О ще в началото на годината, когато Джо Байдън встъпваше в длъжност, експертите определяха Афганистан като една от най-важните и трудни външнополитически теми за новия американски президент. Очакванията се потвърдиха.
Подсилени от отстъпчивостта на САЩ и слабостта на централното правителство в Кабул, талибаните ескалираха кампанията си с целенасочени убийства и терористични атаки през месеците след сключването на споразумението с администрацията на Доналд Тръмп през 2020 година. Нещо повече, талибаните призоваха не само за оттегляне на чуждите сили до 1 май, както се очаква по силата на това споразумение, но и да бъде споделена властта в страната.
Курсът на политиката на Байдън не само ще определи съдбата на Афганистан, но също така ще повлияе на регионалната сигурност, глобалната война срещу тероризма и международното положение на САЩ в момента, когато Вашингтон се намира в спад на влиянието си.
Американската политика достигна задънена улица в Афганистан много по-рано, но кулминацията на провала срещу талибаните беше през февруари 2020, когато президентът Доналд Тръмп, опитвайки се да избегне от затъването в Афганистан, подписа т.нар. мирно споразумение със същата военна сила, която САЩ отстраниха от властта в Кабул като нахлула в страната след атаките на 11 септември 2001.
Сделката на Тръмп, сключена зад гърба на афганистанското правителство, придаде легитимност на талибаните, а нарастването на насилието оттогава показва колко малко спечели Афганистан от споразумението. Дузината убийства на журналисти от есента на 2020 до февруари на следващата година и обсадите на редица стратегически селища и градове са само част от офанзивата на талибаните от март-април 2021.
Opinion: As Biden pulls troops out of Afghanistan, he’ll have to implement a strategy to counter terrorism from afar https://t.co/JBZr3WMR7j
— POLITICO (@politico) April 15, 2021
Разбира се, за САЩ има смисъл да излезе от най-дългата война в историята си, която до 2019 струва близо 780 милиарда долара и живота на над 2200 войници до 2015 година, когато бойната роля на НАТО и САЩ в Афганистан приключи с предаването на отговорността за сигурността на правителството в Кабул. Това, което няма смисъл е предоставянето на свобода на действие на едни от най-мощните и добре обучени радикални фракции в света. В действителност, Тръмп изостави ангажиментите на Вашингтон в Афганистан в ръцете на екстремистко движение и неговите спонсори в Пакистан и Иран, чиито интереси продължават да имат силно отражение върху събитията в Кабул.
Пакистанските сили за сигурност, които са един от факторите зад създаването на едни от най-мощните групи в състава на талибаните, все още имат инструменти за влияние върху бойците и предоставят свободен достъп през границата в ущърб на НАТО и САЩ. Това е и една от причините за все по-хладните отношения между Вашингтон и Исламабад. В дългосрочен план, пакистанската армия и нейните мощни служби, ще бъдат един от победителите от сделката, която заплашва да превърне Афганистан в слаб съсед, готов да служи на Пакистан.
Байдън не се противопостави на клаузите по сделката, а напротив, прие я бързо и задържа специалният пратеник на САЩ в Афганистан, Залмай Халилзад. Халилзад изгради тесни връзки с талибаните, но се бори за установяване на общ език с правителството в Кабул. Наскоро изтеклото проектоспоразумение за мир на администрацията на Байдън подчертава неистовите усилия да бъде спазен крайният срок за оттегляне на американските сили към 1 май, договорено между Тръмп и талибаните.
Предложението за мир има клауза, според която афганистанският президент Ашраф Гани трябва да бъде заменен с ново преходно правителство, в което талибаните заемат половината от ръководните позиции. В писмо до Гани, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен го притиска да разработи пътна карта за новото правителство на единството и нова конституция, като се очаква Турция да бъде домакин на срещи между талибаните и афганистанското правителство за финализиране на споразумението.
Тонът на писмото предизвика реакцията на вицепрезидента Амрула Салех да заяви, че Афганистан никога няма да приеме наложен мир. Този кръг от преговори вероятно няма и да се състои, тъй като талибаните отказаха да присъстват в Турция.
Администрацията на Байдън ще трябва да отговори на един основен въпрос, а именно как група, която е обявена за терористична организация, може да бъде част от правителството, когато същата тази група продължава да призовава за военна победа и възстановяване на теократичното управление от 1990-те. Талибаните целят абсолютна власт над Афганистан и не са се отказвали от тази си цел. Това обяснява и протакането на преговорите и празните обещания за споделяне на властта с афганистанското правителство, докато се изтеглят чуждите сили.
За Байдън става още по-трудно да предостави „мир“ в Афганистан, след като през последните седмици стана ясно, че не може да се случи изтегляне до 1 май. За това предупреждаваха редица коментатори и международни наблюдатели, и беше потвърдено от изявлението на американския президент, според което новият краен срок беше изтеглен до 11 септември. Изборът на датата макар и символичен за американците, носи съвсем различен смисъл за талибаните, а и редица афганистанци.
Нещо повече – според реалистичните очаквания, изтегляне на американските и като цяло натовските сили от Афганистан, едва ли ще завърши в рамките на година. Ако Байдън изтегли всички сили преди 2022, завземането на властта от талибаните е много вероятно. В момента талибаните контролират голяма част от Афганистан, а техните сили са обкръжили основни градски центрове и според очакванията, те могат да атакуват във всеки един момент. В момента бойците са в най-силния си период от 2001 насам.
Situation in #Afghanistan amid US & #NATO proclamation of troop withdrawal. pic.twitter.com/o9cqzOpsFT
— DRM Journal (@remilitari) April 15, 2021
Разбира се, остава и още един важен въпрос, който за специалистите по темата има ясен отговор. Оперативните сили на Ал Кайда са все още в Афганистан, а талибаните никога не са отричали, че взаимодействието е приключвало някога. Дори напротив, данните от докладите на ООН и НАТО са показателни за връзките между терористичната организация и ръководството на талибаните дори към този момент. Правителството в Кабул също предупреждава за тези контакти и какъв може да е резултатът от отслабването на натиска върху талибаните. Въпреки всички данни и статистики, в столиците на НАТО все още се дебатира дали и кога Ал Кайда ще се върне в Афганистан. Организацията никога не е напускала страната, а дори през последните две години разшири присъствието си на Индийския субконтинент благодарение на базите в Афганистан.
Проблем остава и наличието на местен клон на „Ислямска държава“, който се доказа като един от най-кървавите през последните три години. Атаките върху цивилни обекти, селища и пазари докара до рязък скок на жертвите, а най-радикалните елементи сред талибаните, които не искат преговори със САЩ и Кабул, се присъединиха към ИД. По данните на американската администрация и ООН, става дума за стотици бойци на талибаните, които в момента се сражават за „Ислямска държава“, въпреки всички опити местният клон на джихадистката група да бъде унищожен.
Изтеглянето на войските по този начин, без ясни договорки относно съдбата на правителството в Кабул, има и символично значение. Принуждавайки американците да напуснат, талибаните ще вдъхновят джихадистки групи на други места по света да ескалират своите удари и офанзиви. В Субсахарска Африка вече има ясни доказателства, че местните правителства едвам удържат настъплението на подобни групировки.
Възприемането, че джихадистите са победили най-мощната армия в света, ще подхрани вярата, че американската мощ е в необратим упадък. Казано по-накратко, талибаните, притежаващи евентуално властта в Афганистан, биха представлявали по-голяма джихадистка заплаха за региона и света като цяло, от която и да било друга група, включително останките на Ал Кайда или „Ислямска държава“.
За да избегнат този резултат, САЩ и НАТО трябва да запазят остатъчни сили в Афганистан, за да продължат да осигуряват подкрепа на афганистанските сили. Сега САЩ разполагат с едва 2500 войници в страната, в сравнение с около 100 000 в разгара на войната. Финансовите разходи и жертви на Вашингтон драстично намаляха, след като приключи бойният ангажимент, като няма смъртни случаи сред американските сили през последните 14 месеца. Това може да се промени, ако талибаните решат, че няма да чакат до септември. Техният говорител вече заплаши на 14 април, че движението иска изтегляне до 1 май, както е било уговорено с администрацията на Тръмп.
Байдън трябва да избира между пълното изтегляне на САЩ, което би могло да развихри хаоса и да подкопае афганистанската държава, и поддържането на малка сила за предотвратяване на евентуална гражданска война и предотвратяване на превръщането на Афганистан в глобален терористичен център. Първият вариант е далеч от това да предложи на САЩ спокоен и сигурен изход от 20-годишната война и би направил Вашингтон съучастник на талибаните, чийто контрол над Афганистан би причинил трайна вреда на интересите на САЩ и техните съюзници в региона. В северната част на Афганистан вече има сигнали за възможен вътрешен конфликт между правителството и военни лидери, които не вярват, че Кабул може да спре талибаните. Тези лидери в отделни области на страната отдавна развиват свои собствени армии и дори се ползват с ограничена автономия, тъй като Кабул не може да упражнява натиск върху тях.
Сценарий за подобен конфликт е напълно възможен и до една степен за това вина носи САЩ, тъй като през двете десетилетия на престой в Афганистан, американската администрация подкрепяше не централното правителство, а местните военни лидери с идеята, че те възпират похода на талибаните към столицата. И наистина, те спряха офанзивите на движението, но цената е едно слабо правителство, което не може да защити гражданите си извън Кабул, а често и в самия град.
Други местни и глобални сили като Китай, Русия, Пакистан, Индия и Иран също имат решаваща роля в Афганистан. Москва например организира няколко пъти срещи между правителството и талибаните. Иран има сериозно влияние в Западен Афганистан, включително върху местните структури на талибаните. Техеран преговаря за нова ядрена сделка, но тези разговори не включват само противопоставянето с Израел и ядрената програма на Иран – една от точките, които се дискутират, е и Афганистан.
Основната задача не само на САЩ, но и на регионални сили, е да се подсили централната власт и това да продължи дори след евентуалното изтегляне на сили. Афганистан трябва да получи възможността да заличи вътрешните различия, да подсигури провинциалните градове и по този начин да се отговори на офанзивата на талибаните, която продължава въпреки преговорите.
Българските военни се изтеглят от Афганистан
Байдън слага на 11 септември край на най-дългата война на САЩ - в Афганистан
Историческо: САЩ и талибаните подписаха мирно споразумение
Какво цели Русия с ескалациите в Украйна и Сирия
