В сутринта на 28 април 1986 г. алармите в шведската АЕЦ „Форсмарк“ полудяват. Детекторите за радиация в съоръжението откриват, че работниците в централата са заразени, и длъжностните лица изпадат в паника, че се развива голяма ядрена катастрофа. Припомня в свой анализ Newsweek.
Те са били прави. Бедствието наистина се е развивало... просто не във Форсмарк. На близо 1100 километра разстояние 4-ти реактор на Чернобилската АЕЦ в Украйна - тогава съветска социалистическа република - бълва радиоактивен материал в небето, два дни след като експлозии разкриват активната зона на реактора и предизвикват разтопяване.
Крие ли Русия огнище на чума: Дария Шипилова ли е нулевият пациент
Никой зад Желязната завеса не е знаел, защото Москва се е опитала да го прикрие. Едва след като шведите осъзнават, че техните ядрени реактори са безопасни и че радиоактивното замърсяване идва от чужбина, играта приключва и СССР е принуден да разкрие бедствието пред света.
Четиридесет години по-късно Москва е изправена пред друга тревожна информационна битка за нещо, което е вероятно дори по-ужасяващо от разтопяването на ядрен реактор - подозиран случай на белодробна чума. Докладите, идващи от Сибир, описват смъртта на млада лаборантка, работеща с опасни бактерии в съоръжение за биологична сигурност и изследвания за противодействие на биотероризма, болнична карантина и извънредни мерки за обществено здраве.
Руският орган за обществено здраве „Роспотребнадзор“ твърди противното: на първо място не е имало инцидент в лабораторията и няма епидемия от чума. Но Москва е предоставила оскъдни доказателства, въз основа на които някой извън границите на Русия да може сам да установи това.
Носят се слухове
Сагата започна на 25 септември, когато лабораторната работничка Даря Шипилова уж счупила епруветка, съдържаща Yersinia pestis - официалното, по-малко звучно име на бактерията, причиняваща чума - според множество съобщения в руските медии.
САЩ и ЦРУ следят случая на чума в Русия, поискаха информация от Москва
Нейното работно място, Иркутският научноизследователски противочумен институт, не е обикновена лаборатория. Това е федерален изследователски център към „Роспотребнадзор“ - руската агенция за обществено здраве - който от 30-те години на миналия век провежда изследвания върху чумата и други инфекциозни заболявания и се занимава с изследвания в областта на биологичната сигурност, уж за предотвратяване на биотероризъм. Документ, публикуван на уебсайта на института с дата ноември 2022 г., разкрива, че Y. pestis е бил един от многото патогени в процес на активни изследвания.
Според съобщенията Шипилова е започнала да проявява симптоми на пневмония и е била хоспитализирана в Районната болница в град Шелехов близо до Иркутск на 29 септември. На 1 октомври стационарът на болницата е поставен под карантина. До 2 октомври Шипилова е мъртва.
Това е, което знаем - или поне така мислим, че знаем, въз основа на всички налични информации в руските медии. Но руските власти предлагат противоречиви версии за веригата от събития, като същевременно отказват да публикуват подробна информация за това какво наистина се е случило в Иркутск.
Починалата от чума в Русия счупила епруветка с живи бактерии
Официално изявление на „Роспотребнадзор“, разпространено от руските държавни медии, оспорва съобщената версия за събитията. В него се казва, че на служител на института е поставена диагноза „пневмония с неустановена етиология“ и че специализирана комисия, разследваща спазването на биологичната безопасност, „не е открила извънредни ситуации, свързани с патогенни микроорганизми“ в нейната лаборатория.
Втора комисия, изпратена от ръководителя на руското здравеопазване Анна Попова, стигна до същото заключение - но към момента на писане агенцията не е публикувала никакви подробности или доказателства в подкрепа на това.
Междувременно изявления на други руски официални лица само допълнително объркаха картината.
Губернаторът на Иркутск Игор Кобзев заяви, че властите разследват подозиран случай на „особено опасна инфекция“, но не постави диагноза, докато Алексей Циденов, губернатор на съседна Бурятия, публикува пост в руската услуга за съобщения MAX, в който спомена за жена, починала „от чума“ - преди да го редактира, заявявайки, че тя „възможно“ е починала от чума. След това официални лица от град Байкалск в Иркутска област публикуваха съобщение в Telegram, съветващо жителите да не пътуват до Шелехов заради съобщения за чума. Това предупреждение по-късно беше изтрито.
Белодробна чума уби 28-годишна жена в Сибир
Може би първоначалните съобщения в руските медии са били неверни и версията на „Роспотребнадзор“ - че в лабораторията никога не е имало извънредна ситуация - е точна. Но каквото и да се е случило в Иркутск, системата на Путин не се държи така, сякаш прозрачността е добродетел.
Потушаване на историята
Светът научи за Чернобил само защото съветите бяха предадени от вятъра. Съветските власти имаха почти пълен контрол върху медиите и информационните мрежи, докато КГБ ограничаваше международните телефонни връзки и следеше изходящата кореспонденция веднага след съобщаването за експлозията.
Без шведите и другите скандинавски страни да вдигнат тревога, можеше да отнеме седмици или дори месеци бедствието - което уби повече от 30 работници и спасители, принуди стотици хиляди хора да напуснат домовете си и вероятно предизвика скок в случаите на рак на щитовидната жлеза - да бъде разкрито чрез работата на разузнавателните агенции, шпионските спътници или ужасените дисиденти.
Този свят вече не съществува. Руската служба за сигурност ФСБ и държавният регулатор на комуникациите „Роскомнадзор“ все още поддържат обширен контрол върху националната дигитална екосистема; днес те могат да ограничават мобилните интернет мрежи, да предприемат мерки срещу използването на VPN и да забавят социалните медийни платформи, за да забавят предаването на информация. Но те не могат да пресъздадат съветския информационен монопол.
Хиперсвързаността промени баланса. Както се доказа в Иркутск, Бурятия и Байкалск, публикация, споделена от местен представител на властите, може да бъде записана в аналите на интернет историята, преди да бъде изтрита или коригирана.
Хората могат да споделят това, което преживяват и виждат в реално време; това подлага официалните версии на проверка много по-бързо и, което е от решаващо значение в случай на възможни катастрофи за общественото здраве, дава време на общностите и правителствата да се подготвят за най-лошото, преди пълната картина да стане ясна.
Министерството на здравеопазването на Казахстан обяви, че вече наблюдава Иркутск, провежда санитарно-карантинен контрол по границите си и оценява риска от внос на инфекциозно заболяване. Киргизстан също постави всички свои санитарно-карантинни гранични пунктове в повишена готовност. Нито едно от правителствата не твърди, че в Русия има епидемия от чума, но и двете вземат предпазни мерки, преди да се разреши несигурността.
Вашингтон също наблюдава. Държавният департамент заяви, че следи подозирания случай заедно с CDC (Центровете за контрол и превенция на заболяванията) и призова руските власти да „споделят точна информация бързо и открито“.
Но правителствата не би трябвало да се налага да оценяват потенциално катастрофална биологична заплаха, като сглобяват медийни съобщения, анализират противоречиви изявления на руски политици и архивират публични предупреждения, преди някой да ги изтрие. Ако не е имало лабораторна злополука и инфекция с чума, „Роспотребнадзор“ би трябвало да може да го демонстрира. Ако все още не са сигурни, трябва да го кажат.
Имаме много по-скорошен пример от Чернобил за това какво може да се случи, когато желанието на властите да контролират посланието се сблъска със задължението им да защитят обществеността.
Честността е най-добрата политика
COVID-19 може да е циркулирал в Китай още през ноември 2019 г., а до декември китайските лекари вече предупреждаваха колегите си за заболяване, подобно на ТОРС (SARS).
Реакцията на властите едва ли беше пример за откритост. На 31 декември служители в Ухан признаха за 27 случая на вирусна пневмония с неизвестен произход, но заявиха, че „няма очевидно предаване от човек на човек“ и няма заразени медицински работници.
На следващия ден полицията в Ухан започна да разследва хора, за които подозираше, че разпространяват „слухове“ за вирусна епидемия. Сред тях беше д-р Ли Уенлианг, който сподели доклад в група от медицински колеги в китайското приложение за съобщения WeChat относно избухването на вирусна инфекция, който впоследствие изтече публично.
Полицията му издаде официално предупреждение и го изпрати обратно на работа. Месец по-късно д-р Уенлианг беше мъртъв, а светът трябваше да се справя с нова пандемия.
Това не е внушение, че събитията, развиващи се в сянката, хвърлена от руските власти, ще отключат втората пандемия за десетилетието. Все още няма публични доказателства, че Шипилова изобщо се е заразила с чума; дори ако белодробната чума бъде потвърдена, Y. pestis се предава много по-трудно при обикновени условия.
CDC заявява, че предаването на чумата от човек на човек обикновено изисква близък контакт с големи респираторни капки, а историческите данни от САЩ определят нейния основен репродуктивен коефициент на около 1,18 - значително по-нисък от така нареченото „R-число“, свързано с първоначалния вариант на COVID-19, който хвърли общностите по целия свят в блокиране (локдаун). Но това е извън темата.
Десет дни след предполагаемия инцидент в Иркутск на 25 септември „Роспотребнадзор“ издаде едно пестеливо изявление, в което твърди, че няма извънредна ситуация за общественото здраве и че ситуацията е стабилна. Това, което не направи, е да публикува основните диагностични данни, записите за инцидента или пълните доклади на комисията, които биха позволили на някой извън руската система да прецени дали това уверение е обосновано.
Ако „всичко е под контрол“, докажете го.
Иркутск може и да не се превърне в друг Чернобил или нов COVID. Но Москва не би трябвало да очаква светът да научи истината по същия начин, по който го направи през 1986 г.: случайно и срещу волята на официалните власти.
