В продължение на няколко часа „чума“ беше думата, която руските власти бяха готови да използват. След това тя изчезна.
На 3 октомври официални лица в Байкалск предупредиха жителите да избягват близкия град Шелехов, позовавайки се на съобщения за чума, преди да изтрият публикацията. Телевизионният канал REN TV премахна пет публикации за чумата. Алексей Циденов, ръководител на съседната Република Бурятия, първоначално написа, че жена е починала от чума, а по-късно редактира поста си, заявявайки, че тя „може би“ е починала от чума, припомня Newsweek.
Какво уби Дария Шипилова? Експерти се тревожат за непознат патоген и биологично оръжие
Крайното федерално обяснение на Русия отново беше различно - пневмония с неизвестна етиология.
Сега държавният секретар на САЩ Марко Рубио притиска Москва да обясни разминаването. Говорейки в Исландия във вторник, Рубио заяви, че Русия трябва да предостави повече информация за смъртния случай и че Вашингтон следи случая „много внимателно, час по час“.
Жената е 28-годишната Даря Шипилова, лаборантка в Иркутския научноизследователски противочумен институт, която бе хоспитализирана на 29 септември и почина на 2 октомври. Здравният регулатор на Русия съобщава, че тестовете не са открили нито микроорганизми, свързани с работата ѝ, нито доказателства за лабораторен инцидент.
Крие ли Русия огнище на чума: Дария Шипилова ли е нулевият пациент
Световната здравна организация (СЗО) заяви във вторник, че никой от установените контактни лица не е развил симптоми и че Русия е докладвала, че сред тях не са намерени опасни инфекциозни патогени.
Но три несъответствия между първоначалните и последващите променени реакции и обяснения рисуват съвсем различна картина.
1. Русия не може да реши от какво е починала Шипилова
Чумата влезе в официалните съобщения, преди федералните здравни власти да я отхвърлят. След като думата вече беше изречена, служителите се изправиха пред втори проблем - да я премахнат от обществения дебат. Областните власти първоначално описаха случая като съмнение за „особено опасна инфекциозна болест“.
Това ли е кризата „Чернобил“ на Путин?
Циденов стигна по-далеч, заявявайки, че жена е починала от чума, преди да редактира публикацията си, а властите в Байкалск по-късно отправиха своето предупреждение, преди да го изтрият.
След това федералната версия се промени.
„Роспотребнадзор“ обяви, че разширените тестове не са открили микроорганизми, свързани с професионалната дейност на Шипилова, и че официалната комисия не е установила инцидент с патогенни микроорганизми. Смъртта ѝ бе вписана като пневмония с неизвестна етиология.
Диагнозите се променят при бързо развиващи се извънредни ситуации, така че това само по себе си не е подозрително. Но тук има празнина.
Русия обясни защо сега твърди, че смъртта на Шипилова не е свързана с работата ѝ в лабораторията; тя обаче така и не обясни защо чумата влезе толкова бързо в официалните съобщения и какво в такъв случай е причинило пневмонията.
„Черната смърт“ в Сибир? Русия официално отрича да има случай на чума
2. Версиите за заразяването не съвпадат
Изданието „Люди Байкала“ съобщи, че на 25 септември Шипилова е счупила на работното си място епруветка, съдържаща Yersinia pestis (причинителя на чумата). Тази версия не е потвърдена от независим източник, а „Роспотребнадзор“ твърди, че проверката му не е открила лабораторен инцидент.
Прокремълският Telegram канал Mash съобщи, че Шипилова наскоро е пътувала по работа до Бурятия - регион с естествени огнища на чума. Но Циденов заяви, че тя никога не е стъпвала в републиката, а според друга ранна версия тя се била върнала от Тайланд.
Тръмп заяви готовност за помощ на Русия след трагедията с чумата в Сибир
Бивши колеги оспорват тази версия в детайли, заявявайки пред „Сибир.Реалии“ (проект на RFE/RL), че в безопасната зона не са използвани стъклени епруветки, защитното облекло е било задължително, а ваксинацията срещу чума е била изисквани дори за стажантите.
Времевата рамка също повдига въпроси. По съобщения Шипилова за последно е била в института на 25 септември и е хоспитализирана четири дни по-късно. Американският Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) посочва, че първичната белодробна чума обикновено има инкубационен период от един до три дни, докато руските указания дават средно от два до четири дни, като при определени обстоятелства са възможни и по-дълги периоди.
Четири дни нито потвърждават, нито изключват заразяване с чума.
3. Реакцията изглеждаше така, сякаш властите се страхуват от нещо сериозно
Реакцията на Русия спрямо това събитие беше мащабна.
Над 60 служители на института са били блокирани вътре в сградата след смъртта на Шипилова, според „Сибир.Реалии“, като един източник описва как работниците са спали по подовете и столовете, докато роднини са им предавали храна през КПП.
Първоначално около 200 потенциално контактни лица са били поставени под медицинско наблюдение или изолация.
Районната болница в Шелехов е ограничила приема на пациенти. Алуминиевият завод в Иркутск е въвел носенето на маски, като директорът му се е позовал на „противоречива информация“ за чума.
Пациент от Иркутската градска клинична болница № 1 също заявява, че на пациентите е било казано, че ограниченията могат да продължат до шест дни. Руските санитарни правила предвиждат именно шестдневен карантинен период при съмнения за чума.
Но ако и чумата, и лабораторният инцидент са изключени, защо бе задействан протокол за чума?
Аргументите срещу паниката
Реакциите имат и логично обяснение. Млад учен в съоръжение за работа с опасни патогени развива мълниеносна пневмония. Колеги казват, че лекарите първоначално са лекували заболяването ѝ като тежък COVID-19, докато тестовете установят с какво си имат работа, а властите са се подготвили за най-лошия сценарий.
Това би било по-скоро проява на предпазливост, отколкото доказателство за прикриване, а епидемиологичните данни все повече подкрепят тази хипотеза.
Доколкото е известно, нито едно установено контактно лице не е развило предполагаемата инфекция, а Русия уведоми СЗО, че тестовете не са открили опасни инфекциозни патогени сред тях.
Но самата реакция е показателна. Властите приложиха мерки, съответстващи на предпазните средства при съмнение за чума, а по-късно обявиха, че и чумата, и лабораторният инцидент са изключени.
СЗО продължава да изисква информация от Русия относно извършените тестове и основанията за проследяването на контактните лица.
Това оставя по-конкретен, но изключително съществен въпрос от първоначалните спекулации: защо Русия реагира така, сякаш чумата е била реална възможност, след като крайното ѝ официално обяснение бе, че Шипилова е починала от неизяснена пневмония, несвързана с работата ѝ?
Най-поразителната черта на руската история с чумата е обемът от въпроси, които остават без отговор, дори след като непосредствената епидемиологична опасност изглежда е отминала. Кремъл трябва да чуе световния призив за прозрачност - в противен случай повечето хора ще предположат най-лошото.
