А дът ще остане завинаги празен - това са очакванията, когато на 17 януари 1920 година в САЩ влиза в сила 18-тата поправка на Конституцията, забраняваща производството, продажбата, превоза, вноса и износа на "опияняващи течности". Няколко месеца по-рано - през октомври 1919-а - Конгресът е приел закон, забраняващ всички напитки с повече от 0,5 процента алкохолно съдържание. Ще рече, че не само концентратите - производството и продажбата на вино и бира също става незаконно.
Започва един невиждан дотогава експеримент - една държава с над 100 милиона жители, които са с много различни произход и култура, решава да превърне гражданите си в трезвеници и добродетелни хора, пише "Дойче веле".
Ето коя е държавата първенец по пиене в света
90 бутилки ракия на човек
Привържениците на новия ред го възприемат като успешен край на продължителната борба срещу демона на алкохола, съсипващ морала и семейството: вместо да се грижат за жените и децата, мъжете пропивали заплатите си в кръчмите - изпивали толкова много, че на другия ден не можели да работят. При това не става дума само за пуритански предразсъдък - действително в началото на 19-и век в Америка алкохолът се лее като река. Според историците потреблението му достига 30 литра чист алкохол средно на възрастен човек годишно - около 90 бутилки ракия.
След първоначалните неуспешни опити за доброволен отказ от алкохола - още от 1826 година - се зараждат мощни женски движения, настояващи за "прохибиция" (забрана на алкохола). Решаваща роля, както отбелязва германският "Ди Цайт", обаче изиграва влизането на САЩ в Първата световна война. Тогава са много популярни патриотичните призиви, че в такъв момент е е недопустимо зърното да се прахосва за ракия и бира. "Ударени" особено силно са пивоварните, които почти изцяло се намират в германски ръце, припомня "Дойчландфунк", цитирайки известния предприемач и маниак на тема здравословен начин на живот Джон Харви Келог: "Бием се срещу трима врагове: Германия, Австрия и пиенето".
Подпийналите Кейт, Уилям и още звезди хванати в крачка (СНИМКИ)
Нацията е разединена
Но това, че поправката на Конституцията е приета бързо, съвсем не означава, че има национален консенсус по въпроса: само няколко дни по-късно започва острото противопоставяне между "сухите" и "мокрите", като в центъра на спора е националната идентичност на Америка. Чрез сухия режим лагерът на традиционалистите се опитва да циментира надмощието на протестантската, англосаксонска култура в контекста на бързите обществени промени, предизвикани от масовата миграция, урбанизацията и секуларизацията. Но и мнозина прогресивни реформатори поддържат прохибицията като фактор за социалното дисциплиниране и превръщането на ирландци, славяни, евреи и италианци в добри американски граждани.
Повечето големи американски градове на свой ред възприемат сухия режим като тормоз от страна на пуританите-фанатици и не са готови да се откажат от обичайното си питие. Което не е и нужно, тъй като тайното производство на алкохол, както и контрабандата през границите с Канада и Мексико осигуряват истински разцвет на черния пазар. Както отбелязва "Дойчландфунк", в края на 1920-те години незаконното осигуряване на алкохол става третата по величина индустрия на САЩ след стоманодобива и нефтопроизводството. На много барове и ресторанти им се налага да затворят, но жадните не остават без възможности да удовлетворят жаждата си в някоя от безбройните нелегални кръчми - само в Ню Йорк те са над 5 хиляди. За богатите и бохемите прохибицията пък изобщо не е проблем - те се наслаждават на бурните 1920 години в изискани джаз-клубове, в които се изявяват звезди като Дюк Елингтън и Каб Калоуей.
Знаем ли колко калории приемаме с алкохола
Черен пазар и висока престъпност
Благодарение на сухия режим организираната престъпност е в разцвета си, олицетворяван и до днес от Ал Капоне. Животът на гангстерите е лъскав, но и изпълнен с рискове - в Чикаго по време на прохибицията смъртността сред тях нараства двойно. Полицията пък създава специален отдел за налагане на сухия режим, който наброява над 4 000 служители в края на 1920-те години.
По време на предизборната кампания през 1928-а година републиканският кандидат-президент Хърбърт Хувър подчертава, че "благородният експеримент" трябва да бъде продължен. Но все повече американски граждани започват да изпитват съмнения, тъй като сенчестите страни на начинанието не могат да останат незабелязани. Безскрупулните гангстери и "бизнесмени" правят големи печалби, с които подкупват полицаи и политици. Милиони американци ежедневно нарушават без угризения на съвестта закона, с който не се чувстват обвързани.
Краят на един благороден експеримент
Политическият обрат настъпва с идването на Голямата депресия като следствие от световната икономическа криза от 1929-а, която кара и мнозина от някогашните поддръжници на прохибицията да стигнат до извода, че страната има по-сериозни проблеми от борбата с алкохола. И се надигат все повече гласове за легализиране на виното, бирата и ракията, което би укрепило икономиката и би донесло данъчни приходи.
Именно икономическата криза и прохибицията са двете основни теми в предизборната кампания през 1932-а. Предвожданите от губернатора на Ню Йорк Франклин Делано Рузвелт демократи обещават отмяна на сухия режим, републиканците са разединени. Категоричната победа на Рузвелт представлява и ясен вот за край на "благородния експеримент", който настъпва през 1933-а. Само че вече съвсем не се пие толкова неистово - без тръпката от забраната пиенето носи само половин наслада, заключава "Ди Цайт".
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
