П очти никой не осъзнава, че производството на хранителни стоки създава 25% от всички световни емисии, вредни за климата. Става дума за значително по-голямо количество въглероден двуокис, отколкото произвеждат всички влакове, самолети, автомобили и кораби по света, взети заедно, казва Томас Гой, шеф на германска фирма за соеви напитки, цитиран от DW.
Кои са храните, които може скоро да изчезнат
Изводът - изборът на хранителните продукти, които купуваме и консумираме, влияе значително на световния климат.
Има редица производители, които апелират да се въведе знак, с който върху опаковките на храните да се отбелязва количеството на вредните емисии, причинени от производството на съответния продукт. Те се аргументират с това, че промените в глобалния климат, със зачестяващите засушавания и слаби реколти, оказват влияние и върху бизнес модела на производителите. Суровините поскъпват и все по-трудно се намират.
Една доста голяма компания например си е поставила за цел до 2050 г. да произвежда храни с "неутрални емисии" - т.е. без да вреди на климата. Концернът реагира и на нарастващото търсене на продукти с растителен произход и постави приоритет върху производството им.
Има и куриози. Известен производител на колбаси междувременно реализира по-голям оборот с продукти за вегетарианци и вегани, отколкото с класическите си салами.
Колко струват реално храните?
Учени от университета в Аугсбург са изчислили в свое изследване от 2018 година действителната цена на някои от селскостопанските продукти – т. е. онази част от цената, която не се заплаща нито от производителите, нито от потребителите. В нея са отразени щетите, които се нанасят от масовото индустриализирано животновъдство, от пренаторяването на почвите и замърсяването на питейните води – това са последици, които се отстраняват бавно и струват скъпо.
Най-полезните мазнини, от които отслабваме
Става дума също и за последиците за здравето на хората
Например от използването на антибиотици в животновъдството, които водят до резистентност и у хората.
За студията си учените от Аугсбург и Грайфсвалд са изчислили истинската цена на общо осем продукта в два варианта – конвенционално произведени и от биологично чисто производство. За целта те са осчетоводили и всички въздействия на съответното производство върху околната среда – например отделянето на вредни газове за климата, производство на азотен окис, консумацията на енергия и изтощаването на земята.
Осемте продукта са показани с по две цени. Така например прясното мляко с голяма трайност струва 0,79 евро от конвенционално производство, а реалната му производствена цена би трябвало да възлиза на 1,75 евро. А пакетче кайма "смес" от 250 грама, произведена по биологично чист начин, струва в магазина 2,25 евро, докато реално потребителите би трябвало да заплащат за нея 5,09 евро.
Най-огромна е разликата между търговската и реалната цена при каймата от конвенционално производство. В магазина тя струва 2,79 евро за половин кило, а в действителност за нея би трябвало да се плащат 7,62 евро.
Германците плащат твърде малко за храна
Но дали хората са склонни да плащат подобни цени? Повечето клиенти в магазина отрицателно поклащат глава.
Признаците за недостиг на витамин C
"Да плащам тройно по-висока цена за кайма? В никакъв случай. Само ако ми вдигнат съответно заплатата", казва един мъж на средна възраст.
Все пак експериментът разкри същината на един важен проблем, а именно че хранителните продукти в Германия са прекалено евтини и в безмилостната конкурентна битка между търговските вериги често се превръщат в малоценна стока за боклука.
Остава само да се види дали евентуалното маркиране на стоките с реалните им цени ще доведе до преосмисляне на потребителското поведение или хората ще продължат да се ръководят предимно от цената.
