Д руго такова място няма в цяла Турция. Дерсим е единствената провинция, която никога не е имала и един свой представител като депутат в Анкара от името на управляващата партия на Ердоган.
Няма и друга провинциална столица в Турция с кмет-комунист, но обликът на тази турска провинция се определя най-вече от алевитското население. А Дерсим е нейният исторически център, пише в обширен репортаж Райнер Херман от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ), цитиран от Deutsche Welle.
Истанбул бедства: Проливни дъждове предизвикаха големи наводнения
Турската държава не признава алевитите като отделно вероизповедание. Културното и религиозно многообразие не се вписват в представите на турските националисти. Затова Дерсим е град, който в очите на официалната власт изобщо не бива да се развива, разяснява публикацията.
„Железен юмрук“ срещу алевитите
Дерсим всъщност дори не съществува – не и на официалните карти на Турция. Там фигурира само Тунджели. Както самата провинция в Източния Анадол, така и нейната столица са преименувани от централната власт още през 1936 година. Тунджели в превод означава „бронзова ръка“, но всъщност се има предвид „железен юмрук“.
Ердоган потвърди: Турция ще плаща за руски газ в рубли
Тази заплаха турската държава реализира през 1937 и 1938 година, когато са избити хиляди алевити – първо в източните и централни части на Дерсим, а по-късно и в западните райони на провинцията. Тогава са избити и всички по-известни семейни родове на алевитите.
Ето какво се разбраха Путин и Ердоган
Сайтът „Кюрдска общност“ (kurdische-gemeinde.de) говори в тази връзка за „отворена рана в колективното съзнание на кюрдския народ“. Според това издание избиването на хиляди алевити през 1937 и 1938 година е един от малкото примери за геноцид в света, които никога на се били исторически осмисляни и преработени, но е едно от многото трагични събития, преживявани от кюрдския народ. Малката и тиха провинция Дерсим заема особено място в дългата история на потисничеството, гоненията и унищожението на кюрдите, посочва още изданието.
Гоненията не са спрели и сега, твърди Райнер Херман в публикацията си за ФАЦ. Преди няколко години местен политик от прокюрдската Партия за мир и демокрация (BDP) беше арестуван, защото се беше осмелил да демонтира надписа върху сградата на общината и да замени името Тунджели с Дерсим.
Отказва ли се Турция от борбата с галопиращата инфлация?
Принудителни изселвания
Почти нищо в града не напомня вече за избиването на хиляди алевити. А извън провинциалната столица раните от миналото си личат по обезлюдяването на региона. Някога там е имало многобройни села, накацали едно до друго. През 1960-те години обаче хората започват масово да се изселват. Най-вече по икономически причини те бягат в чужбина, основно към Германия, припомня германският всекидневник. Още по-тежки следи оставя войната между турската държава и ПКК, засегнала и родината на алевитите.
По онова време турската армия изселва принудително над 230 села и опожарява горите в района. В продължение на десетилетия на хората им е забранено да се връщат в района и дори да посещават гробовете на близките си. А в разгара на войната в средата на 1990-те години около 80 на сто от селищата в провинцията са били напълно разрушени.
Кметът-комунист Фатих Мехмет Мачоглу казва, че едва 10 на сто от къщите в района днес се обитават. „Свършено е с тези села. Който веднъж ги напусне, не се връща никога“, казва той пред ФАЦ.
В Османската империя алевитите са били гонени и избивани като въоръжени бандити и еретици. Още по онова време труднодостъпният планински регион с дълбоки пропасти се превръща в крепост на алевитите, където те необезпокоявано са можели да изповядват религията си. По-нататък ФАЦ обяснява, че алевитството е близко до исляма, но то се подхранва от най-разнообразни религиозни източници и вярвания – включително шаманизъм и други практики, съществували едно време в региона на Анадола.
Новата бедност в Турция: "Принудени сме да пестим от всичко"
Десетки хиляди жертви
Мнозинството алевити говорят езика зазаки, който спада към индоевропейското езиково семейство. Турските власти първоначално започват да населяват в периферията на провинция Дерсим мюсюлмани, прогонени от Кавказ или България, а през 1934 година турската държава изселва местното население на алевитите в седем други провинции в западната част на страната, където е трябвало да бъде асимилирано, се казва още в публикацията на ФАЦ.
В погромите от 1937/38 година са избити 13 800 алевити – това показва официалната държавна статистика на Турция. Историци обаче смятат, че истинският брой на жертвите е бил значително по-голям – те говорят за десетки хиляди. Последните големи погроми срещу алевитите са извършени през 1978 година в Чорум и Кахраманмараш, както и през 1993 година в Сивас, Централна Турция, припомня още ФАЦ.
