Ще отвърне ли Турция на руските провокации в Сирия

Т рудните и многопластови отношения между Русия и Турция са винаги на ръба да ескалират по цялото протежение на съревнованието между двете държави. От Либия през Сирия до Нагорни Карабах – а все повече и в Централна Азия – Москва и Анкара имат дипломатически връзки, основани на взаимни компромиси и отстъпки с цел да бъдат установени едни що-годе управляеми зони на влияние. И докато в Либия и Нагорни Карабах остават редица въпроси помежду им, Сирия продължава да бъде основна тема с потенциал да доведе до много по-директен сблъсък силите, подкрепени от двете държави. Последните събития са напомняме за това.

Руският контингент, разположен в Сирия се включи с въздушни удари и обстрел срещу енергийната инфраструктура в Северозападна Сирия, включително в района, които попадат под фактическия контрол на Турция. Действията на Москва са координирани със сирийските правителствени сили и включват също така удари с балистични ракети срещу петролни рафинерии и цистерни в районите, поддържани от Анкара и контролирани от опозиционни фракции. От средата на март има няколко подобни нападения, причинили значителни материални щети и вероятно ще имат отражение върху енергийната сигурност в района на Северна и Северозападна Сирия. Тези удари представляват нов модел на действие от страна на режима на Башар Асад и Русия, който може да постави началото на нова ескалация, включваща дори сили на Анкара и Москва поради значимостта на Сирия и геополитическата тежест на събитията.

Russia vs. Turkey: Aerials show huge blaze after oil facility strike in Syria https://t.co/jQAneAYR6c

— Haaretz.com (@haaretzcom) March 7, 2021

Русия и режимът на Асад преследват две основни стратегически цели с атаките по енергийната инфраструктура в про-турските опозиционни зони. Първо, информацията показват, че въпреки насилието и военните действия в Сирия, през последните години действат необезпокоявано няколко търговски маршрута, свързващи сирийските рафинерии с експортната мрежа и тези пътища никога не са спирали. Тази своеобразна военна икономика подкрепя доходите на хиляди сирийци в момент, когато официалната статистика показва, че безработицата в Сирия е над 54%. Тази петролна икономика също така запази перспективите за полагането на основи на алтернативно управление в опозиционните територии.

Плановете на руското военно ръководство в Сирия, което до голяма степен има влияние върху цялата правителствена администрация в Дамаск, са ориентирани към т.нар. възстановяване на реда и връщането на тези територии към предишното статукво. По този начин Москва се стреми да предотврати създаването на устойчива политическа и икономическа автономия в държаните от бунтовниците зони на страната. Заплахата от нова бежанска вълна отдавна е превърната в лост за натиск върху Анкара. С атаки срещу енергийната инфраструктура в Северозападна и Северна Сирия, Русия може да засегне и дори да премахне важната за местните неформална петролна икономика и така да се причини вълна от разселвания от Идлиб и други райони към Турция.

Граничните зони могат отново да бъдат изправени пред натиск от хора, загубили поминъка си и търсещи път на север, където вече има сериозна сирийска общност. Не трябва да се забравя също, че в районите под турски контрол цели селища са вече де факто свързани с електропреносната мрежа на Южна Турция, а основната валута в Северна Сирия е турската лира и американският долар. Притискайки бунтовническите райони, Русия отправя ясно послание към Анкара.

Един миграционен натиск би имал широки последствия за действащата турска администрация, вариращи от усилия за засилване на граничния контрол, през по-агресивни политики, насочени към вътрешната сигурност; няма нужда да се припомня, че подобен сценарий като цяло ще предизвика и вътрешнополитически реакции, като основната опозиция в лицето на Републиканската народна партия има ясни позиции срещу приемането на сирийски бежанци, а нейни членове дори призовават за подновяване на отношенията с режима на Асад.

Според международни наблюдатели, Русия и сирийското правителство ще продължат с усилията си да опустошат колкото могат контролираните от опозицията енергийни съоръжения в северната част на Сирия. Анкара със сигурност няма да приеме нова голяма бежанска вълна, още повече, че след 2018 политиката на Турция е да установява подсигурени зони по границата си с идеята да върне там около два милиона сирийци. Ако съвместните въздушни и ракетни удари продължат да се засилват, в даден момент тази кампания може да принуди администрацията на президента Реджеп Ердоган да реагира, за да предотврати една скъпа във всеки смисъл хуманитарна катастрофа. В този момент най-критичният въпрос се върти около това как Турция може да използва военните си способности за решаване на проблема, без да предизвиква челен конфликт с руския контингент, действащ в Сирия.

#Russia Asks #Turkey to Find and Punish Forces Who Shelled #Syria's Aleppo https://t.co/UgTK7NmCSX

— Asharq Al-Awsat English (@aawsat_eng) March 24, 2021

Досега турското министерство на отбраната внимателно поставя граница между сирийските правителствени сили и руските сили, когато посочва извършителите на последните удари. Трябва да се каже, че турската армия постави акцент специално върху Асад, като избягва откритата конфронтация с Русия, въпреки ролята на руската авиация.  Като сигнал към Москва, турските позиции на сирийски про-правителствени сили в отговор на нападенията срещу енергийната инфраструктура. Някои турски медии отбелязват, че това е кулминация и от сега нататък Анкара ще реагира военна на всяка агресия към управляваните от бунтовниците района, ако не са засегнати пряко турските войски, разположени в няколкото наблюдателни поста там.

Турската армия има предимството на извършването на удари с дронове, за разлика от Русия или режимът на Асад. Дроновете са свързани пък с подсигурена наземна мрежа на 2-ра армия, която разполага със значителна огнева мощ. Именно по този начин беше нанесен тежък удар върху струпващите се в подготовка за офанзива сили на Башар Асад в началото на 2020. По този начин, поне теоретично, турските въоръжени сили могат да обезкървят значително Асад, без да се налага да нахлуват на сирийска територия.

Не трябва обаче да се забравя, че - както беше посочено преди три години от руския началник на Генералния щаб ген. Валерий Герасимов - руските военни съветници са прикачени към „почти всички бойни единици на сирийската арабска армия“. Въпреки че твърдението на Герасимов звучи пресилено, данните предполагат, че отряди от някои елитни подразделения на сирийския режим, включително подкрепяната от Русия 25-та дивизия, разположени в Северозападна Сирия, са придружени от руски персонал, включително части на специалните сили. Тази сложна ситуация носи риск руски или турски сили да пострадат при една ескалация и може да доведе до поредния опасен епизод между Турция и Русия в Сирия. Когато Турция свали руски самолет Су-24 през ноември 2015 г., проблемът потъна покрай факта, че сирийските военновъздушни сили и руските изтребители извършваха рутинни полети в близост до турската граница през този период, за да бомбардират бунтовнически позиции, а Су-24 е на въоръжение и в двете страни. Днес военният отговор на Турция срещу подразделенията на силите на Асад, които атакуват опозиционните части и инфраструктура, може лесно да доведе до руски съпътстващи жертви.

Без съмнение, последните събития в Сирия трябва да бъдат разглеждани в контекста на по-широката засилваща се конфронтация между интересите на Москва и Анкара. Двете държави са основни фактори в Либия, а също и в Кавказ. И в двата конфликта в – либийската гражданска война и в Нагорни Карабах – те използваха контингенти от сирийци и така успяха да избегнат челен удар помежду си. Но тези ходове привършват и Кремъл и Анкара ще бъдат принудени да разговарят сериозно относно зоните на влияние, които разпределиха през последните три години. На фона на това, състезанието за енергийните ресурси на Централна Азия се ускорява, което добавя още една гореща тема между руското и турското правителство. От това, което събитията от последните години показват, можем да очакваме, че Сирия ще е отдушник на това геополитическо напрежение – както в Нагорни Карабах, така и в Либия, когато интересите на Анкара и Москва влизаха в противоречие, в Сирия се наблюдаваше сблъсък.

Ще се обединят ли Русия и Китай срещу настъплението на Турция в Централна Азия

Мащабно движение на руски войски до границите на Украйна