 2026 г. е заложен общ ресурс от 1,108 млрд. евро.
„Това съвсем накратко са основните параметри и основните показатели, които са залегнали в проекта на бюджет на Република България за 2026 г.“, заяви Донев.
