Д вубой между английска и тулузка наденица - в неделя Лондон заяви на европейците, че е добре да проявят "малко уважение" към Великобритания. Това стана след разговор между Еманюел Макрон и Борис Джонсън в кулоарите на Г-7, прераснал в трудна дискусия за последиците от Брекзита в Северна Ирландия, пишат Лоранс Бенаму и Жермен Мойон от Франс прес, цитирани от БТА.
Съгласието между големите сили по време на лидерския им форум в Англия бе нарушено
от разногласията между Лондон и европейците по новите мерки за контрол върху търговията между Великобритания и Северна Ирландия, която се намира от другата страна на Ирландско море. Тези мерки затрудняват търговския обмен и предизвиква гнева на унионистите, които държат провинцията да остане част от Обединеното кралство.
Британското правителство е особено разтревожено от предстоящото през юли влизане в сила
на правила, възпрепятстващи доставките на замразено месо за Северна Ирландия, и според британския печат би искало едностранно да отложи прилагането му.
След безрезултатни дискусии в сряда в Лондон Борис Джонсън повдигна въпроса в събота сутринта по време на разговори с френския президент Еманюел Макрон, германската канцлерка Ангела Меркел и ръководителите на ЕС Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел.
Според обкръжението на френския президент британският премиер му е казал:
"В Тулуза има наденички, нали? Ами това е все едно наденичките вече да не може да се продават на пазарите в Париж".
"Макрон, учуден, му каза, "че не е уместно да се сравняват несравними ситуации", защото Тулуза е част от същата "територия", но случаят с Ирландия не е такъв, защото помежду им има море" , уточни същият източник.
"Дискусията беше напрегната", посочи той: "Очакваше се разговор за предизвикателствата пред Г-7, а се говореше само за тулузките наденички, което според президента е достойно за съжаление".
Според "Таймс" и "Телеграф" френският президент е отхвърлил сравнението на британския ръководител с мотива, че "Париж и Тулуза се намират в една и съща страна". Това ядосало Борис Джонсън и го предизвикало да заплаши по британската телевизия, че ще се позове на чл. 16 от Протокола за Северна Ирландия, който дава възможност да се нарушават някои разпоредби от текста.
"Оскърбително"
Шефът на британската дипломация Доминик Рааб нарече "оскърбително" това, че "толкова високопоставени служители от ЕС говорят за Северна Ирландия, сякаш е страна, различна от Обединеното кралство":
"Представяте ли си да говорим за Каталуния, за фламандската част от Белгия, за някоя германска провинция, за Северна Италия, за френска Корсика като за различни страни? Трябва малко уважение".
Щом приключи срещата на Г-7, Еманюел Макрон говори пред журналисти и се опита да смекчи британския гняв. "Франция никога не си е позволявала да постави под въпрос британския суверенитет", увери той и прикани: "Нека всички проявим здрав разум".
Лондон обвинява Брюксел, че е възприел "прекалено пуристки подход" към прилагането на Протокола за Северна Ирландия. По повод опитите за едностранно смекчаване на правилата, ЕС отправи сигнал, че без колебание ще вземе ответни мерки, например чрез целеви мита.
За атмосферата между Лондон и Брюксел след Брекзита можем да съдим по това, че според европейски източник британците са отказали да поставят европейското знаме в залите на Г-7.
Правилата, приети за Северна Ирландия, се очаква да запазят мира в провинцията, като се избегне връщането на твърда граница със съседната държава Ирландия, членка на ЕС. В началото на април те предизвикаха политически вълнения, дори остри сблъсъци, които според някои има риск да се повторят по време на традиционните шествия, организирани през юли от юнионистите оранжисти.
Едуин Путс, новият лидер на основната юнионистка сила в Северна Ирландия, Демократическата юнионистска партия (DUP), обвини европейците, че са "слепи за щетите, нанесени от Протокола на споразумението за мир", сключено през 1998 г., което сложи край на трийсетгодишните кръвопролития между лоялисти и републиканци, взели 3500 жертви. Той изпрати копие от становището си на френския президент.
"Кървавата неделя": Какво се случи на 30 януари 1972 г.
"Зловещите намерения на няколко страни", за какво говори Китай
