К ой е най-големият масов убиец в историята на света? Повечето хора вероятно приемат, че отговорът е Адолф Хитлер, архитектът на Холокоста. Други може да предположат, че това съветският диктатор Йосиф Сталин, който е успял да убие още повече невинни хора. Някои ще се сетят за Уинстън Чърчил, който през 1943 г. целенасочено оставя милиони индийци да умрат от глад.
Между другото концентрационните лагери, така ефективно използвани от Сталин и Хитлер, са измислени от Британската империя, като решение на проблема с малцинството на бурите в Южна Африка.
Все пак никой от изброените не може да се сравнява с Мао Цзедун. Неговият „Голям скок” е най-смъртоносната политическа доктрина въвеждана някога в употреба.
Наистина Британската империя успява да избие около 150 милиона души за близо 2 века, Сталин унищожава повече от 20 милиона граждани на СССР за трите десетилетия на неговото управление, а режимът на Хитлер в Нацистка Германия за три пъти по-малко време успява да отнеме живота на над 10 милиона цивилни - евреи, руснаци, поляци германци и др.
Само за 4 години, от 1958 до 1962 г., в Китай обаче „Големият скок” води до смъртта на близо 45 милиона души.
Мао решава, че може да катапултира китайската икономика и да настигне развитите държави с мащабни реформи. Идеята е да се осигури повсеместна заетост и производство в комунални стопанства. Всичко е колективизирано. Домовете, земята и дори личните вещи са иззети от хората.
Концепцията за индустриален скок се осъществява по абсурдни начини в новата планова икономика. Например, поради липсата на достатъчно добиви на желязна руда, хората са принудени да претопяват прибори за хранене и земеделски сечива, в неефективни глинени пещи, за да изпълнят квотите за производство на желязо. Ниското качество на продукцията пък я прави неизползваема.
Разпределението на работата става по партиен принцип. Така учители по пиано ръководят инженерни проекти, а земеделци са принудени на строят сгради и водопроводи.
В колективните столове храната се разпределя според заслугите и по линия на комунистическата партия.
В резултат икономиката на Китай рухва. Земеделското производство се срива, като опитът селяните да бъдат превърнати в работническа класа завършва с пълен провал.
Катастрофата е с ужасяващи пропорции. Екстраполирайки официалната статистика за населението, историците пресмятат, че броят на жертвите е десетки милиони. Истинските измерения на случилото се обаче станаха ясни едва наскоро, след като китайските власти дадоха достъп до щателните доклади, които партийните активисти са съставяли по време на настъпилия масов глад.
Не всички обаче загиват от липсата на храна. Близо 3 милиона души са избити, като смъртното наказание е налагано дори за най-малки провинения.
Когато момче открадва шепа зърно в село Хунан, местният партиен отговорник принуждава баща му да го погребе живо. Мъжът умира от мъка няколко дни по-късно.
Друг случай от докладите до централното ръководство е този на Уанг Зию. Първо му отрязали ухото, после го вързали с тел и накрая го смачкали с преса. Престъплението му било, че незаконно изкопал един картоф.
Историята на „Големия скок” е относително пренебрегвана в сравнение с тези за зверствата на режимите, управлявани от Хитлер и Сталин. За това има логични причини.
В Китай управляващата Комунистическа партия едва през последните години призна, че Мао е направил „грешки” и позволи до известна степен открита дискусия за тази история. Но правителството все още не желае да признае, че масовите убийства са били целенасочена държавна политика.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
