Н а 31 октомври 1887 г. във Фънхуа, провинция Джъдзян в Китай, се ражда Чан Кайшъ.
Някогашният политически и военен лидер на Република Китай (Тайван) е колосална историческа фигура, около която има не едно и две противоречия.
От някои е обожаван, защото в него виждат главната фигура на китайското съпротивление срещу Япония през Втората световна война.
От други е мразен, защото е възприеман като военен диктатор, който е управлявал хората си с железен юмрук.
Животът на Чан Кайшъ е многопластов и със сигурност не знаем много неща за него. Днес обаче ще се фокусираме върху един кратък списък с факти, които всеки би следвало да знае за неговата личност.
Той е служил в Императорската армия на Япония
Колкото и странно да звучи, някогашният лидер на Република Китай наистина е служил в Императорската армия между 1909 и 1911 г. Всъщност Чан Кайшъ заминава за Токио през 1907 г., където посещава подготвително училище. Именно по време на престоя му там се заражда идеята за свалянето от власт на династия Цин. А, когато през 1911 г. избухва въстанието Учан, Кайшън се завръща в родината, за да се включи към революционерските сили.
Той е един от основателите на Гоминдана
Гоминдан е политическата партия, която се ражда от останките от революционното движение „Тунменхой“ и управлява в Китай между 1927 г. и 1948 г. Чан Кайшъ е един от съоснователите на партията през 1912 г. и отново през 1919 г., след като през 1913 г. тя се разпада. След смъртта на Сун Ятсен през 1925 г. Чан Кайшъ става лидер на Гоминдана.
Той изгонва комунистите от Гоминдана
След смъртта на Сун Ятсен и преди гражданската война в страната Чан Кайшъ гони комунистите от партията и провежда успешна кампания срещу местни военачалници, по този начин установявайки контрол върху три големи града - Гуанджоу, Нанкин и Пекин. Премахването на комунистите му позволява да се сдобие с почти диктаторска власт над голяма част от Китай.
Собствените му генерали го отвличат
Някои фракции от армията смятали, че Кайшъ е много по-загрижен за запазването на властта си в партията отколкото за японската инвазия в Манджурия по това време. Той вече бил преживял няколко опити за преврат през 1930 г. и през 1933 г., но през 1936 г. една група от обидени офицери успешно го взимат за заложник в опит да установят контрол върху армията.
Комунистите спасяват управлението му
Често се забравя, но всъщност по молба на комунистите офицерите решават да освободят Кайшъ и да му позволяват отново да вземе контрол над правителството. Това идва с условието той да спре агресивната си кампания срещу комунистите и вместо това да се фокусира върху борбата с японците.
Чърчил и Рузвелт го възприемали като легитимния лидер на Китай
Усилията на Кайшъ срещу японците му спечелват съюзници на международната сцена. И макар комунистическият генерал Мао Дзедун да е бил отговорен за голяма част от пораженията върху японците, Кайшъ е този, чиито усилия са признати от Великобритания и САЩ.
Западните му „приятели“ му обръщат гръб
Когато започва гражданската война в Китай, Чан Кайшъ очаква помощ от своите съюзници, но след дългата кампания срещу Япония и Германия САЩ и Великобритания отказват да бъдат въвлечени в гражданска война, а вместо това полагат усилия да окуражат преговори за мир между двете страни.
Той премества правителството си в Тайван
През декември 1949 г. Кайшъ напуска континентален Китай и се установява на остров Тайван заедно с правителството си в изгнание. Той държал страната в постоянен режим на военно положение с цел да подсигури абсолютната си власт. Оправданието му за това било, че правителството му било все още в състояние на война с комунистите в континентален Китай.
Той потискал местаната култура в Тайван
Чан Кайшъ бил толкова решен да запази властта си, че забранил употребата на местни езици и по време на периода, познат като „Белият терор“, партията му била отговорна за арестуването на 140 000 местни жители на Тайван. Тези хора били държани в затвора поради подозрения за съпротива срещу Гоминдана. В този период всеки, който критикувал управляващата партия, бил обявяван за последовател на комунизма.
Той е бил президент на Тайван 25 години
Много хора биха казали, че Кайшъ е трябвало да отстъпи властта много преди смъртта си, но той останал начело на Тайван в продължение на четвърт век. Всъщност конституцията позволявала само два мандата на власт, но Кайшъ можел да управлява безкрай заради въвеждането на военно положение. Някои смятат, че той останал да ръководи Тайван, защото се надявал, че ще дойде ден, в който американците ще дойдат и ще му помогнат да установи контрол върху континентален Китай.
