Д ебели плаващи маси от вулканична пемза, изхвърлени при подводно изригване в Бисмарково море край Папуа Нова Гвинея, блокираха лодки, нанесоха щети на риболовните райони и породиха опасения от недостиг на храна сред жителите на отдалечени крайбрежни общности на остров Манус, предава Reuters.
Подводното изригване, което продължава и в момента, е започнало на 8 май на около 125 километра югоизточно от острова, показват сателитни наблюдения на НАСА. Изригването е изхвърлило огромни количества плаваща пемза и е довело до оцветяване на морската вода около района.
Крайбрежните селища по острова са сериозно засегнати, заяви местният правителствен служител Джейсо Джеймс Со-Он, който призова провинциалните власти да предприемат действия за справяне с бедствието.
„Препитанието ни зависи от морето и сега, с навлизането на тази огромна маса пемза, ежедневният живот е сериозно затруднен“, каза той.
По думите му кораловите рифове са били покрити от вулканичния материал, а морският транспорт до Лоренгау, столицата на провинцията, е бил нарушен.
Местни медии съобщиха, че министър-председателят на Папуа Нова Гвинея Джеймс Марапе е разпоредил на съответните агенции да оценят ситуацията, свързана с подводната вулканична активност.
Pumice clogs island shores after Papua New Guinea eruption, stoking fears of food shortage https://t.co/GeOEgwlqXc
— Reuters Asia (@ReutersAsia) June 10, 2026
Снимки показват, че кафяви пластове пемза покриват бреговата линия на острова, като на някои места достигат дълбочина от два до три метра. Според местни жители това им позволява да вървят по участъци, които преди са били покрити с вода.
Тези образувания, известни като „пемзови салове“, се формират само при определени условия, например когато богата на газ магма изригне на подходяща дълбочина, така че да образува пяна и да остане да плава на повърхността, обясни вулканологът Майк Розенбърг от Earth Sciences New Zealand.
„Самата пемза не е опасна“, каза Розенбърг. „Основният проблем е, че количеството ѝ е огромно и преминаването през нея е изключително трудно.“
По думите му може да са необходими месеци или дори години, преди тези плаващи маси да потънат, след като се напоят с вода под въздействието на морските течения и приливите.
Местните жители разказват, че изпитват затруднения дори с основни ежедневни дейности като риболов за прехрана и пътуване до Лоренгау за снабдяване с продукти и достъп до услуги.
Pumice clogs island shores after Papua New Guinea eruption, stoking fears of food shortagehttps://t.co/EF4PInz2i7
— Alma Angeles (@AlmaANET25) June 10, 2026
„Първо ще свърши храната, а след това и водата“, предупреди директорът на местното училище Майкъл Куам от селището Тимоенай, където живеят около 800 души.
Той обясни, че извънбордовите двигатели на лодките не могат да бъдат използвани, тъй като на някои места пемзата е натрупана на пластове с дебелина между два и три метра.
„Хората не могат да си позволят да купуват храна, защото разчитат на продажбата на риба, за да изкарват пари“, добави Куам.
По думите му ученици и жители на селото прекарват всяка сутрин в опити да разчистят пемзата, за да предотвратят трайни щети върху риболовните райони.
Събраната по този начин пемза се използва за запълване на заблатени терени около училището и за изравняване на спортното игрище, посочи още той.
Според последната актуализация на Глобалната програма за вулканизъм към Института „Смитсониън“ вулканичното изригване продължава.
