А мериканският президент Доналд Тръмп отново отправи заплахи към Иран, заявявайки, че САЩ могат да предприемат нови военни удари, ако Техеран продължи да отказва значителните отстъпки, които Вашингтон настоява да бъдат направени за сключване на споразумение за прекратяване на войната в Близкия изток, пише The Guardian.
САЩ: Тръмп не блъфира, ще ударим Иран по-силно
По думите на Тръмп той е отменил нова серия от удари, които биха нарушили примирието, действащо от началото на миналия месец.
„Бях на час разстояние от решението да действаме още днес“, заяви Тръмп във вторник.
Решението очевидно е последвало ново мирно предложение, изпратено от Техеран чрез Пакистан, който играе ролята на посредник. Според анализатори, върху решението може да е повлияло и нежеланието на съюзници на САЩ като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства да видят подновяване на бойните действия.
Тръмп: Иран е готов за примирие, но условията не са достатъчно добри
Тръмп заяви, че иранските лидери „умоляват“ за сделка, но предупреди, че ако такава не бъде постигната, нов американски удар ще нанесе „сериозен удар“ още в следващите дни.
„Говоря за два или три дни – може би петък, събота, неделя, може би началото на следващата седмица. Ограничен период от време, защото не можем да им позволим да се сдобият с ново ядрено оръжие“, каза американският президент.
FOX NEWS REPORT: President Trump warns Iran may face another "big hit" if negotiations collapse, revealing he was only an hour away from moving forward with another strike. @BillMelugin_ reports. pic.twitter.com/Kqu3jyrVHp
— Fox News (@FoxNews) May 19, 2026
През последните седмици Тръмп многократно отправя подобни заплахи, но липсата на реални действия засилва усещането, че конфликтът е в задънена улица.
Според анализатори и двете страни искат да избегнат нова ескалация, но нито една не е готова да плати политическата цена на необходимите компромиси за постигане на мирно споразумение.
„Заплахите на Тръмп вече са загубили достоверност. Двете страни са твърде далеч една от друга по отношение на това какво са готови да приемат, но същевременно никоя не иска връщане към война. Така ситуацията остава блокирана и никой не знае как да излезе от нея“, коментира Нийл Куилиъм от лондонския институт „Чатъм хаус“.
Война на ръба: Тръмп изненада с коментар, Иран отказва да приеме унижение
Междувременно Иран продължава да блокира голяма част от корабоплаването през Ормузкия проток, през който преди конфликта преминаваше около една пета от световните доставки на петрол и втечнен газ. САЩ от своя страна са наложили собствена морска блокада на ирански пристанища.
Ирански представители останаха твърди след новите заплахи на Тръмп, като определиха американските искания като „прекомерни“.
От началото на примирието на 8 април Техеран и Вашингтон са провели само един кръг преговори – 21-часова среща в Исламабад, завършила без успех. Пакистанските посредници се опитват да преодолеят сериозните различия между двете страни, но по думите им и Вашингтон, и Техеран постоянно „преместват границите на исканията си“.
Иран напусна преговорите със САЩ
Според иранската агенция ИСНА военният говорител Мохамед Акраминя е заявил, че Техеран ще продължи да контролира Ормузкия проток и че САЩ трябва да „уважават иранския народ и законните права на Ислямската република“.
В понеделник Иран обяви създаването на Орган за управление на Персийския залив и протока, който да контролира трафика през водния път. Междувременно Революционната гвардия заплаши да наложи разрешителен режим за интернет оптичните кабели, преминаващи през протока.
Акраминя предупреди още, че при нови атаки Иран ще „открие нови фронтове“ срещу САЩ, които вече са струпали значителна военна мощ в региона. По думите му Техеран е използвал примирието, за да „укрепи бойните си способности“.
Експерти смятат, че Иран вероятно ще засили и действията си срещу Израел и съседните държави от Персийския залив, като основни цели биха могли да станат уязвими петролни и граждански инфраструктури.
Доналд Тръмп отлага ударите за 5 дни, Иран отрича да има преговори
Иранските държавни медии съобщават, че последното мирно предложение на Техеран включва прекратяване на бойните действия на всички фронтове, включително в Ливан, изтегляне на американските сили от райони близо до Иран и изплащане на компенсации за разрушенията, причинени от американско-израелските удари.
Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади е заявил, че Техеран настоява и за отмяна на санкциите, освобождаване на замразените средства и прекратяване на американската морска блокада.
Според анализатори условията почти не се различават от предишното предложение на Иран, което Тръмп миналата седмица нарече „боклук“.
Затварянето на Ормузкия проток и опасността от нов конфликт в региона доведоха до рязко поскъпване на петрола, засилвайки инфлацията по света и увеличавайки риска от глобална рецесия. Нова ескалация може да изстреля цените още по-високо и да доведе до сериозни спадове на фондовите пазари.
В Белия дом има опасения, че конфликтът, който не се радва на широка подкрепа сред американските избиратели, може да навреди на шансовете на републиканците да запазят контрола върху Конгреса на фона на нарастващото недоволство заради високите разходи за живот.
Иран също е изправен пред задълбочаваща се икономическа криза и риск от сериозни щети върху петролната си инфраструктура. Инфлацията в страната расте, а според някои представители има опасения от увеличаване на общественото недоволство срещу режима.
„За Иран няма достатъчно реални данни и е трудно да се правят прогнози, но е ясно, че режимът остава стабилен и вероятно по-твърдолинеен от всякога. Независимо от натиска, който изпитват, те няма просто да кажат: „Добре, трябва да седнем на масата за преговори“, коментира Куилиъм.
Правозащитни организации твърдят, че от началото на войната Иран е екзекутирал 26 мъже, смятани за политически затворници – 14 обвинени за протестите през януари, един за демонстрациите от 2022 г. и 11 за връзки със забранени опозиционни групи.
Базираната в САЩ и Нидерландия мониторингова организация Human Rights Activists News Agency (Hrana) съобщава за поне 4023 ареста в Иран между 28 февруари – началото на войната – и 9 май. Според организацията най-малко 3636 души са загинали при американско-израелските атаки срещу Иран, включително 1701 цивилни.
Във вторник високопоставен командир на американските сили в Близкия изток отказа да поеме отговорност за удар по училище в южния ирански град Минаб на 28 февруари – първия ден от войната, при който загинаха 155 души.
Адмирал Брад Купър, командващ Централното командване на САЩ, заяви пред комисия в Конгреса, че „самото училище се намира в действаща база на Революционната гвардия за крилати ракети“, което прави разследването „по-сложно от обикновен военен удар“.
Според иранските държавни медии при атаката са загинали 73 момчета, 47 момичета, 26 учители, седем родители, шофьор на училищен автобус и още един възрастен.
