Л уис знаеше, че високото напрежение на работното място е цената за шестцифрена заплата. Той вярва, че стресът си заслужава заради бързия път към 150 000 евро основна заплата в една от най-престижните фирми в света.
"Трябва да имаш желание да бъдеш прикован към бюрото. Приемаш тези условия в замяна на такава висока заплата - това е играта. Ако не работиш 12 часа без прекъсване, отговорът е: "Плащат ти толкова, така че трябва да работиш." Когато получавате толкова висока заплата, това е психологически блок - чувствате, че сте я заслужили и сте работили много усилено, за да я получите. Искате да се измъкнете, но колко може да намалите заплатата си?", казва той.
Люис е попаднал в "златни белезници", които могат да вкарат служителите в капана на работата и кариерата, която мразят, в замяна на щедра заплата и луксозни придобивки. Въпреки оплакванията от мъчителни работни седмици, досадни задачи и токсични колеги, този тип длъжности предлагат огромни суми пари на работниците, които често изграждат живота си около огромни възнаграждения. Докато някои могат да се отърват от златните белезници в името на по-здравословен баланс между професионалния и личния живот, за други е почти невъзможно да се откажат от тях и плащат цената.
5-те етапа на бърнаута: Оценете къде се намирате
Златните белезници са дългогодишна практика на работодателите, казва Рубаб Джафри О'Конър, изтъкнат професор по мениджмънт в Tepper School of Business към Carnegie Mellon University в Питсбърг, САЩ.
"Откакто съществуват организациите, има фирми, които плащат най-високи заплати, за да задържат най-добрите си работници", смята той.
Терминът се появява за първи път през 1976 г., предвещавайки епохата, в която заплатите на банкерите от Уолстрийт започват значително да надвишават тези на средния работник в частния сектор. Често обаче златните белезници не се изчерпват само с основната заплата, а цялостният финансов пакет е натоварен с опции за акции, годишни бонуси и придобивки, които достигат шестцифрени суми и повече.
За работодателите златните белезници са не само традиционен инструмент за задържане на служители, но и средство за гарантиране, че работниците редовно ще надхвърлят възможностите си в работата, казва Джафри О'Конър. Красивото възнаграждение означава, че служителите са подвластни на капризите на компанията.
5 начина да разтоварите стреса на работа и да си починете
"Ако платя за стая във "Феърмонт", очаквам повече, отколкото, ако взема стая в "Мотел 6". Така че с по-голямото заплащане идват и по-големи очаквания: ще бъдете компенсирани за допълнителното време и енергия, които ще трябва да посветите на тази работа", казва тя, сравнявайки.
В замяна на солидните заплати обаче работниците често плащат висока цена в качеството си на живот. Това важи особено за служителите на по-ниско ниво - в много случаи работата се разпределя каскадно от върха.
"Партньорите продават проекти, за да печелят пари за бонуси. За да реализират продажби, те дават свръхобещания: проект с продължителност три месеца има срок три седмици. Работниците отдолу са тези, които вършат работата, което води до дълги часове, стрес, натиск и ужасна работна култура", обяснява Люис положението си в консултантската компания.
По-нагоре по веригата финансовите пакети са по-сладки - и златните белезници се затягат. Райън Рентерия, автор на книгата "Lead Without Burnout", е бил партньор в хедж фонд на Уолстрийт, когато напуска на 30-годишна възраст.
"Възможностите за възнаграждение са извън класациите. На всеки шест месеца, през които постигате висока възвръщаемост на инвестициите, получавате още един голям бонус, който е частично отложен - ще го загубите, ако напуснете", казва той.
Какво представлява бърнаут и как да го разпознаем
Въпреки това Рентерия прегаря - и си тръгва.
"Натоварването на работата върху психическото и физическото ми здраве беше непосилно. Нивата на тревожност и стрес бяха високи; диетата, упражненията и сънят ми бяха на шега. Напуснах, защото почувствах, че продължаването по този път би унищожило всичко друго, което има значение за мен", казва той.
Но когато работниците са нещастни, те често се затрудняват да напуснат златните белезници. Люси Мейв Путергил казва, че още през първата година работа в лондонския квартал "Канари Уорф" е разбрала, че банковата професия не е подходяща за нея. Въпреки това тя издържа девет години.
"Заблудих се от престижа и от това, че благодарение на него звуча впечатляващо за другите. А и толкова бях свикнала, че цифрите, които хората в банковия сектор правят, са "нормални", че приех, че точно толкова са нужни, за да си финансово добре", споделя тя.
Златните белезници са трудни за отхвърляне не само заради заплатата, казва Путергил, но и заради начина на живот, който те позволяват.
Лекар сподели необичаен начин за справяне със стреса
"Човек с високоплатена работа обикновено има високи разходи, свързани с това колко усилено работи. Аз харчех много за притъпяване: купувах си дрехи, за да се чувствам по-добре. За да мога да напусна, беше необходимо да разгадая връзката си с парите", разказва тя.
Путергил се е преквалифицирала в лайф коуч. Много от нейните клиенти работят на високоплатени длъжности, включително в банковата сфера, правото и консултантските услуги, обикновено в средата на кариерата си.
"Някои от тях казват, че искат да напуснат или че са уморени и стресирани. Те се чувстват мъртви отвътре и дори не го осъзнават", казва тя.
Според нея в променящия се свят на труда са се увеличили разговорите за разходите за психично здраве, свързани със "златните белезници". И все пак тя предупреждава, че тези финансови пакети ще останат тук и в условията на несигурна икономика все повече работници може да се окажат принудени да издържат, независимо от обстоятелствата.
Това не е тревожност: Какво е посттравматично стресово разстройство и как да се справим с него
"Преди 2008 г. беше по-лесно да се работи и да се пенсионираш рано, но сега много малко хора могат да спечелят милионите си и да спрат да работят на 35 години. Това е нещо повече от заплата, с която сте обвързани: това е и начинът на живот, приятелската група и чувството за ценност", казва тя.
Люис успява да се освободи от "златните белезници". Той казва, че освен "лошия баланс между професионалния и личния живот, дългите часове, които влияеха негативно на връзката ми, културата на тормоз", не е виждал път към повишение, което го е тласнало отвъд ръба.
Въпреки че е намалил заплатата си с 10% за новата си работа, той остава в консултантския бранш - отрасъл с високи възнаграждения и съответни очаквания. Вярва, че съотношението между заплатата и баланса между професионалния и личния живот си заслужава.
"Мислех да напусна бранша, но финансите просто не стигат за друго място. Щом достигнеш определена заплата, значи толкова струваш - голяма стъпка надолу в заплащането просто не е осъществима", казва той.
