М истериозните отношения на Михаил Булгаков със съветската власт и по-специално с Йосиф Сталин отдавна се смятат за резултат от естетическата оценка на диктатора за ранното творчество на писателя. В епохата на Сталиновия терор Булгаков избягва бурните 30-те години на ХХ век сравнително невредим, тъй като никога не е арестуван, камо ли екзекутиран.
Това не означава, че Булгаков не е имал труден живот по време на Сталиновия режим - натискът, оказван върху него от държавата, почти сигурно е изострил основни здравословни проблеми, които са довели до ранната му смърт. Бруталните атаки срещу творчеството му също са причинили финансови и психологически трудности и са довели до това, което той нарича свое "унищожение".
Въпреки това, той е пощаден от по-жестоки преследвания (като тези, с които се сблъскват много негови съвременници), въпреки факта, че творчеството му включва остра критика на комунизма и Съветския съюз, както и факта, че Булгаков е недвусмислен в антисъветската си политика.
Макар че всеки опит да се придаде твърде голяма рационалност или логика на решенията на Сталин по време на чистките е невъзможен, има някои фактори, които правят впечатление.Тези фактори включват естеството на сатирата на Булгаков и взаимодействието му със съветската държава, статута му на политически аутсайдер и връзките му с чужденци в Съветския съюз и извън него.
"Ръкописите не горят."
Тази емблематична реплика превръща "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков в основна част от руския литературен канон. Тя се цитира постоянно, както на оригиналния си език, така и във всички свои преводи. Непосветените читатели може би ще се изненадат да разберат, че тези думи са изречени от Дявола, който в романа възкресява и връща изоставения писмен проект на главния герой след опит да го унищожи в пожар.
Това е алегорична размяна между нашия и онзи свят, която показва, че дори свръхестествените същества не притежават инициативата да потушат силата на човешкото творчество. Както Дяволът на Булгаков - маскиран като чуждестранен професор и действащ под името Воланд - внушава чрез простите си думи, истинските шедьоври ще оцелеят и ще се издигнат от опитите за унищожение като митичния феникс, както доказва самият "Майстора и Маргарита", излязъл непокътнат от катастрофалния пламък на съветската цензура и дори успява да бъде издадена през 1967 г. През май – юни 1938 г. пълният текст на романа е отпечатан за първи път. Авторската редакция продължава почти до самата смърт на писателя, който умира през 1940 г.
Не е благосклонна съдбата и към друга творба на Михаил Булгаков - "Животът на г-н Дьо Молиер". При нея се засяга темата за конформизма на Жан-Батист и услужливостта му към Краля-слънце, който го е покровителствал, която явно е вълнувала дълбоко Булгаков, защото и пиесата му "Съзаклятието на лицемерите" е посветена на нея. Поради асоциациите с режима на Сталин и това произведение на Булгаков не е било публикувано, докато той е още жив.
Първоначалният път на "Майстора и Маргарита" към публикуване е донякъде загадъчен. Следвайки болезнения и естествен цикъл на живота, раждането му започва на смъртно легло. Третата съпруга на Булгаков, Елена, която го вдъхновява за отмъстителния характер на Маргарита, се заклева пред леглото на страдащия Булгаков - той умира на 10 март 1940 г. на 48-годишна възраст - че ще превърне неговия magnum opus в мисия на живота си; ще надделее над потисничеството.
Но за съжаление, за разлика от измислената Маргарита, Елена не е имала достъп до съчувстващ кръг от демони, които да ѝ предложат силата да събуди изгубената мечта на своя любим. Тя е била човешка жена и е получила съвсем човешки, предупредителни съвети от близкия приятел на Булгаков Павел Попов, както е записано в читателското приложение към романа на Дж. А. Къртис:
"Колкото по-малко хора знаят за романа, толкова по-добре - пише Попов на Елена, - майсторството на един гений винаги ще си остане майсторство, но в момента романът би бил неприемлив. Ще трябва да минат 50-100 години."
Както посочва Къртис, прогнозата на Попов се разминава с около тридесет години. За издаването на книгата са били необходими двадесет години. Но две десетилетия все още са дълъг период от време, в който един роман може да остане в нелегалност, подобно на престъпник, който избягва закона.
Това, което прави романа толкова неприемлив за съветската цензура, е не само изобразяването на нерегламентирана женска сила и сексуалност, но и представянето на СССР, който съществува паралелно с небесните сфери на отвъдното.
Един от основните принципи на Съветския съюз е твърдата светска позиция - от гражданите се очаква да бъдат лоялни първо към своята комунистическа суперсила, а след това към своята вяра, ако изобщо вярват в институцията на религията.
Това, което "Майсторът и Маргарита" се осмелява да представи, е една Москва от 30-те години на ХХ век, подложена както на паранормални явления, така и на всеобхватно християнско-библейско присъствие, безпомощна да спре или пренебрегне нито едно от тях.
Държавата в нито един момент от книгата не е представена като висша сила - основна заплаха за свръхмодерната правителствена програма - и затова Елена се оказва неспособна да изпълни обещанието си да публикува книгата своевременно. Дори директното писмо до Сталин, който се е възхищавал на писателския талант на Булгаков, не допринася за придвижването на нещата.
Това, което Елена прави обаче, е да запази и защити ръкописа като запазена част от наследството на своя съпруг-автор, а през 1963 г. тя старателно редактира и препечатва нова версия на ръкописа - акт на отдаденост и постоянство, който я нарежда сред великите гениални съпруги в историята.
През годините между завършването и публикуването на "Майстора и Маргарита" съществуването му се превръща в нещо като публична тайна в руските литературни среди.
През 1966 г. списание "Москва" взема дръзкото решение най-накрая да публикува "Майстора и Маргарита", но тази версия е цензурирана до безобразие, а много от хитроумните послания на Булгаков изчезват в процеса на издаване. Изчезва например сексуалната свобода на Маргарита, както и подигравката на Булгаков с корупцията и некомпетентността на СССР като комунистическа държава. За да може книгата да бъде публикувана в пълния си, несъкратен блясък, тя трябва да бъде изнесена контрабандно в чужбина.
Издателството Eesti Raamat в Естония може да се похвали, че през 1967 г. излиза първото нередактирано издание, но трябва да се отбележи, че това е само превод. Публикувано на естонски, а не на руски, то, за съжаление, не може да се тълкува като собствения глас на Булгаков.
Естествено, романът предизвиква полемика и масово недоумение, когато съгражданите на Булгаков успяват да се сдобият с публично достъпни копия, които не са били филтрирани от цензурата или изгубени в превода. Трябва да се признае, че това е странна книга и, както обяснява Стефан Лавъл, "читателите, свикнали със съветската класика, не са били подготвени да разтълкуват сложната мрежа от символи и сюжетни нива на романа, необичайното отношение към времето, използването на ирония и фантастика, както и препратките към християнството и мита".
Майсторът и Маргарита е толкова различна от праволинейните битови спорове на Лев Толстой и Антон Чехов или от относителните трагични романи на Александър Пушкин. Днес той се приема като един от най-добрите романи, излезли от политическото безпокойство на ХХ век, като съвременната читателска аудитория е по-добре подготвена да признае достойнствата му.
"Ръкописите не горят", наистина, дори тези създадени по времето на Сталин.
криза, която тихо расте" />
