Г одината на скандал и смут в кралското семейство е може би най-лошият период от управлението на кралица Елизабет Втора. Сега завинаги тя остава в историята като времето, което самата тя нарече „ужасна година“, предадоха Прес асосиейшън и ДПА, цитирани от БТА.
През 1992 г. принцът и принцесата на Уелс бяха в конфликт,
херцогът и херцогинята на Йорк се разделиха, принцеса Ан се разведе, замъкът Уиндзор избухна в пламъци и общественото мнение се обърна срещу кралските особи.
Признавайки, че монархията не трябва да бъде защитена от критики,
кралицата на практика пледира, че короната трябва да се вслушва повече в пресата и обществеността. Тя обеща да работи за промяна, като същевременно поддържа стабилността и приемствеността на институцията.
Нейното откровено и дълбоко лично послание,
почти безпрецедентно по своя тон, беше предадено в реч пред повече от 500 ВИП гости на обяд в сградата на общинската администрация в Лондонското сити. Той се състоя на 24 ноември 1992 г., за да отбележи нейната 40-та годишнина на трона.
По гласа ѝ си личеше, че е настинала.
Тя използва повода, който би трябвало да бъде щастлив празник, за да се изправи лице в лице срещу критиците си и да благодари на поддръжниците си за тяхната лоялност към нея.
Кралицата изнесе речта си в период на неспирно обществено внимание,
обърнато към делата на кралското семейство - от брачните проблеми на Уелсови до разпадането на семейство Йорк.
Тя не спомена на нито един етап открито проблемите на семейството си, но нямаше съмнение относно замисъла зад думите ѝ.
Кралица Елизабет Втора каза: „1992 не е година, на която ще погледна назад с неподправено удоволствие“.
„Един от хората, с които поддържам кореспонденция, състрадателно отбеляза как това се е оказало „ужасна година“. Подозирам, че не само аз мисля по този начин“.
„Наистина подозирам, че има много малко хора или институции, незасегнати от последните месеци на световен смут и несигурност“.
Кралицата използва латинската фраза „annus horribilis“, която се превежда като „ужасна година“. Това е игра на думи, произлизаща от по-често използваната фраза „annus mirabilis“, чието значение е „година на чудесата“.
Въпросният състрадателен човек, споменат в речта ѝ, беше сър Едуард Форд,
бивш помощник-личен секретар както на Джордж Шести, така и на кралицата. Събитията от 1992 г. накараха сър Едуард да пише на сър Робърт (сега лорд) Фелоус, тогава личен секретар на кралицата, за да изрази съчувствието си. Неговото образование по класически науки го е накарало да използва думи, утвърдени в кралската история.
Кралицата твърди, че градивната критика може и трябва да действа като двигател за промяна във всяка институция.
„Няма съмнение, разбира се, че критиката е добра за хора и институции, които са част от обществения живот“, каза тя.
„Никоя институция, град, монархия, каквото и да е,
не трябва да очаква да извоюва свободата от контрола на онези, които ѝ дават своята лоялност и подкрепа, да не говорим за тези, които не го правят“.
„Но ние всички сме част от една и съща структура на нашето национално общество и този контрол,
от една част от друга, може да бъде също толкова ефективен, ако се извършва с нотка нежност, добро настроение и разбиране“.
В пасаж, който някои наблюдатели изтълкуваха като открит призив за разбиране, кралицата каза:
„Смея да кажа, че историята ще застане зад малко по-умерено мнение от това на някои съвременни коментатори.
„Известно е, че разстоянието придава очарование дори на по-малко привлекателните гледки. В крайна сметка (историята) има неоценимото предимство на ретроспекцията.“
„Но може също така да придаде допълнително измерение на преценката, като ѝ придаде основа на умереност и състрадание, дори на мъдрост, която понякога липсва в реакцията на онези, чиято задача в живота е да предлагат незабавни мнения за всички големи и малки неща“.
„Нито една част от общността няма всички добродетели, нито пък всички пороци.“
„Сигурна съм, че повечето хора се опитват да вършат работата си възможно най-добре, дори ако резултатът не винаги е напълно успешен".
„Този, който никога не се е провалял в опита си да достигне съвършенството, има право да бъде най-суровият критик”.
