П ремиерът на Унгария Виктор Орбан напусна Вашингтон с едногодишно изключение от американските санкции срещу руски енергоносители - краткосрочна политическа победа, която разкрива дългосрочната му зависимост от чужда сила. Това коментира Габор Шайринг за Al Jazeera.
На 7 ноември Орбан и голяма делегация от министри, пропагандисти и представители на икономическия елита на страната отпътуваха за Вашингтон, за да се срещнат с президента Доналд Тръмп, първата двустранна среща на двамата лидери след завръщането на Тръмп на власт. Самото пътуване беше безпрецедентно по мащаб и необичайно заради историческия си контекст, истински спектакъл.
Тръмп оказваше натиск върху Орбан да се съобрази със санкциите срещу руските изкопаеми горива и да купува повече американски втечнен газ. Затягането на тона на Тръмп към Русия беше удар за Орбан, който се е позиционирал като най-близкия съюзник на Тръмп в Европа, изолиран от западните либерали, но в добри отношения както с Москва, така и с Вашингтон. Първоначално ходът му изглеждаше успешен, тъй като Тръмп се стремеше към бърз край на войната в Украйна, като предлагаше отстъпки на Русия.
С времето обаче класическата външнополитическа бюрокрация възстанови влиянието си и се противопостави на вътрешния кръг на Тръмп около Путин. Последните санкции и засиленото военно сътрудничество сигнализират за този обрат. В последните седмици във външнополитическите обсъждания в Будапеща основният въпрос беше дали, и за колко дълго, Орбан може да заобиколи санкциите и да продължи да купува руски петрол.
Орбан: Стиснахме си ръцете с Тръмп
- Пирова победа за Орбан
Детайлите на обявената сделка остават донякъде неясни. Орбан представи резултата като пълно изключение, но държавният секретар Марко Рубио го опроверга, заявявайки, че отсрочката е само за една година, а американски официални лица са посочили пред журналисти, че все още не е формализирана и остава устно разбирателство. Във всеки случай непосредствената заплаха от финансов хаос очевидно е отложена след изборите през април. Тръмп също така засили подвеждащото послание на Орбан относно трудността да се прекрати зависимостта на страната от руския петрол. Освен това политиците върнаха на дневен ред предложената среща Тръмп - Путин в Будапеща.
Дори с всички несигурности, сделката представлява победа за Орбан. Той успя да използва американските си връзки и символичен капитал, има още една възможност да се представи като политик, който "удря над теглото си" на международната сцена, и запази потока от руски петрол и печалбите на водещата унгарска енергийна компания.
Въпреки това победата е пирова. Тя носи високи разходи отвъд обещанията и подаръците на Орбан за Тръмп и икономическите ангажименти, поети във Вашингтон, ангажименти, които не са за подценяване. Те варират от закупуване на американско ядрено гориво, което представлява обрат в унгарската енергийна политика и ще изисква умела комуникация пред унгарската публика, която е възпитавана в наратив за липса на алтернатива на руското участие в унгарската ядрена енергетика, до покупки на американска военна техника и втечнен газ.
Орбан продължава да търгува отстъпки като доставки и политическо съгласие за външни спасителни линии, вместо да развива вътрешен капацитет. Реалните разходи обаче са по-дълбоки и могат да се открият в три измерения:
- морални и политически разходи,
- икономическа зависимост и
- скъпо струваща нелиберална екосистема.
Trump’s Russian oil waiver gives Orban a win at Hungary’s expense https://t.co/L1o4L79K9O via @AJEnglish
— #TheRebelDemocrat (@ejnyamogo) November 19, 2025
- Моралните и политическите разходи
Първо, американската "зелена светлина" за продължаващата зависимост на Унгария от руски изкопаеми носи сериозни морални и политически разходи. Орбан не изпитва угризения да се сближава с военни престъпници, но връзките му с Путин носят морални последици с дълбоки политически измерения.
Днес Словакия и Унгария са единствените страни от ЕС, които продължават да получават руски петрол, като унгарският петролен гигант MOL Group играе значителна роля в словашкия енергиен сектор. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г., Унгария увеличи дела си на руския петрол с 25 процентни пункта, достигайки 86% през 2024 г. Вносът на руски петрол е печеливш за Унгария, позволявайки сравнително ниски цени на енергията – ключов стълб в нелибералната стратегия на Орбан.
Беше необходимо сериозно убеждаване на част от електората, че Путин е "добър човек", който осигурява ниски енергийни цени и защитава белия християнски консерватизъм срещу "саморазрушителния" "исламо-комунистически" Запад. Повечето унгарци все още подкрепят ЕС, а ролята на Унгария като троянски кон на Русия носи политически разходи. Освен това Путиновият подход на Орбан го изолира дори сред нелиберални съюзници от Варшава до Рим. На 14 ноември Будапеща сигнализира, че ще оспори планираното от ЕС постепенно прекратяване на руския енергиен внос до 2027 г., което допълнително засилва политическите последствия от ориентацията на Орбан към Москва.
Орбан към Тръмп: Отказът от руската енергия ще постави унгарската икономика "на колене"
- Изчерпването на "Орбаномикс"
Второ, цената, която Унгария плаща за руския петрол, не се измерва само в рубли, потичащи на изток, а и в евро, изгубени от Запада. Въпреки икономическия национализъм, Унгария остава силно зависима от чужд капитал и фондове на ЕС. През 2010-те Орбан успяваше да се измъкне от европейската критика, подпомаган от консервативните среди. Засилващата се корупция и подкрепата за проруската външна политика след нахлуването в Украйна обаче втвърдиха позицията на европейските елити срещу него.
"Орбаномикс" се появи като нелиберална реакция на вътрешните противоречия на либералния глобализъм, но не успя да създаде устойчива икономическа алтернатива, да модернизира индустрията или да повиши вътрешния капацитет, като умишлено потискаше растежа на заплатите за поддържане на конкурентоспособността на икономиката. "Източното отваряне" също не успя да замести западните пазари и капитал. Изчерпването на "Орбаномикс" засилва външните уязвимости на унгарската икономика, сред които и загубата на фондове от ЕС.
Едногодишното американско изключение за руския петрол и газ облекчава непосредствения енергиен натиск и подкрепя енергийната политика на Орбан, но подсилва основната слабост на страната – модел, зависим от външни сили, с малко вътрешно модернизиране, потиснати заплати и зависимост от чуждестранна финансова подкрепа. Продължаващите близки връзки с Путин подкопават икономическото бъдеще на Унгария.
- Архитектурата на нелибералната власт
Трето, връзките и символичният капитал, които Орбан използва във Вашингтон, не се появиха от нищото. Той разбра, че за нелибералната десница овладяването на държавата не е достатъчно, истинската власт изисква демонтаж на либералната хегемония. От 2010 г. насам Орбан стартира контрахегемонен проект за преобразуване на държавата, гражданското общество и културата в услуга на алтернативен ред. Проектът бързо надхвърли границите на Унгария, малка държава не може да поддържа такива амбиции сама.
Орбан се стреми да интегрира трансформацията на Унгария в международна нелиберална екосистема, изграждайки връзки преди всичко с американски национални консерватори. През последното десетилетие Унгария е инвестирала значителни ресурси в тези връзки. Тръмп и неговият кръг разглеждат Унгария като нелиберална лаборатория, оправдаваща удари върху висшето образование, медиите, гражданското общество и демократичните институции. Орбанизмът и Тръмпизмът са двойни проявления на целенасочен бунт срещу либералния световен ред, затова и идеологическата връзка между тях е толкова дълбока. Унгария е "уникален остров в океан от либерализъм", каза Орбан след срещата си с Тръмп.
Въпреки това взаимното възхищение крие скъпа реалност: мрежа, финансирана с данъци, от фондации, консултантски компании и медийни платформи, разпространяващи хора, идеи и стратегии в нелибералната екосистема. Пировата победа във Вашингтон през ноември 2025 г. е продукт на тази нелиберална контрахегемонна машина, чиито разходи се измерват в стотици милиони долари. Същата мрежа, която осигурява символични победи и временни политически отстъпки, също така обвързва Будапеща с транзакционните искания на Тръмп.
Приятелят на Путин с опасна реторика срещу ЕС
- Спасение на нелиберализма?
Следователно разходите на сделката Тръмп - Орбан са значителни и многопластови. Искането на Орбан бе удовлетворено, но това не решава политико-икономическите уязвимости на Унгария. Все пак той постига значителна краткосрочна победа, която може дори да повлияе на изборите следващия април. Със състояние на икономиката в криза, избягването на финансовите последици от санкциите дава дихателна възможност на правителството на Орбан, позволявайки мерки преди изборите за повишаване на рейтинга му. Тези стъпки минимизират разходите от изчерпването на "Орбаномикс".
Оставащото на власт ще изисква преосмисляне на изборите така, че Орбан да извлече вътрешните ползи от своите нелиберални международни връзки. Това няма да е малък подвиг в политически и езиково затворена страна. Въпреки това, за разлика от спасяването на икономиката, този външнополитически рефрейминг е осъществима преди изборите. Ако Тръмп подари на Орбан визита в Будапеща и дори "мирна среща" с Путин, това може да спаси политическото бъдеще на верния му унгарски съюзник.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.