Н ападението срещу военноморската база Пърл Харбър, извършено от Япония на 7 декември 1941 г., е един от най-мрачните моменти в американската история. Атаката, при която загинали над 2400 души, е повратен момент от Втората световна война, тъй като станала повод за включването на САЩ в конфликта. Близо четири години по-късно, американски бойни самолети хвърлили две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки, с което на практика бил сложен край на войната.
Последвалата седемгодишна окупация на Япония пък не само довела до разформироването на армията на азиатската държава, но и напълно променила политическата ѝ система. Как Вашингтон и Токио успели да преодолеят трудното си минало, за да се превърнат в стратегически партньори?
Douglas MacArthur with Native American troops somewhere in the South Pacific, 1943. #WWII #History pic.twitter.com/om63TJgXJQ
— World War II History (@WW2Facts) January 7, 2017
Стратегията на САЩ
Начело на американската окупация на Япония бил поставен не кой да е, а върховният главнокомандващ на Съюзническите войски в Югозападния Пасифик генерал Дъглас Макартър. Той си взел важни поуки от договорите, сключени след края на Първата световна война. Вместо да унижат победената страна и да изискат изплащането на огромни репарации – като тези, съсипали икономиката на Германия през 20-те години на миналия век, САЩ предприели друга тактика.
Американските власти започнали да полагат основите за изграждането на добри взаимоотношения с Япония и особено с нейния император. Дъглас на практика взел Хирохито под своя протекция, а цялата вина за действията на японската армия по време Втората световна война била прехвърлена на генералите и част от политиците.
За да предотвратят избухването на масов глад и размирици в азиатската страна, САЩ започнали да предоставят хуманитарна помощ на местните жители. Освен това, на императора било позволено да остане на престола си. Администрацията на американския президент Хари Труман смятала, че той може да насърчи японците да си сътрудничат с окупационните сили, което на свой ред би улеснило превръщането на страната от ултранационалистическа империя в демокрация.
This day in history (January 1st) 1946 Emperor Hirohito of Japan announces he is not a god #history #pacificwar #ww2 #worldwartwo #emperor #japan pic.twitter.com/s7WugiZse4
— The Pacific War Channel (@The_PacificWar) January 1, 2023
Речта на император Хирохито
Според повечето историци, съветниците на Макартър подготвили реч, която Хирохито прочел. Записът бил излъчен на 15 август 1945 г. Събитието било от огромна важност за японците, повечето от които чували гласа на императора за пръв път. Всяка една дума от изказването била внимателно подбрана. Хирохито нито веднъж не споменал „капитулация“.
Вместо това, той обяснил как Токио взема решението да поеме по пътя на мира и да прекрати участието си в кървавата война, в хода на която дори било използвано ядрено оръжие – нещо, което може да доведе до унищожението на цялото човечество.
Императорът добавил още, че в тези трудни времена японците трябва да проявят смирение и стоицизъм. „Изпитанията и страданията, пред които ще се изправи нашата нация, със сигурност ще бъдат големи“, отбелязал той. Жителите на страната ще трябва да „понесат непоносимото и да се справят с невъзможното“, заключил Хирохито. Официалната церемония по капитулацията се състояла на 2 септември на борда американския линеен кораб „Мисури“, намиращ се в Токийския залив.
Японската делегация се състояла от девет души и била оглавена от външния министър Мамору Шигемицу. Те били посрещнати от Макартър, който открил церемонията, придружаван от Честър Нимиц и Уилям Холси. Събитието станало повод за масови празненства по цял свят, тъй като с него окончателно бил сложен край на Втората световна война.
General Douglas MacArthur signs as Supreme Allied Commander during formal surrender on the USS MISSOURI in Tokyo Bay. pic.twitter.com/0f57MpQCdr
— World War II History (@WW2Facts) February 17, 2014
В документа, който очертавал американската политика след капитулацията на Япония, се казвало, че макар и САЩ да искат новото правителство да се съобразява с „принципите на демократичното самоуправление…на Япония няма да се налага каквато и да е форма на управление, която не е подкрепена от свободно изразената воля на народа“. Властта, с която разполагали окупационните сили на Макартър, била голяма.
Те отговаряли за извършването на всички икономически, социално-политически и културни реформи в азиатската страна. В същото време, американците се стараели да насърчават местните жители да вземат колкото се може по-активно участие във въпросните процеси. Задачата, разбира се, не била никак лесна, тъй като между доскорошните врагове все още имало недоверие и неприкрита враждебност.
Тайното оръжие на САЩ
По време на Втората световна война, САЩ използвали едно „тайно оръжие“, което им помогнало да спечелят конфликта. Става въпрос за т. нар. „нисей“ – американски граждани, чиито родители били японски имигранти. Те работели като преводачи и разузнавачи по време на войната. Още по-високо ценени били „кибей“, които били изпратени да учат в Япония и се завърнали в САЩ преди избухването на глобалния конфликт.
Japanese POWs at Guam with bowed heads after hearing Emperor Hirohito make announcement of Japan’s surrender. #VJDay pic.twitter.com/HWpax2WoPp
— World War II History (@WW2Facts) August 15, 2013
След нападението над Пърл Харбър, много японски имигранти и техните деца били затворени в концетрационни лагери и подложени на дискриминация. Въпреки това, „нисей“ и „кибей“ продължили да помагат на американската армия. Те подслушвали вражески войници, разпитвали военнопленници и превеждали документи и карти. През 1944 г. генерал Чарлз Уилоуби, който оглавявал разузнаването на Макартър, дори заявил, че един от тези експерти „струва колкото цял пехотен батальон“. Той също така отбелязал, че те помогнали за съкращаването на войната с поне две години.
„Нисей“ и „кибей“ взели участие и в окупацията на Япония. Много от тях имали задълбочени познания за историята, политиката, икономиката, религията и културата на азиатската държава. Те изиграли важна роля за освобождаването на хиляди военнопленници, както и за издирването и залавянето на редица военнопрестъпници, а освен това помагали на властите в борбата с организираната престъпност. „Нисей“ и „кибей“ също така следели за всякакви признаци за съпротива, които потенциално биха заплашили осъществяването на демократичните реформи.
The university believes there were about 120 Nisei students – people born in America to parents, who came to the US from Japan – at the school on February 19, 1942. On Friday, USC held a commencement ceremony posthumously awarding honorary degrees https://t.co/NGE7jS1Ak3
— CNN (@CNN) April 2, 2022
Новата японска конституция
„Нисей“ и „кисей“ взели активно участие и в създаването на новата японска конституция. Тя влязла в сила на 3 май 1947 г. и съдържала 103 члена. Някои от тях били свързани с извършването на поземлена реформа, други – с учредяването на синдикати, трети давали повече права на жените, а четвърти засягали свободата на словото и вероизповеданията. Не на последно място, била въведена и нова образователна система, сходна с тази в САЩ.
От особено голямо значение бил член 9, в който се казва следното: „Искрено стремящи се към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията и заплахата или използването на сила като средство за разрешаване на международни спорове…никога няма да се поддържат сухопътни, морски или въздушни сили, както и друг военен потенциал. Правото на състояние на война на държавата не се признава“. Въпреки че през последните десетилетия този член стана обект на разгорещени дебати, следвоенната конституция на Япония продължава да е в сила и до днес.
Още от автора:
Как борбата с едрата шарка помогна на САЩ да извоюват своята независимост
Реформи и иновации: Как САЩ се справиха с петролната криза от 1973 г.
Изненадващи факти за Студената война, които вероятно не знаете
Кой е „Генерал Мраз“ и къде е била най-голямата танкова битка в историята
„Гей бомба“, „Леден червей“: Най-абсурдните проекти на американската армия
Шест знаменитости, свързани с нацисткия режим на Хитлер
Най-абсурдните политически скандали в историята на САЩ
Светът след 11 септември 2001 г. – успех или провал е войната срещу терора
