- Администрацията на Доналд Тръмп предлага войната в Украйна да бъде прекратена като част от по-широко споразумение с Русия за бъдещата сигурност на Европа, което отговаря на дългогодишно искане на Кремъл.
- Вашингтон обсъжда гаранции за сигурността на Украйна, възможни ограничения върху военните ѝ способности и облекчаване на санкциите срещу Русия, което поражда тревога сред европейските съюзници.
- Европейски представители и експерти предупреждават, че подобен подход може да отслаби позициите на Украйна и да даде на Москва възможност да раздели САЩ, Киев и Европа.
Ключови преговори за Украйна в Абу Даби: Путин и Зеленски с коренно различни условия
Администрацията на Тръмп смята, че единственият начин да бъде постигнато споразумение за прекратяване на войната в Украйна е едновременно с това да бъде сключена по-широка договореност с Русия за бъдещите механизми за сигурност в Европа. Това заявиха представители на администрацията в понеделник, като по този начин отстъпиха пред отдавнашно искане на Кремъл, на което САЩ и съюзниците им от НАТО досега се противопоставяха. Това посочват Катрин Белтън и Майкъл Бирнбаум за The Washington Post (TWP).
Зеленски: Предложенията на САЩ за нов ред в сигурността могат да бъдат опасни за Украйна
A new round of talks to end the war in Ukraine kicked off as Trump’s administration seeks to restart the peace process even as Russia shows no sign it’s willing to compromise https://t.co/Xa60S7q7JI
— Bloomberg (@business) November 10, 2026
Ето какво още пишат Белтън и Бирнбаум:
Преговорите във вторник в Абу Даби за руската война в Украйна дават на президента Доналд Тръмп първата възможност да затвърди отново позицията си на глобален посредник след тежките загуби на републиканците на междинните избори миналата седмица. Но неговите преговарящи, начело със специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на президента Джаред Къшнър, изглежда вече са отстъпили пред една от основните цели на Русия, като са отворили в рамките на срещите по-широка дискусия за сигурността в Европа.
Руският президент Владимир Путин отдавна се стреми да възстанови влиянието, което някога е имал Съветският съюз, за да може да определя посоката на развитие на съседните държави, вместо да им позволява сами да избират своя път. Той също така се опитва да представи пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. като необходим отговор на твърдените от него заплахи за сигурността на Русия, породени от разширяването на НАТО на изток, както и от предполагаемото преследване на етническите руснаци в Източна Украйна.
В понеделник американски представители изглеждаха склонни към по-широката дискусия за сигурността в Европа, за която Путин настоява.
„За да бъдат решени териториалните въпроси в Украйна, трябва да се работи и върху следвоенната архитектура за сигурност. Това е много логична стъпка. Ако и двете страни знаят как да сложат край на войната, те трябва да знаят и в каква ситуация ще се окажат след това“, заяви американски представител пред журналисти в понеделник. Той говори при условие за анонимност, за да може открито да обсъди чувствителните преговори.
Европейските лидери по-рано заявиха, че тъй като руската атака срещу Украйна е била непровокирана, те биха били готови да обсъждат по-широки въпроси на сигурността с Москва едва след като Русия прекрати войната.
Американският представител заяви, че администрацията на Тръмп е готова да предложи на Украйна „гаранция за сигурност, подобна на член 5“, препратка към ангажимента на НАТО, според който нападение срещу една от страните членки се разглежда като нападение срещу всички.
Но представителят също така изглеждаше отворен към преговори за ограничения върху способността на Украйна да взема суверенни решения за собствените си въоръжени сили. Той заяви, че „нито една от страните няма да иска да прекрати бойните действия, ако смята, че другата ще използва примирието, за да се превъоръжи и да се подготви за нова война“.
Тъй като Русия води интензивна пълномащабна война срещу Украйна от близо пет години, Киев вероятно ще иска да възстанови способността си да се защитава след евентуално мирно споразумение, стъпка, която американският представител изглежда е готов да ограничи.
Като част от споразумението САЩ изглежда са готови и да отменят санкциите срещу Русия, наложени заради завземането на украински територии. Това на практика би означавало рестартиране на отношенията с Кремъл, който продължава да контролира обширни части от украинската територия, вместо санкциите да бъдат отменени едва след изтеглянето на руските сили.
„Може би санкциите с течение на времето могат да бъдат използвани като средство за стимулиране на Русия да спазва постигнатото споразумение, като бъдат оставени в сила и да могат отново да влязат в действие, ако Русия наруши договореността. Така създавате реални стимули и разходи за нарушаването на бъдещо споразумение“, заяви американският представител.
Този подход крие риск от отстъпки пред исканията на Русия за по-голямо влияние върху сигурността в Европа, въпреки че Москва разруши съществуващите споразумения, опитвайки се да променя граници със сила, смятат европейски представители, бивши американски служители и експерти по сигурността. Според тези наблюдатели Уиткоф и Къшнър може да навлизат в сложна и опасна ситуация, която не разбират достатъчно добре.
„Архитектурата за сигурност в Европа вече съществува. Проблемът остава в това, че Русия продължава да нарушава договорите, на които тя се основава“, заяви пред журналисти върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас, посочвайки НАТО и Европейския съюз.
Белият дом защити своите пратеници. Уиткоф и Къшнър „са доказали се преговарящи, които през последната година и половина са направили повече за глобалната стабилност, отколкото много държавни служители през цялата си кариера“, заяви говорителката на Белия дом Оливия Уейлс.
Европейски представители, обезпокоени, че САЩ ще обсъждат сигурността им без тяхно участие, настояват представители на европейските държави да се включат в преговорите в Абу Даби във вторник, съобщи френският външен министър Жан-Ноел Баро.
„Това е съмнително начало на преговорите. В основата му стои погрешното разбиране, че става дума просто за недоразумение и че руснаците имат легитимни интереси в областта на сигурността“, заяви Даниел Фрийд, бивш помощник-държавен секретар по европейските въпроси в администрацията на Джордж У. Буш. „Те наистина имат легитимни интереси в областта на сигурността, но са ги преследвали по начин, който показва, че никой друг не може да се чувства дори в най-малка степен сигурен.“
„Може би Тръмп просто иска да постигне победа“, добави Фрийд.
Решението темата да бъде включена в дневния ред бележи поредна промяна в полза на Русия, докато американската администрация отчаяно търси начини да сложи край на войната в Украйна, нещо, което Тръмп обеща да направи в рамките на 24 часа, преди да се върне в Белия дом през 2025 г.
Администрацията изпитва затруднения да убеди Кремъл да седне на масата за преговори, въпреки че Москва отказва да направи каквито и да било отстъпки и засилва смъртоносните си удари по украински градове. Сред тях е и атака с планираща бомба срещу пункт за разпределение на хуманитарна помощ в Запорожка област миналата седмица, при която загинаха най-малко 53 души.
Настоящи и бивши американски служители в сферата на сигурността заявиха, че се опасяват, че липсата на опит на Уиткоф и Къшнър в преговорите на високо равнище по въпросите на глобалната сигурност може да бъде използвана от Русия. Според тях двамата вече са отстъпили твърде много, като са дали сигнали и за възможността да бъдат сключени бизнес сделки още преди постигането на примирие.
Допълнително засилвайки опасенията, че американската администрация може да се опита да наложи споразумение в полза на Москва, Тръмп заяви в интервю за предаването „60 Minutes“ на CBS News, излъчено в неделя вечерта, че смята, че „сме много близо до постигането на споразумение“, и че Украйна вероятно ще „завърши с малко по-различна форма“ след войната.
Бивши американски и европейски служители в сферата на сигурността заявиха, че стратегическите споразумения, постигнати между Русия и Запада след разпадането на Съветския съюз, включително Основополагащият акт НАТО-Русия от 1997 г., вече са създали работещи механизми за сигурност. Те са действали до момента, в който Москва ги е нарушила, като е нахлула в съседните си държави Грузия и Украйна.
„Всичко това звучи чудесно. Проблемът е, че става дума точно за архитектурата за сигурност, която Русия се опитва да унищожи. Тези хора имат още много да учат. Изглежда сякаш сега за първи път посещават въвеждащ университетски курс по европейска сигурност и все още не са го завършили“, заяви Ерик Чиарамела, бивш изпълняващ длъжността старши директор по въпросите на Европа и Русия в Съвета за национална сигурност.
Зачитането на териториалната цялост и свободата на държавите да избират своите съюзи „не е нищо близко до това, което Русия иска. Не мисля, че ще стигнат много далеч“, заяви той.
До тази есен администрацията на Тръмп изглеждаше твърдо придържаща се към позицията, че няма да пристъпи към каквито и да било бизнес сделки, предлагани от Кремъл като част от опитите му да спечели благоволението на САЩ, нито ще обсъжда сигурността в Европа, преди Русия да се съгласи на примирие в Украйна. Но сега „виждаме поне отслабване на позициите по тези въпроси“, заяви Нейт Рейнолдс, старши научен сътрудник в Фондацията „Карнеги“ за международен мир и бивш директор за Русия в Съвета за национална сигурност.
Администрацията на Тръмп може би се надява, че разширяването на рамката на преговорите ще накара Москва да направи отстъпки по териториалните си претенции, например по дългогодишното си настояване Киев да изтегли войските си от силно укрепената зона в Донбас, Източна Украйна. Но това вероятно би било погрешна преценка, заяви Рейнолдс.
„Подозирам, че Москва ще погледне на ситуацията по друг начин. Кремъл ще види, че американската съпротива ... отслабва. Ще реши, че може да сключва отделни сделки с Вашингтон, за да създава разломи между Украйна и Европа. След това ще се опита да използва тези пукнатини, за да постигне по-изгодно споразумение за Украйна на по-късен етап“, добави той.
Тръмп е твърдо решен да сложи край на войната в Украйна, заяви Къшнър
🇺🇦 Ukraine and Russia reached an agreement on a large-scale prisoner swap during U.S.-mediated talks in Abu Dhabi on Nov. 10, Interfax-Ukraine reported 🔗https://t.co/fzNAbvQJzW 📸: Volodymyr Zelenskyy / Facebook https://t.co/sGJMcIe7UQ
— The New Voice of Ukraine (@NewVoiceUkraine) November 11, 2026
- Украйна и Русия обсъждат мащабна размяна на военнопленници
Днес стана ясно, че Украйна и Русия обсъждат мащабна размяна на военнопленници. Това заяви украинският президент Володимир Зеленски, цитиран от ДПА.
Размяната може да обхване от 1000 до 1500 военнопленници, съобщи снощи Зеленски на пресконференция в Дания, където е на посещение.
Украинският президент е в Дания за разговори с датския министър-председателка Мете Фредериксен и други северноевропейски лидери.
"Имахме подробен разговор за дипломацията и подготовката на следващите стъпки. Информирах ги за днешните преговори в Абу Дабу", написа той в социалната мрежа Екс. "Общата ни позиция е ясна: Европа трябва непременно да бъде на масата за преговори", допълни той
Зеленски каза, че е информирал лидерите и за руските атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна.
"Разчитаме в много голяма степен на нови пакети за подпомагане, които ще помогнат на нашите хора да преживеят тази зима въпреки руския терор. Благодаря на лидерите за координацията в името на нашата обща сигурност. Признателен съм на нашите северни приятели - Дания, Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия - за продължаващата подкрепа, единството и решенията, които помагат за спасяването на човешки живот", заяви Зеленски.
Припомняме, че вчера Украйна и Русия възобновиха в Абу Даби преговорите с посредничеството на САЩ, за първи път от февруари насам. Очаква се представителите на двете страни да обсъдят стъпки към евентуално прекратяване на войната. Зеленски заяви, че след приключването на преговорите американската делегация ще отпътува за Русия, за да обсъди размяната на военнопленници.
Размяната на военнопленници и репатрирането на тленните останки на загинали военнослужещи остават сред малкото области, в които Москва и Киев продължават да си сътрудничат, отбелязва ДПА.
Зеленски изрази задоволство от посланията, които получава от САЩ във връзка с усилията за намиране на решение на продължаващата вече повече от четири години и половина война с Русия, отбелязва Ройтерс. "Виждам промяна. Много съм доволен от това, което чувам", каза Зеленски пред журналисти в Копенхаген в отговор на въпрос за най-новите послания от специалните пратеници на американския президент Джаред Къшнър и Стив Уиткоф.
На пресконференцията в датската столица украинският президент каза, че Европа трябва още този месец да определи свой представител за преговорите. "Трябва да решим кой ще представлява Европа в преговорите през ноември, а не по-късно. Така ще бъде по-добре, защото те ще получат мандат", допълни той, цитиран от Франс прес.
