Животът на един гений: Как свещената книга на индуизма е повлияла на Опенхаймер

"Опенхаймер", новият биографичен трилър на Кристофър Нолан за "бащата на атомната бомба", бе открит с възторжен прием по целия свят. В Индия филмът също се превърна в хит, но някои протестираха срещу сцена, в която ученият чете "Бхагавад Гита", една от най-свещените книги на индуизма, след секс.

Опенхаймер е изучавал древния санскритски език и е смятал книгата за една от любимите си.

През юли 1945 г., два дни преди взривяването на първата атомна бомба в пустинята Ню Мексико, Робърт Опенхаймер рецитира строфа от "Бхагавад Гита" или "Песента на Господ".

Опенхаймер, физик теоретик, се запознава със санскрит, древния индийски език, а впоследствие и с Гита, като учител в Бъркли преди години. Повече от 2000-годишната "Бхагавад Гита" е част от Махабхарата - един от най-великите епоси на индуизма - и със своите 700 стиха е най-дългата поема в света.

How a Hindu holy book influenced Oppenheimer https://t.co/0i2IxCxbF8

— BBC News (World) (@BBCWorld) July 25, 2023

Сега, часове преди събитието, което щеше да промени историята, "бащата на атомната бомба" намали напрежението си, като прочете строфа, която беше превел от санскрит:

В битка, в гора, в пропастта на планините

В тъмното голямо море, сред копия и стрели,

в сън, в объркване, в дълбините на срама,

добрите дела, които човек е извършил преди, го защитават

Както пишат Кай Бърд и Мартин Шервин в авторитетната си биография "Американският Прометей" от 2005 г: Робърт Опенхаймер, младият Опенхаймер е запознат със санскрит от Артър Райдър, професор по санскрит в Калифорнийския университет в Бъркли.

Ранобудният физик е пристигнал там като 25-годишен асистент. През следващите няколко десетилетия той помага за изграждането на една от "най-големите школи по теоретична физика" в САЩ.

Райдър, републиканец и "иконоборец с остър език", е очарован от Опенхаймер. От своя страна Опенхаймер смята Райдър за "квинтесенция на интелектуалеца", учен, който "чувства, мисли и говори като стоик".

Бащата на младия учен, вносител на текстил, се съгласява с него, като казва, че Райдър е "забележителна комбинация от суровост, през която прозира най-нежната душа".

The much anticipated movie #Oppenheimer has hit theaters.

Ahead of its release, @ScienceInsider took a look at just how good a physicist J. Robert Oppenheimer was. https://t.co/SV2EJmI3Gq @NewsfromScience

— Science Magazine (@ScienceMagazine) July 26, 2023

• Кой е истинският Робърт Опенхаймер?

Опенхаймер - изигран от актьора Силиан Мърфи в биографичния филм - също считал Райдър за рядък човек, който имал "трагично усещане за живота, тъй като приписва на човешките действия напълно решаващата роля в разликата между спасението и проклятието".

Скоро Райдър дава на Опенхаймер частни уроци по санскрит в четвъртък вечер. "Уча санскрит - пише ученият на брат си Франк, - много ми харесва и отново се наслаждавам на сладкия лукс да бъда обучаван".

Биографите на Опенхаймер отбелязват, че много от приятелите му намират новата му мания по индийския език за странна. Един от тях, Харолд Ф. Чернис, смята, че това е "напълно логично", защото Опенхаймер имал "вкус към мистичното и загадъчното".

Така че познанията на Опенхаймер по санскрит и Гита очевидно са от съществено значение за разказването на неговата история. Но някои десни индуси се оплакват - особено от секс сцената с любовницата Джийн Татлок, изиграна от Флорънс Пю - твърдейки, че филмът е атака срещу тяхната религия и настояват за съкращения.

Но индийската филмова цензура не открива проблеми в него и в боксофиса той е холивудският хит на годината в Индия, справяйки се по-добре от Барби, тъй като двата блокбъстъра бяха открити в петък.

Няма съмнение, че Опенхаймер е бил много начетен човек - посещавал е курсове по философия, френска литература, английски език, история и за кратко е обмислял да учи архитектура и дори да стане класик, поет или художник. Пише стихове на "теми за тъга и самота" и се идентифицира с "оскъдния екзистенциализъм" на TS Eliot в "Пустата земя".

"Харесваше нещата, които бяха трудни. И тъй като за него почти всичко беше лесно, нещата, които наистина привличаха вниманието му, бяха по същество трудните", казва Черниш.

Благодарение на умението си да владее езици - Опенхаймер е изучавал гръцки, латински, френски и немски език и е научил холандски за шест седмици - "не след дълго" е започнал да чете Бхагавадгита. Намирал я за "много лесна и доста чудесна" и казал на приятелите си, че това е "най-красивата философска песен, съществуваща на който и да е известен език". В библиотеката му имало екземпляр от книгата с розови корици, който Райдър му подарил, а самият Опенхаймер подарил екземпляри на приятелите си.

Биографите пишат, че ученият бил толкова "запленен от изучаването на санскрит", че през 1933 г., когато баща му донесъл Крайслер, той го нарекъл Гаруда, на името на гигантския птичи бог в индуистката митология.

BHAGAVAD GITA & Oppenheimer: The Connection 🤯🔥 pic.twitter.com/Ma4Tahdr9n

— EKE (@Ekejunior_2) July 19, 2023

През пролетта на същата година Опенхаймер пише доста витиевато писмо до брат си, в което обяснява защо дисциплината и работата винаги са били негови водещи принципи. В него се посочва фактът, че той е бил запленен от източната философия.

Той пише: "Чрез дисциплина, макар и не само чрез нея, можем да постигнем спокойствие и известна малка, но ценна степен на свобода от случайностите на въплъщението... и онази откъснатост, която запазва света, от който се отказва".

Само чрез дисциплина, допълва той, е възможно "да видим света без грубото разсейване на личните желания, а виждайки го, да приемем по-лесно земния си недоимък и земния си ужас".

"В края на двадесетте години Опенхаймер сякаш търси земна откъснатост; с други думи, той иска да бъде ангажиран като учен с физическия свят и все пак да бъде отделен от него", пишат биографите му.

"Той не се опитваше да избяга в чисто духовно царство. Той не е търсил религия. Това, което търсеше, беше душевен мир. Изглежда, че "Гита" е точно подходящата философия за един интелектуалец, който е силно пристрастен към човешките дела и удоволствията на сетивата."

Един от любимите му санскритски текстове е "Мегадута" - лирична поема, написана от Калидаса, един от най-великите поети на този език. "Мегахадута чета с Райдър, с удоволствие, лекота и голямо очарование", пише той на брат си Франк.

Защо Опенхаймер се обръща толкова пламенно към Гита и нейните представи за карма, съдба и земен дълг? Биографите му се опитват да предположат: "Може би влечението, което Робърт изпитва към фатализма на Гита, е било най-малкото стимулирано от един късно разцъфнал бунт срещу това, на което е бил научен като младеж", намеквайки за ранната му връзка с Обществото за етична култура, "уникално американско разклонение на юдаизма, което възхвалява рационализма и прогресивната марка на светския хуманизъм".

Със сигурност Опенхаймер не е единственият, който се възхищава от индуисткия текст. Хенри Дейвид Торо пише, че се е потопил в "огромната и космогонична философия на Бхагавад Гита, в сравнение с която нашият модерен свят и неговата литература изглеждат нищожни и тривиални". Хайнрих Химлер е бил неин почитател. Махатма Ганди е пламенен последовател. А У. Б. Йетс и Т. С. Елиът, двама поети, на които Опенхаймер се възхищава, са чели "Махабхарата".

Гледката на гигантския оранжев облак от гъби, издигащ се в небето след първия опит с атомна бомба, накара Опенхаймер да се върне отново към Гита. Бомбите, които в крайна сметка бяха хвърлени върху Хирошима и Нагасаки по време на Втората световна война, бяха убили десетки хиляди хора.

"Знаехме, че светът няма да бъде същият. Няколко души се смееха, няколко души плачеха. Повечето хора мълчаха", казва той пред NBC в документален филм от 1965 г.

"Спомних си репликата от хиндуисткото свещено писание, Бхагавад-Гита; Вишну [основно хиндуистко божество] се опитва да убеди принца, че трябва да изпълни дълга си, и за да го впечатли, приема многоръката си форма и казва: "Сега аз станах Смъртта, унищожителката на световете". Предполагам, че всички сме си го мислили, по един или друг начин."

Приятел на учения казва, че цитатът звучи като едно от "свещеническите преувеличения" на Опенхаймер.

Въпреки това загадъчният учен остава дълбоко повлиян от него.

Когато веднъж редакторите на The Christian Century помолили ученият да сподели книгите, които са оказали най-силно влияние върху философските му възгледи, "Les Fleurs du Mal" на Бодлер заела първото място. А Бхагавад Гита заела втората позиция.