Н а 6 август 1945 г. е извършена първата в света атомна бомбардировка над гр. Хирошима в Япония по време на Втората световна война (1939-1945) от американския бомбардировач B-29 "Енола Гей". Целта на удара е Япония да бъде принудена да капитулира.
Бомбата с кодовото наименование "Малчуганът", се взривява в 8:15 ч. на около 600 м над повърхността и е с взривен еквивалент на около 13 килотона тротил. На място зaгивaт oкoлo 80 000 души, като общият брой на жертвите достига 140 000 души. Зоната на пълно разрушение е в радиус около 1,4 км. Пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 км.
Днешният ден е определен за Ден на Хирошима – Световен ден на борбата за забрана на ядрено оръжие.
На 6 август 1945 г. БТА съобщава:
Вашингтон, 6 август 1945 г. /Ройтер/ Преди 16 часа въздушните сили на САЩ хвърлиха най-голямата бомба, използвана досега в историята на войната – атомна бомба, по-мощна от 3000 тона над японската военна база Хирошима. Официално съобщение за това бе направено от председателя Труман.
Новата атомна бомба има по-голяма разрушителна сила от най-мощните използвани досега британски бомби. Председателят Труман съобщи, че два големи завода в САЩ работят за приготвянето на подобни атомни бомби, над които се е работило повече от две и половина години. Труман заяви: „С тая бомба ние сега постигнахме ново революционно разрушително средство в допълнение на нарастващата мощ на нашите въоръжени сили. В сегашната си форма тези бомби сега са напът да бъдат произвеждани, като биват приготвяни все по-мощни форми на тяхното производство“.
Бюлетините на БТА допълват и още подробности за унищожителния потенциал на новата бомба:
Лондон, 7 август /Ройтер/ - Хирошима бе избран като пръв военен обект, където бе хвърлена от един американски самолет атомната бомба с 2,000 пъти по-голяма избухлива сила от тази на най-голямата английска бомба, употребявана до сега в историята във водене на войната. Получават се разни сведения относно радиуса на действие на новата бомба. Някои говорят, че той е 2 кв. мили, други казват, че той е 100 мили, но официалното съобщение от Вашингтон гласи, че унищожителната сила на атомната бомба действа на повърхността, а не в дълбочина. Американското военно министерство заявява, че съвършено нова химия е трябвало да бъде употребена за съсредоточаване на материала.
Лондон, 7 август /Ройтер/ - Японската осведомителна служба съобщи снощи следното във връзка с първите съюзнически нападения с новата атомна бомба:
При вчерашното нападение над Хирошима, неприятелят е хвърлил бомби от нов тип. В резултат на това нападение, предприето с малък брой самолети „Б 29“, са причинени значителни щети на града“. /БТА/
А ето какви са едни от първите сведения за ситуацията в поразения японски град:
Ню Йорк, 8 август 1945 г. /Ройтер/ В едно предаване на радио „Токио“, заловено тук, се казва, че атомната бомба е изплашила до смърт всичко живо, хора и животни, в Хирошима. В съобщението се добавя, че властите са в невъзможност да установят разрушенията. Градът Хирошима, се казва, е бил катастрофално разрушен.
Лондон, 8 август 1945 г. /Ройтер/ Дописникът на агенция Ройтер в Гуам съобщава, че Пол Типец, пилотът на самолета, който хвърли атомната бомба на Хирошима, се е завърнал и веднага е бил награден с висок орден на въздушните войски. Между другото той е казал: „Много мъчно е да се вярва на това, което ние видяхме“.
В следващите дни в бюлетините на БТА са публикувани по-конкретни сведения за щетите:
Вашингтон, 10 август /Франс Прес/ - Размените на щетите, причинени от атомната бомба на Хирошима, според снимките, публикувани вчера от министерството на войната, са следните: железопътните линии са разрушени, заводите за газ, електрическата и телефонната централа и тъкачните фабрики са напълно унищожени; един склад на материали е разрушен 85 на сто. Всичко мостове са засегнати – два са напълно разрушени и 7 тежко повредени. Много здания са съвършено необитаеми.
На 9 август 1945г. е извършена втора атомна бомбардировка над Япония, над гр. Нагасаки. Първоначалната цел за бомбардиране е гр. Кокура, но поради облачност се налага промяна на курса към Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Градът е изравнен със земята, загиват 39 000 души и 25 000 са ранени.
Лондон, 9 август 1945 г. /Ройтер/ Японската империя се огъва днес под удара на най-големите разрушителни сили, които някога човек е могъл да съсредоточи. Минавайки в действие само няколко часа след обявяването на война от Съветския съюз, войските на Червената армия от далекоизточното командване атакуват по един фронт от 1000 мили по протежение на съветско-манджурската граница. Подкрепяйки руската офанзива, американците пуснаха втората си атомна бомба, като тоя път избраха за обект голямото продоволствено пристанище Нагасаки, отстояващо само на 470 мили от Шанхай...
...В момента, когато съветските оръдия бълваха огън и желязо по манджурската граница, когато големият индустриален град Нагасаки изживяваше ужасите на атомната бомба № 2 и когато въздушните и морски нападения срещу Япония продължават с неотслабващо ожесточение, японското радио предупреждаваше слушателите си да очакват едно „важно съобщение“. Но до късно тази вечер такова съобщение не бе предадено, нито пък бе дадено указание за какво може да се отнася.
Напрежението днес във Вашингтон достигна връхната си точка, което частният секретар на Председателя, г. Чарлс Рос, предупреди дописниците, че „човек не би могъл да каже какво може да се случи през деня“. Г-н Рос отказа да потвърди или да опровергае, дали предупрежденията на японското радио относно още неоповестеното „важно съобщение“ са указания, че между японците и съюзниците са започнали преговори“.
От друга информация, два дни по-късно, стават известни и пораженията, нанесени от втората атомна бомба:
Гуам, 11 август 1945 г. /Ройтер/ Карл Спаатс, командващ съюзническите стратегически въздушни сили, съобщи в днешното си комюнике, че 30 % от Нагасаки е разрушен, включително всички индустриални квартали вследствие падането на атомната бомба, пусната в четвъртък.
Няколко дни по-късно БТА информира за условията към Япония и последвалата капитулация:
Лондон, 14 август /Ройтер/ - Ето условията, които Япония бе поканена да приеме:
1. Императорът и правителството на Япония трябва да подчинят властта си на тая на един съюзнически главнокомандващ. Генерал Дъглас Макартър се посочва неофициално за тоя пост.
2. Императорът трябва да заповяда предаването на японските войски на всички бойни театри.
3. Японското правителство трябва да прехвърли веднага на сигурно място военнопленниците и гражданските интернирани лица.
4. Японският народ трябва да бъде свободен да реши по-нататъшната си форма на управление.
5. Съюзническите войски трябва да останат в Япония за определен срок време.
Тия условия бяха изпратени на японското правителство чрез Швейцария в събота след пладне в отговор на японското предложение за приемане на условията от Потсдам, при уговорката да бъде позволено на императора да остане на престола.
Потсдамските условия доставени в декларацията на председателя Труман, Уинстън Чърчил и генералисимус Чанг-Кай-Шек на 26 юли и одобрени след това от генералисимус Сталин включват следните клаузи:
1. Японският суверенитет трябва да бъде ограничен в четирите главни острови и други острови, които ще бъдат определени от съюзниците.
2. Съюзническите войски трябва да завземат някои точки в страната, до установяването на новия ред.
3. Японските въоръжени сили трябва да бъдат обезоръжени и върнати по домовете им.
4. Японските военни началници трябва да бъдат отстранени и да бъдат поискани репарации в натура. /БТА/
*****
Вашингтон, 15 август /Ройтер/ - Председателят Труман заяви, че смята японския отговор като „приемане на потсдамската декларация, което означава безусловното предаване на Япония“.
Генерал Макартър бил назначен за съюзнически командващ, който ще приеме предаването. Били постигнати уреждания за колкото е възможно по-скорошното официално подписване на условията на примирието. Между това време съюзническите въоръжени сили получили заповед да прекратят нападателните действия.
В бюлетините на БТА са съхранени и коментарите и реакции след първата атомна бомба, използвана срещу Япония - между надеждата за мир, удивлението от потенциала на новото научно откритие и безпокойството от разрушителните му възможности:
Лондон, 7 август 1945 г. /Ройтер/ ... целият свят разисква удивителните възможности на това ново научно откритие. Във Великобритания има чувство на благодарност, че съюзническите учени са спечелили борбата срещу германците. Народът намира мъчни за разбиране страхотните същности на новите развития, макар и да се схваща, че индустриалното приложение на тоя нов източник на енергия ще изисква много години на изследване и развитие, преди да влезе в обща употреба.
В Москва първите сведения бяха дадени без коментари или особено подчертаване в московските вестници, но в Съединените щати бе направен поток от размишления върху значението на всичко това. Физикът д-р Воурат от университета в Южна Калифорния вижда опитите на човека да достигне до луната в границите на възможното, чрез освобождаването на силата на урания. Той каза: „Ние ще имаме силова революция, която ще отстрани въглищата и петрола като източник на сила и индустриалната еволюция ще стане по-малка в сравнение с нея“.
Физикът д-р Роберт Ууд от университета в Балтимор смята, че машините с вътрешно горене ще станат нещо от миналото в срок от десет години. Според него ние можем да очакваме големи предимства в много полета – горивните доставки, електрическата сила и нещо, което може да бъде дори още важно – медицината.
Физикът проф. Уилсън, един от учените, които помогнаха за създаването на атомната бомба, описа бомбата като невероятно опустошителна и добави: „Управляването на разрушителния принцип на атомното разложение не трябва да попадне в злонамерени ръце“.
В. „Ню-Йорк таймс“ в уводна статия отбелязва, че революциите в науката и във войната са станали в един и същ ден. Вестникът смята, че атомната бомба ще обезпечи мира за всички обединени народи.
Австралийският в. „Сидней сън“ пише: „Досега не е било отбелязано нищо по сензационно в историята на войната и на човечеството“.
Главнокомандващият чилийските въздушни войски каза: „Развитието на атомната бомба ще направи войната невъзможна в бъдеще. Едно въздушно ято, въоръжено с тия бомби ще реши изхода още с първия удар“.
В Лондон проф. Гилберт Мърей, председател на съюза за Обществото на народите, повдига въпроса доколко е възможно или разумно да се разпространи общо в света знанието за производството на тия бомби. Той казва: „Има много големи опасности сега. Огромни са мъчнотиите за запазването на това производство като тайна само на една или две нации. Това е един обезпокоителен въпрос.“
Представителят на Ватикана казва, че тая новина е произвела тягостно впечатление в Св. престол. Той добави, че атомната бомба се смята като една нова стъпка по пътя на безогледното употребление на средства за разрушение.
