А дминистрацията на Тръмп дълго време избягваше директния отговор на въпроса дали ще нанесе военни удари срещу Куба. Източници на Politico съобщават, че Вашингтон е все по-склонен да предприеме подобна стъпка.
(Във видеото: САЩ повдигат обвинения срещу Раул Кастро)
Това е значителна ескалация в сравнение с преди няколко месеца, когато висшите служители бяха съсредоточени основно върху използването на икономически и дипломатически натиск, за да притиснат комунистическия режим в Хавана.
Тръмп насочва вниманието си към Куба
Американски служител и източник, запознат с дискусиите на администрацията относно Куба, споделят пред автора на Politico Нахал Туси, че президентът Доналд Тръмп и неговите съветници са все по-разочаровани от факта, че американската кампания за натиск – която включва и лишаването на острова от гориво – не е накарала кубинските лидери да се съгласят на значителни икономически и политически реформи. Поради тази причина те вече разглеждат военната опция много по-сериозно от преди.
„Настроението определено се промени“, казlа източникът, запознат с обсъжданията, на когото, както и на останалите, предоставих анонимност, за да може да говори по деликатната тема, уточнява авторът.
„Първоначалната идея за Куба беше, че ръководството там е слабо и че комбинацията от засилен натиск чрез санкции – реално петролна блокада – и ясните военни победи на САЩ във Венецуела и Иран ще уплашат кубинците и ще ги накарат да сключат сделка. Сега обаче ситуацията с Иран се обърка, а кубинците се оказват много по-корави, отколкото се смяташе първоначално. Така че в момента военните действия са на масата по начин, по който не бяха преди“, казва източникът.
Миналата седмица се появи информация, че САЩ вървят към повдигане на обвинение срещу бившия кубински президент Раул Кастро – 94-годишния брат на покойния кубински диктатор Фидел Кастро. Това доведе до спекулации, че САЩ биха могли да проведат военна операция за извеждането на Кастро, по същия начин, по който го направиха с венецуелския лидер Николас Мадуро през януари.
Военните плановици на САЩ обаче обмислят широк набор от опции извън залавянето на едно или две лица, твърди Нахал Туси, позовавайки се на свои източници.
Тръмп заплаши: След Иран може "да се отбием" в Куба
Военните действия могат да варират от единичен въздушен удар, целящ да уплаши режима и да го принуди да направи отстъпки, до сухопътна инвазия с цел пълното му изкореняване.
Южното командване на САЩ през последните няколко седмици е „свикало поредица за планиране“ – с други думи, започнало е да изготвя планове за потенциални военни действия, съобщават американският служител и лицето, запознато с разговорите.
Пентагонът разполага с огромна огнева мощ в региона. Куба – нация от 10 милиона души – се намира само на 90 мили от бреговете на Флорида.
Куба предупреди САЩ с „кървава баня“ при атака
Един изключително малко вероятен сценарий е използването на кубински изгнаници в каквато и да е мисия. „Те са преценили, че изгнаниците нямат никаква роля тук, освен като агитатори и поддръжници. Това няма да бъде „Заливът на прасетата 2.0“, казва източникът.
Служител на Белия дом потвърждава твърденията на Тръмп, че Куба скоро ще „падне“ и че „ние ще бъдем там, за да им помогнем“.
Служителят добавя: „Работата на Пентагона е да прави подготовки, за да даде на главнокомандващия максимален избор от опции. Това не означава, че президентът е взел решение“.
Представители на администрацията вече подготвят почвата пред обществеността за евентуални военни ходове.
Държавният секретар Марко Рубио загатна за нещо зловещо в интервю за Fox News миналата седмица. „Ще им дадем шанс“, каза Рубио, който изпълнява и ролята на съветник по националната сигурност. „Но не мисля, че това ще се случи. Не мисля, че ще успеем да променим траекторията на Куба, докато тези хора са на власт“.
„Да умреш за родината е живот“: Куба заплаши Тръмп с партизанска война
През уикенда Axios докладва, че Куба е придобила стотици военни дронове и е обсъждала начини за използването им в случай на избухване на военни действия между Вашингтон и Хавана. Мнозина анализатори по национална сигурност приеха този доклад като контролирано изтичане на информация, целящо да оправдае пред обществеността потенциален американски военен удар срещу Куба.
Кубинското посолство във Вашингтон не е отговорило на запитванията на Politico за коментар.
Винаги е неразумно да се предвижда какво ще направи непредвидимият Тръмп, така че може би все още не трябва да бързате да залагате в Kalshi.
Тръмп трябва да се съобрази и с политическата ситуация, предвид спадащия му рейтинг в социологическите проучвания, докато цените на бензина скачат рязко заради войната в Иран. Мащабът на евентуална операция в Куба може да се сведе до това какво според него ще толерират неговите MAGA поддръжници.
„Те биха могли да се опитат да проведат доста малка операция, но ако мислят така, може отново да надценяват това, което могат да постигнат“, казва Брайън Лател, бивш високопоставен служител на ЦРУ, занимавал се с Куба.
Няма обаче съмнение, че позицията на администрацията спрямо Куба става все по-строга, особено през последните няколко седмици. От хора, близки до администрацията и вътре в нея, става ясно, че маневрите на САЩ, включително целенасочените изтичания на информация в медиите, се дължат на искрено изтощение и раздразнение от кубинското ръководство.
Кубинските служители изглежда не осъзнават напълно колко икономически нефункционална е станала страната им, каза американският служител. Те отговарят на американския натиск, като предлагат идеи от рода на разрешаване на чуждестранни инвестиции в хотели, когато реалните им проблеми са структурни, включително с амортизираната им електрическа мрежа.
Освен това не винаги е ясно кой наистина управлява в Хавана или колко власт е запазила фамилията Кастро, добавя служителят.
„Системата е толкова вкостеняла и базирана на консенсус. Те живеят в друга реалност и буквално изобщо не се интересуват от кубинския народ“, казва американският служител.
Кубинските представители са поискали повече помощ от Русия, сподели източникът. Москва вече изпрати един танкер с гориво, на който САЩ позволиха да достигне острова в края на март, осигурявайки временно облекчение.
Кубинският президент Мигел Диас-Канел написа в X в понеделник, че американска военна агресия срещу Куба „би предизвикала кръвопролитие с неизчислими последици“.
Той изглежда реагира на поредица от неотдавнашни действия, които направиха нетърпението на администрацията на Тръмп все по-очевидно.
Освен доклада за дроновете и потенциалното обвинение срещу Раул Кастро, те включват: разширяване на американските санкции срещу Куба; публичното огласяване на посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф на острова миналата седмица, по време на което той постави няколко искания към Хавана; съобщения, че САЩ увеличават разузнавателните полети над острова; както и споровете между САЩ и Куба относно условията, прикачени към американско предложение за помощ в размер на 100 милиона долара.
Служители на Министерството на отбраната не са отговорили на запитванията за коментар, но говорител на Държавния департамент е повторил твърденията на администрацията, че Куба е убежище за терористи и противници на САЩ, пише Politico.
Публичните послания на Рубио се промениха заедно с вътрешните разчети на администрацията.
Рубио е родено в САЩ дете на кубински имигранти и отдавна презира потисническия и корумпиран режим в Хавана. Но в първите дни след операцията във Венецуела, която доведе до спиране на венецуелския износ на петрол за Куба, Рубио наблягаше повече на важността на икономическата промяна в Куба, отколкото на политическата.
Подобни послания подсказваха, че по онова време Рубио искаше да действа премерено и методично в Куба – за да ограничи хаоса от евентуален внезапен политически колапс. (Или може би това е искал Тръмп, а Рубио се е съобразил с него; говорителите на администрацията отказаха да ми кажат каква е истината).
Идеята беше да се убеди съществуващото кубински ръководство да предприеме сериозни икономически реформи. Тези реформи включват приватизация на много държавни активи, осигуряване на по-голям достъп до интернет за кубинските граждани и разрешаване на повече чуждестранни инвестиции.
Но според източници, запознати с дискусиите, режимът е видял в тези ходове заплаха за собственото си оцеляване. Гледната точка на режима – която не е напълно неоснователна – е, че много от икономическите проблеми на Куба се дължат на десетилетното американско ембарго над карибската държава и на другия натиск от страна на САЩ. Съществува и ясен исторически прецедент за идеята, че допускането на икономически промени може да подкопае властта на един авторитарен лидер.
С течение на месеците посланието на Рубио се промени. Той започна да изтъква политическата промяна наред с икономическата. Напоследък той говори за необходимостта от премахване на „хората на власт“, без да навлиза в твърде големи детайли.
Това не е политически ход за умилостивяване на кубинско-американските активисти в родния му щат Флорида. По-скоро Рубио е все по-убеден, че режимът в Хавана е непоправим, пише Politico.
Може би най-интригуващото през последните седмици е, че Рубио започна да прокарва идеята, че Куба представлява заплаха за националната сигурност на САЩ – твърдения, подкрепени с красноречиви снимки от Южното командване (Southcom).
Това е послание, повтаряно и от други в администрацията, които казват, че връзките на Хавана с Москва и Пекин я правят особено опасна, и отбелязват, че Куба фигурира в американския списък на държавите, спонсориращи тероризма. (Множество анализатори твърдят, че тезата за кубинска заплаха за САЩ е изключително преувеличена).
Според служител на ЦРУ, който сподели информация за неотдавнашното посещение на Ратклиф, шефът на разузнаването „е дал ясно да се разбере, че Куба вече не може да служи като платформа за противници, които да прокарват враждебни планове в нашето полукълбо“.
Това, за което бих предупредила наблюдателите на Куба, е да не вярват, че трудностите на Тръмп в Иран ще го спрат да проведе военна операция срещу Куба.
Хаосът в Иран може да направи президента нетърпелив да отбележи нова победа. Той може да погледне на Куба като на лесна плячка.
Това обаче може да се окаже грешна сметка, предупреждават бивши американски служители и анализатори.
„Там има хора, които истински вярват в идеологията си“, казlа бивш служител на Държавния департамент, работил по въпросите за Куба.
Разбира се, няма да бъде просто. Никога не е. Но това рядко спира Тръмп.
