И нформациите за увеличаващата се инфлация в Турция през последните месеци станаха обичайни, като медиите вече дори не коментират, че най-новите нива на инфлация за пореден път са достигнали рекордни стойности. А инфлацията в страната през последните 14 месеца наистина е рекордна. По официалните данни на Турския статистически институт (Тюркстат), оповестени на 3 август, инфлация от близо 80 на сто е отчетена в страната през юли на годишна база, а по неофициални данни увеличението на цените е над 100 процента. В най-големия турски град Истанбул инфлацията през юли достигна 99 процента, пише в обзор Нора Чолакова за БТА.
Властите изтъкват, че както навсякъде по света основни причини за увеличаващата се инфлация и отслабващата турска лира са високите цени на енергийните ресурси и най-вече кризата в Украйна.
Правителството през последните месеци обещаваше да овладее последствията от постоянното увеличение на цените, като въведе някои мерки, сред които намаляването на ДДС за редица продукти и увеличение на заплатите. Мерките обаче на практика не водят до положителен резултат, като животът на обикновените турци продължава да става все по-сложен, отчаянието завладява много хора и възниква истинска социална нестабилност. Турската лира загуби 44 на сто от стойността си през 2021 г. и над 20 процента тази година. Същевременно Централната банка оставя непроменен основния лихвен процент, като по този начин според редица експерти продължава да се придържа към "ултрамеката си монетарна политика".
Нарастващите потребителски цени принудиха турските икономисти да променят прогнозите
си за инфлацията няколко пъти тази година, тъй като усилията за стабилизиране на лирата се провалят на фона на икономическите последици от кризата в Украйна. В края на миналия месец Турската централна банка повиши прогнозата си за растежа на потребителските цени в края на годината до 60,4 процента.
За съжаление дори и в света, който е засегнат от най-сериозната инфлация от десетилетия насам,
Турция "изпъква", като отстъпва само на няколко държави като Зимбабве, Венецуела и Ливан, където увеличението на цените надхвърля трицифрени стойности, коментира агенция Блумбърг.
Намаляването на инфлацията в Турция се оказа много трудно,
тъй като Централната банка на страната се въздържа да повиши основния си лихвен процент от сегашното му ниво от 14 процента под натиска на президента Реджеп Тайип Ердоган, според когото по-високите лихвени проценти водят до по-бърза инфлация.
Ердоган се опитва да диктува икономическата политика в Турция,
откакто през 2018 г. получи широки правомощия в рамките на президентската система. За три години той уволни няколко управители на Централната банка и почти всички членове на Комисията по паричната политика.
"Неоснователните очаквания и отслабващата лира допълнително повишават цените на горивата.
Не очакваме Централната банка да увеличи лихвените проценти в отговор на нарастващата инфлация. Вместо това политическо ръководство призовава за още по-ниски лихви", каза турският икономист Селва Бахар Базики.
Миналата седмица управителят на Турската централна банка Шахап Кавджъоглу изрази увереност,
че т. нар. нов икономически модел, който поставя на първо място производството, износа и заетостта, ще помогне за стабилизирането на цените и лирата. Но както се вижда, резултатите от тази парична политика се отразяват на валутния пазар: лирата поевтинява сериозно спрямо долара. А президентът Ердоган иска висок икономически растеж на фона на предстоящите през юни 2023 г. президентски и парламентарни избори, макар нарастващите потребителски цени да намаляват доходите и все повече да застрашават политическия му рейтинг.
Междувременно бизнесмени от Дружеството на турските индустриалци и бизнесмени (ТЮСИАД) през юни призоваваха Ердоган
да се вслуша в експертите с цел да бъде овладяна инфлацията. Новият председател на ТЮСИАД Орхан Туран се обърна към правителството с искане да промени сегашния икономически модел и да възприеме по-класически линии за справяне с високата инфлация. Той заяви още, че "Турция се стреми към висок икономически растеж, а вместо това става все по-бедна".
Водещият бизнесмен и милиардер Тунджай Йозилхан (председател на холдингите "Анадолу груп" и "Анадолу Ефес") на свой каза, че инфлацията "излиза извън контрол" и в момента приоритетно трябва да бъде понижението й.
Инфлацията достигна безпрецедентни нива. Това допълнително ще увеличи неравенството в доходите, посочи той.
Наскоро обаче турският лидер Ердоган заяви отново, че "Турция по-скоро ще намали лихвените проценти, отколкото да ги повиши". След коментарите му последва нов спад на лирата.
"Ние отхвърлихме методите на империалистическите финансови институции, които правят богатите още по-богати, а бедните - още по-бедни, като повишават лихвените проценти", каза той.
На фона на неуспешните усилия на властите редица западни експерти и поддръжници на опозицията коментират,
че правителството явно е безпомощно и изглежда сякаш на практика се отказва от борбата с галопиращата инфлация. Икономическите анализатори прогнозират, че ситуацията с инфлацията в страната само ще се влошава. Тимъти Аш, старши стратег за развиващите се пазари в BlueBay Asset Management в Лондон, заяви, че политиката на Ердоган през последните години, свързана с лихвените проценти, "е довела лирата до постоянна криза". През 2018 г. Турция също бе засегната от валутна криза.
Турция се върна към "епохата на инфлацията" от 90-те години на миналия век.
Изглежда, че Ердоган е загубил и последното икономическо доверие към него, написа в Туитър Холгер Шапиц, финансов редактор на германския в. "Велт".
