В събота (24 август) НАСА обяви дългоочаквания си план да върне астронавтите Буч Уилмор и Сунита Уилямс у дома от Международната космическа станция (МКС) не по-рано от февруари 2025 г. - поне осем месеца по-дълго от първоначалното осемдневно пътуване, за което те се записаха.
Полетът за завръщане, при който ще бъде изоставен проблемният космически кораб Боинг "Старлайнър", с който екипажът пътува до МКС, в полза на кораб на SpaceX, няма потвърдена дата. Въпреки това, в най-добрия случай на завръщане в началото на февруари, времето, прекарано от екипажа на "Старлайнър" в Космоса, ще възлиза на не по-малко от 240 последователни дни от изстрелването на космическия кораб на 5 юни 2024 г. Отпътуването през март може да увеличи този брой на близо 270 дни.
Boeing Starliner astronauts will spend at least 240 days stuck in space — is that a new record? https://t.co/sLcUOdccqW
— Live Science (@LiveScience) August 26, 2024
Осем последователни месеца в Kосмоса звучат много, но това далеч не е нов рекорд. Астронавтите обикновено прекарват средно шест месеца на борда на МКС, където провеждат експерименти и поддържат космическата станция, преди да се върнат на Земята. Мисиите обаче могат да продължат с много месеци повече по различни причини, включително експерименти с голяма продължителност и непредвидени инциденти.
Кой е прекарал най-дълго време в Космоса?
Рекордът за най-много последователни дни в Космоса, прекарани от американец, принадлежи на астронавта Франк Рубио, който прекарва 371 дни на борда на МКС от септември 2022 г. до септември 2023 г.
Първоначално се очакваше Рубио да се завърне у дома през март 2023 г., но престоят му в Космоса се удължи повече от два пъти, след като малък метеорит или парче космически боклук се заби в руския космически кораб „Союз“, който трябваше да го превози у дома през декември 2022 г., причинявайки непоправими щети. Рубио, заедно с руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин, трябваше да изчака още шест месеца в космоса, преди да пристигне заместваща капсула „Союз“, която да ги върне у дома.
Макар че Прокопиев и Петелин също изкараха 371 последователни дни в Космоса, те не счупиха нито един руски рекорд. Космонавтът Валери Поляков - който държи рекорда за най-много последователни дни, прекарани в Космоса от човек - работи на борда на вече несъществуващата руска космическа станция „Мир“ в продължение на 437 дни, или повече от 14 месеца, от януари 1994 г. до март 1995 г. Поляков участва доброволно в тази мисия като част от проучване на въздействието на продължителните космически полети върху човешкото здраве.
Сред другите забележителни дълги престои в Космоса са 328-те дни на американската астронавтка Кристина Кох на борда на МКС от март 2019 г. до февруари 2020 г. - най-дългият самостоятелен космически полет на жена - и 340-те дни на американския астронавт Скот Кели в Космоса от март 2015 г. до март 2016 г.
Как космическото пространство влияе на човешкото тяло?
Продължителният космически полет на Кели, който по онова време счупи рекорди, но вече е надминат няколко пъти, е част от новаторското проучване на НАСА за близнаците, което сравнява физическото и психическото здраве на Кели преди и след космическия полет с базовото здравословно състояние на неговия брат-близнак Марк Кели, пенсиониран астронавт и настоящ сенатор от Аризона, който остава на Земята по време на престоя на брат си в орбита.
The astronauts intended to spend only around a week in space but have now been in orbit since June 5.https://t.co/OtcXhsmgwP via @YahooNews
— Joseph Barracato (@JoeBarracato) August 25, 2024
Проучването на близнаците разкри, че при астронавтите настъпват редица промени по време на дълъг престой в орбита, включително промени в генната експресия, телесното тегло и състава на чревния микробиом. То се прибавя към все още нарастващия брой изследвания, които показват, че астронавтите, които прекарват продължително време в микрогравитация, вероятно изпитват и краткосрочни въздействия върху здравето, като загуба на мускулна и костна маса, проблеми със зрението, понижен имунитет, повишен риск от образуване на кръвни съсиреци и възпаления, както и увреждане на ДНК. Изследователите са установили, че повечето от тези промени се нормализират след шест месеца на Земята. Въпреки това изследването на влиянието на космическите полети върху човешкото здраве е все още в начален стадий.
Докато Уилямс и Уилмор прекарват следващите пет-шест месеца в Космоса, те могат да изпитат някои от тези временни промени, както и промени в психичното здраве, свързани с изолацията и скуката, сочат предишни изследвания. Но продължителният им престой в Космоса едва ли е безпрецедентен - и е много по-безопасен от изпращането на двойката у дома на космически кораб с нерешени технически проблеми.
По пътя си към МКС през юни „Старлайнър“ получи няколко изтичания на хелий и показа проблеми с няколко от по-малките си двигатели. Корабът се скачи безопасно с космическата станция, но месеци наред тестове не успяха да разрешат със сигурност проблемите. На 24 август служители на НАСА обявиха, че в интерес на безопасността „Старлайнър“ ще се откачи от МКС без екипаж в началото на септември, изпращайки го празен обратно на Земята, докато Уилямс и Уилмор чакат пътуването си до дома през 2025 г.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
