П резидентът на Мадагаскар Андри Ражоелина е бил евакуиран от френски военен самолет на 12 октомври, съобщи RFI. Бягството бе предизвикано от безпрецедентна мобилизация, която бе организирана от „Поколението Z Мадагаскар“, група, създадена в средата на септември в социалните мрежи.
Всичко започна на 26 септември, когато хиляди млади мадагаскарци излязоха по улиците на Антананариво, размахвайки мобилните си телефони като фенерчета, за да протестират срещу прекъсванията на водата и електричеството. Те протестираха срещу системната корупция и крайната бедност, която засяга голяма част от населението.
Ситуацията рязко се промени през уикенда. Ражоелина осъди в събота „опита за незаконно завземане на властта“, но военните, които изиграха основна роля в държавния преврат през 2009 г. в полза на президента, призоваха силите за сигурност да „не стрелят“ по демонстрантите. След това те присъединиха към тях в центъра на столицата на Мадагаскар.
Президентът на Мадагаскар предупреди за опит за преврат
Политическата криза далеч не е приключила, но много наподобява на предишните. От обявяването на независимостта през 1960 г. страната е преживяла не по-малко от пет подобни кризи. През 1972 г. студентите свалят профренския режим на Филибер Циранана в името на социалната справедливост. През 1991 г. стачки и маршове свалят режима, но зараждащата се демокрация се сблъсква със завръщането на същите елити. През 2001 г. Марк Раваломанана, харизматичен предприемач, вдъхновява мечти за отворена и модерна страна, преди да бъде пометен на свой ред от Андри Ражоелина, младият кмет на Антананариво и бивш диджей, който завзема властта през 2009 г.
Шестнадесет години по-късно, същият Ражоелина, преизбран през 2023 г., след като неутрализира цялата опозиция, напуска властта при същите условия като предшественика си - на борда на френски самолет.
„Всеки режим обещава край на безредиците и в крайна сметка се оказва техен източник. Всеки президент се представя за спасител и всяко поколение в крайна сметка излиза на улицата, за да го прогони. Това, което се променя, е музиката: вчерашните лозунги бяха отпечатани на листовки, днес те вървят в мрежите. Но гневът остава същият“, казва историкът Арно Леонар, специалист по Мадагаскар.
Първата революция на поколението Z свали лидер
Гняв, който за пореден път беше предизвикан от социално-икономическа ситуация, станала непоносима. Големият остров остава една от най-бедните страни в света, въпреки че икономиката му отбеляза растеж от 4,2% през 2024 г. Парадокс, който стана още по-неприемлив, като се има предвид, че президентът Ражоелина обеща да сложи край на хищничеството на управляващата класа. Обещание, което не беше спазено, точно обратното. Икономическият живот на страната, подкопан от корупция и изтичане на капитали, вече не предлага никакви перспективи на мадагаскарското население, чиято средна възраст е 20 години.
„В този контекст недостигът на вода и електричество породи такова недоволство, че политическото недоверие достигна своя връх. Политическата връзка между правителството и населението, която вече беше нарушена, сега е опустошена“, отбелязва Кристиане Рафидинариво, политолог в CEVIPOF Sciences Po.
За историка Денис-Александре Лахинирико, повтаряемостта на политическите кризи може да се обясни с естеството на връзката между държавата и населението. „Държавата, каквато се е появила преди X век, е била замислена като институция, чужда на населението. Когато властта се сблъсква с народа, това винаги е под формата на физическо или символично насилие. Мадагаскарците никога не са успели да създадат повече или по-малко социално-политическа организация, в която населението да се идентифицира“, обяснява Денис-Александре Лахинирико, преподавател в катедрата по история в Университета в Антананариво.
Превратът в Мадагаскар: Успешен
След като властта е овакантена, ще поемат ли отново военните контрол над съдбата на страната? „Военните, преди жандармерията, поеха водеща роля в спирането на репресиите срещу протестиращите. Те реорганизираха командването, за да предотвратят превръщането ѝ във фракционна борба, след като жандармерията и военните откриха огън в събота. Това, което можем да кажем, дори ако ситуацията се развие, е, че въоръжените сили действаха и се изказаха по начин, който запази единството и подкрепи суверенитета на страната“, отбелязва Кристиане Рафидинариво.
Докато през 1991 г. военните принудиха политиците да намерят споразумение за разрешаване на кризата, този път ситуацията е различна, тъй като младите хора са тези, които са поели отговорността да държат държавата отговорна. „Новото при това силно свързано поколение е, че то има специфична дигитална култура, отворена към света, която му позволява да сравнява това, което се случва другаде. За разлика от предишните поколения, то не е претърпяло политическа цензура. Неговото мото е: „Ние защитаваме земята на нашите деца.“ Те искат промяна“, обяснява Кристиане Рафидинариво.
От своя страна, Денис-Александре Лахинирико смята, че исканията на групата от "Поколение Z", като например промени в структурата и управлението на държавата, не са съпроводени от конкретен социален проект.
„Той е вдъхновен от кризите, които е виждал в социалните мрежи, като например в Непал, да изрази неразположение, като същевременно е привилегирован. Защото не бива да забравяме, че наличието на електричество и течаща вода означава принадлежност към класа, която вече е привилегирована в сравнение с мнозинството млади мадагаскарци.“
Историкът се опасява, че това движение, без идеолог или лидер, свързан с която и да е партия, рано или късно ще бъде засенчено: „Все още е твърде рано да се каже, но политиците биха могли да се завърнат с пълна сила.“
Обявяването на реч на президента на Мадагаскар Андри Ражоелина в понеделник вечерта, породи надежди за оставка в Антананариво сред хилядите протестиращи, които бяха се събрали след митинга на военните части. Тази надежда беше краткотрайна. „Група въоръжени войници“, според президентството, попречи на президента на Мадагаскар да говори, като нахлу в офисите на обществената телевизия.
