У чени откриха, че хиляди морски същества са си направили домове сред останките от изоставени боеприпаси от Втората световна война край бреговете на Германия, предаде The Guardian.
В солените води край германското крайбрежие лежи пустош от нацистки бомби, торпедни глави и мини. В края на Втората световна война те са били изхвърляни от баржи и след това забравени. С течение на годините хилядите боеприпаси са се сплели един с друг и образуват ръждясал килим по плиткото, кално морско дъно в залива Любек, в западния край на Балтийско море.
През десетилетията нацисткият арсенал е бил пренебрегван и забравен. Все повече туристи са се стичали към пясъчните плажове и спокойните води – за джетски, кайтсърфинг и увеселителни паркове. Под повърхността оръжията са се разпадали.
Когато първите учени започнали да изследват какво правят те с екосистемата, „някои от нас очакваха да видим пустиня – нищо живо, защото всичко е отровено“, казва Андрей Веденин от Изследователския институт „Зенкенберг“ във Франкфурт на Майн, който ръководи екипа, каталогизирал за първи път какъв живот успява да оцелее върху подводни оръжия.
Това, което открили, ги изумило. Веденин си спомня как колегите му викали от изненада, когато подводният апарат изпратил първите изображения. „Беше страхотен момент“, казва той.
Nazi bombs, torpedo heads and mines: how marine life thrives on dumped weapons - @phoeb0 @guardianeco https://t.co/eybSXAYymv
— Jerome OLLIER https://jeromeollier.bsky.social/ (@JeromeOLLIER) November 20, 2025
Хиляди морски същества си бяха направили домове сред боеприпасите и бяха създали възстановена екосистема, по-гъсто населена от околното морско дъно.
Този подводен метрополис е доказателство за упоритостта на живота. „Всъщност е удивително колко много живот откриваме на места, които би трябвало да са токсични и опасни“, казва той.
Върху едно открито парче ТНТ се бяха натрупали повече от 40 морски звезди. Те живееха върху метални корпуси, гнезда на взриватели и транспортни контейнери – само на сантиметри от взривното им съдържание. Риби, раци, актинии и миди – всички бяха открити по старите боеприпаси.
„Може да се сравни с коралов риф по отношение на количеството фауна“, казва Веденин.
Боеприпасите са дом на възстановена екосистема от риби, раци и миди. „Много видове, които иначе са редки или намаляват – като балтийската треска – тук процъфтяват“, казва Андрей Веденин.
Според научната статия, публикувана през септември в списание Communications Earth & Environment, средно над 40 000 животни живеят на всеки квадратен метър от боеприпасите. Околната зона е много по-бедна – само 8 000 индивида на квадратен метър.
Иронично е, че „неща, предназначени да убиват всичко, привличат толкова много живот“, казва Веденин. „Виждаш как природата се адаптира след катастрофално събитие като Втората световна война и как по някакъв начин животът си проправя път обратно към най-опасните места.“
Това, което изследователите откриха в залива Любек, разкрива изненадваща истина за това как подводният живот може да оползотвори човешките отпадъци.
Обикновено „градското разрастване“ се смята за лошо за природата, но под водата сценарият може да се обърне. Причината е, че всеки ден от морската среда се изваждат средно по един милион камиона скали, чакъл, глина и тиня. Твърдите повърхности дават дом на корали, гъби, балануси и миди, както и място за отглеждане на риба.
Преди войната тази част от Балтийско море била пълна с камъни и скалисти образувания, но почти всички са били извадени за строителство – за къщи и пътища.
Изкуствените структури като потънали кораби, офшорни вятърни паркове, нефтени платформи и тръбопроводи могат да служат като заместител и да възстановят част от загубеното местообитание. Настоящото проучване показва, че боеприпасите могат да имат подобна полза – процъфтяването на живота върху тях в залива Любек вероятно се повтаря и на други места.
Между 1946 и 1948 г. край германското крайбрежие са изхвърлени 1,6 милиона тона оръжия. Х
Където и да е имало военен конфликт през последните 100 години, околните морета обикновено са осеяни с боеприпаси, казва Веденин. Милиони тонове взривни материали лежат в нашите океани.
Местоположението на тези боеприпаси е слабо документирано – отчасти заради националните граници, секретна военна информация и факта, че архивите са заровени в исторически документи. Те представляват риск от експлозия и безопасност, както и от продължаващо отделяне на токсични химикали.
Веденин се надява това, което се случва в Любек, да създаде прецедент за замяна на материалите след премахване на боеприпаси и на други места – защото дори най-разрушителните оръжия могат да се превърнат в скеле за нов живот.
