Когато музиката се превърне в оръжие

М узиката е форма на изкуство, което е способно да ни откъсне от реалността, да ни накара да мечтаем и да забравим поне за малко за проблемите, с които се сблъскваме в нашето ежедневие. За мнозина, тя е не просто средство за предаване на мисли и чувства, но и истинско богатство, както и несравним катализатор на емоции. В същото време, музиката може да бъде използвана и като оръжие или метод за сплашване, манипулиране и психологически тормоз. От бойните полета през древността до разпитите на терористи след атентатите от 11 септември, примерите в това отношение са многобройни. Ето малка част от тях:

The bronze drum is an ancient musical instrument used for entertainment, celebration, war & religious worship, reflecting bronze-iron age culture in SW China & SE Asia. The Wanjiaba drum was first unearthed by archeologists in Yunnan in 1976 & dates back to about 2700 years ago. pic.twitter.com/Dj5NWlB1f9
— Pitt Rivers Museum (@Pitt_Rivers) August 1, 2023

Барабани на бойните полета

В продължение на векове, барабаните били използвани като психологическо оръжие по цял свят. В Древен Китай, например, всяка армия разполагала с няколко огромни барабана, като звуците, които те издавали, повдигали духа на войниците и всявали ужас сред враговете им. Удрянето им целяло да имитира сърдечния ритъм, засилвайки чувството за тревожност у тези, които ги чуват. Подобна тактика използвали и монголите. С приближаването на техните войски, ехтящият звук, идващ от барабаните, често предизвиквал паника сред противниците им. Зулуските воини в Южна Африка на свой ред използвали сложни ритми, с които комуникирали помежду си и сплотявали редиците си. В повечето случаи те били съпроводени от песни и бойни викове, засилващи психологическия ефект. Дори и в наши дни звукът от барабани може да предизвиква известно напрежение, показвайки как това древно „оръжие“ продължава да резонира в съвременната култура.

Викингският лур

Викингите са известни като жестоки и безстрашни воини, които постоянно извършвали набези и били истински кошмар за всеки, проявил неблагоразумието да се изправи срещу тях. Едно от оръжията, използвани от викингите, представлявало музикален инструмент, наречен лур – рог, най-често направен от дърво, който издавал дълбок и силен звук. Той се чувал на големи разстояния и сигнализирал за предстоящо нападение. С негова помощ, те предизвиквали паника сред населението на крайбрежните села, които възнамерявали да опустошат – нещо, което е описано в голям брой исторически извори. Лур не само затвърдил репутацията им на безмилостни бойци, но и представлявал изключително полезно средство за комуникация, с което екипажите на корабите координирали своите действия.

Aleksander Kulisiewicz spent World War II as a prisoner in a Nazi concentration camp. He made it his life's work to preserve the camps' musical legacy. https://t.co/GFygk2B83t
— The Wall Street Journal (@WSJ) May 21, 2023

Класическата музика и концлагерите

По време на Втората световна война, класическата музика се превърнала в средство за психологически тормоз в нацистките концентрационни лагери. Затворниците били принуждавани да свирят на различни инструменти или да пеят, докато съкилийниците им били екзекутирани. В Аушвиц, например, еврейски хор изпълнявал „Аве Мария“ на Франц Шуберт или симфониите на Лудвиг ван Бетовен, създавайки смразяваща атмосфера, съчетаваща красотата на тези музикални произведения и ужасите на Холокоста. По този начин нацистите искали да създадат усещането, че масовите убийства са нещо напълно рутинно. Те също така използвали музиката, за унижават затворниците, принуждавайки ги да пеят немски патриотични творби или подигравателни песни. Всеки, който се осмелявал да се противопостави на нарежданията на надзирателите, бил разстрелван на място. Години след края на Втората световна война, оцелели от Холокоста споделили, че вече не могат да слушат някои музикално произведения, които преди това им били любими, тъй като им напомняли за преживените от тях ужаси.

Операция „Блуждаеща душа“

В хода на войната във Виетнам, американската армия използвала различни тактики, за да срине бойния дух на своите противници. Сред тях е операция „Блуждаеща душа“. В основата ѝ стои едно поверие, в което вярвали редица жители на азиатската страна. Според него, ако човек, който умре, не бъде погребан и почетен от своите близки, то душата му няма да може да напусне нашия свят и ще бъде обречена на вечни мъки. В опит да се възползват от въпросното суеверие, американските войници започнали да излъчват аудиозаписи с помощта на високоговорители, съдържащи зловещи звуци, призрачни ридания и викове за помощ. Това се случвало предимно през нощта, а сред най-често използваните послания били изречения като „Братко, прибирай се вкъщи, преди да е станало твърде късно“ и „Защо умря толкова далеч от семейството си“. Дали операция „Блуждаеща душа“ постигнала своята цел или не е въпрос, на който и до днес няма категоричен отговор.

Former Panamanian dictator Manuel Noriega, onetime U.S. ally ousted by an American invasion in 1989, has died at 83. https://t.co/QJipQFPhui pic.twitter.com/tl59wCBAew
— ABC News (@ABC) May 30, 2017

Залавянето на Мануел Нориега

1989 г. се оказала повратен момент в живота на тогавашния панамски диктатор Мануел Нориега. Именно тогава неговият основен покровител – САЩ, се превърнали в най-големия му враг. Американският президент Джордж Буш-старши го обявил за наркотрафикант номер едно и дал началото на военна операция с кодово име "Справедлива кауза". Тя била планирана отдавна, а конкретният повод за започването ѝ станало убийството на морски пехотинец в столицата Панама. Нориега потърсил убежище в посолството на Ватикана, но американски войници обсадили сградата. За да го накарат да излезе от нея, те прибягнали до една необичайна стратегия – разположили мощни високоговорители около зданието и започнали да пускат силна музика (предимно рок – стил, който Нориега ненавиждал). Денонощният шум лишил диктатора и персонала на посолството от сън – нещо, заради което Ватиканът отправил остри критики срещу САЩ. В крайна сметка, военните постигнали своята цел. Нориега издържал на психоатаката една седмица, след което се предал. Случилото се показало как несмъртоносни средства могат да бъдат използвани за постигането на военни цели и до днес е сред най-извесните примери за използването на музика като оръжие.

Войната с тероризма

След атентатите в САЩ, извършени на 11 септември 2001 г., ЦРУ започнало да използва силната музика като средство за оказване на психологически натиск над задържани терористи по време на разпит. Подобна стратегия била използвана в затвора, намиращ се на територията на американската военноморска база в кубинския град Гуантанамо. Екстремистите били вкарвани в малки помещения, в които била пускана оглушителна музика. Въпросните „сесии“ продължавали с часове и дори дни, като сред най-често използваните песни била Enter Sandman на „Металика“. По този начин, разпитващите подлагали терористите на огромен стрес, лишавайки ги от сън и предизвикайки чувство на дезориентация. Прилагането на въпросния метод, както и други противоречиви практики, станаха повод за разпалени дебати относно използването на музиката като средство за мъчение. Въпреки възмущението на много хора и критиките, отправени от правозащитни организации, представители на ЦРУ нееднократно защитиха тези действия, обяснявайки, че са били необходими за защитата на националната сигурност на САЩ.

Още от автора: