Защо астронавтите остаряват по-бързо в Космоса

Ж ивотът в Космоса може да е привилегия, която се случва веднъж в живота, но може и да се отрази неблагоприятно на телата ни.

НАСА сподели резултати от текущия си изследователски проект Space Omics and Medical Atlas (SOMA) , посветен на въздействието на живота в Космоса върху здравето на астронавтите, които разкриват, че космическите полети ускоряват стареенето.

Според статия в Scientific Reports, животът в Космоса може да засили възпаленията и геномната нестабилност и да причини митохондриална дисфункция, която ускорява стареенето.

„Космическият полет предизвиква забележими промени в моделите на генна експресия, свързани с крехкостта и загубата на мускулна маса, които са показателни за състояние, подобно на крехкостта. Излагането на космическа среда води до промени, свързани с възпаления, загуба на мускулна маса и други свързани с възрастта характеристики, наблюдавани както при мишки, така и при хора“, казват от НАСА. 

Това се случва след твърденията, че командирът на МКС Сунита „Суни“ Уилямс е отслабнала до нездравословна степен.

В неотдавнашно интервю астронавтката заяви, че е със същото тегло, както преди да пристигне в Космоса през юни, в отговор на неотдавнашните твърдения на лекарите, че напоследък бузите ѝ изглеждат подути.

„Мисля, че навън се носят слухове, че съм отслабнала. Аз съм със същото тегло, с което бях, когато се качих тук“, каза Уилямс в отговор на въпрос от спортната мрежа на Нова Англия на 12 ноември. 

Уилямс отбелязва, че трупа мускули благодарение на вдигането на тежести - част от тренировъчния режим, който астронавтите изпълняват, докато живеят на МКС.

„Определено мога да кажа, че вдигането на тежести, което не е нещо, което правя постоянно, определено ме е променило. Бедрата ми са малко по-големи, дупето ми е малко по-голямо“, каза Уилямс.

Според новото изследване на SOMA космическият полет води до реакции на генната експресия за увреждане на ДНК, активиране на имунната система, митохондриални смущения, слабост, саркопения, ускорени рискове за здравето на множество органи и регулиране на теломерите.

Предишни изследвания установиха, че продължителният престой в космическа среда с ниска гравитация може да увреди човешкия организъм.

В условията на микрогравитация мускулите не трябва да работят толкова усилено, за да поддържат тялото, така че с течение на времето могат да отслабнат. Костите също губят плътност, което увеличава риска от счупвания. Астронавтите правят ежедневни упражнения, за да противодействат на тези ефекти, но пълното им възстановяване често отнема време след завръщането им на Земята.

„При астронавтите се наблюдава ускорена загуба на костна маса със застрашителна скорост - около 12 пъти по-бързо, отколкото при тежката остеопороза на Земята. Това бързо влошаване на състоянието се дължи на факта, че костите вече не издържат на постоянното гравитационно натоварване в космоса. В резултат на това плътността и здравината намаляват бързо, което превръща годините на потенциална остеопороза само в месеци“, заяви преди време пред Newsweek Кайл Загрозски, основател и главен изпълнителен директор на клиниката за здрави кости OsteoStrong. 

„Остеопорозата увеличава риска от счупвания, които често водят до травми, променящи живота. Счупванията на тазобедрената става представляват сериозен проблем, тъй като могат да отнемат независимостта и да увеличат риска от смъртност“, казва Загродски. 

При липса на гравитация телесните течности, като кръв и лимфа, се изместват нагоре към главата, което води до подпухване на лицето и натиск върху очите. С течение на времето това може да доведе до промени в зрението, известни като „невроокулярен синдром, свързан с космически полети“ (SANS), а в някои случаи и до трайни проблеми със зрението.

„На хората в Космоса главите им изглеждат малко по-големи, защото течността се изравнява по тялото“, казва Уилямс.

Космосът също така има много по-високи нива на космическа радиация от Земята. Продължителната експозиция на МКС, където астронавтите са частично защитени от земната магнитосфера, все още крие рискове от повишен брой случаи на рак, увреждане на нервната система и други здравословни проблеми, свързани с радиацията.

Уилямс и неговият колега астронавт Бари „Буч“ Уилмор са блокирани на МКС от юни, след като космическият кораб „Боинг Старлайнър“, който ги достави на станцията, се повреди.

Първоначално двойката трябваше да прекара само около седмица на МКС, но след като „Старлайнър“ получи проблеми с двигателите и изтичане на хелий, космическият кораб се върна на Земята без тях, оставяйки ги на борда на МКС без начин да се приберат у дома. От пристигането си на МКС на 6 юни те са в Космоса вече 165 дни.

Сега е планирано Уилямс и Уилмор да се върнат на Земята през февруари 2025 г. в капсулата Dragon на мисията Crew-9, която в края на септември докара астронавта на НАСА Ник Хейг и космонавта на Роскосмос Александър Горбунов на МКС. Две места бяха оставени свободни, за да превозят закъсалите астронавти до дома.

Докато се върнат на твърда земя, те ще са били в Космоса около 250 дни.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase