В инаги сме били очаровани да гледаме как акулите пробиват повърхността на водата в зрелищна демонстрация на сила, докато гледаме "Седмицата на акулите". Но защо тези големи морски хищници след това се гмуркат обратно в най-дълбоката и тъмна част на морето? Учени от Океанографския институт в Уудс Хоул (ОИУХ) разкриват, че тези същества често навлизат в дълбоките части на океана, по-специално в мезопелагичната зона, която се намира на дълбочина между 200 и 1000 метра под морската повърхност, съобщи „Study finds”.
Това изключително важно местообитание до голяма степен е пренебрегвано като дом на големи хищни видове.
Проучването включваше обширно събиране на данни от различни научни партньори. Изследователите синтезираха информация от електронни етикети, корабни сонари, сателити за наблюдение на Земята и океански модели, за да оценят екологичното значение на дълбокото гмуркане за големите пелагични хищници. Проучването също така подчерта значимите екосистемни услуги, предоставяни от здравата мезопелагична зона.
"Без значение кой от най-големите хищници разглеждате и къде в световния океан, всички те прекарват време в дълбокия океан", казва авторът на изследването Камрин Браун, асистент в ОИУХ. "Всички тези животни, за които смятаме, че обитават повърхностния океан, използват дълбокия океан много повече, отколкото смятахме досега."
Диелна вертикална миграция
Изследването се основава на данни от 344 електронни етикета, проследяващи тези същества в продължение на 46 659 дни при 12 вида в Северния Атлантически океан, включително бели акули, тигрови акули, китови акули, жълтоперков тон и риба меч и др.
Моделите на гмуркане на рибите бяха съпоставени със сонарни данни, които изобразяват ежедневните движения на дълбокия разсейващ слой (ДРС). ДРС е зона, гъсто населена с малки риби и морски организми, толкова гъста, че първите потребители на сонари някога са я приемали за океанско дъно. През деня обитателите на ДРС пребивават в мезопелагичната зона, но през нощта плуват към повърхностните води, за да се хранят. Когато слънцето изгрее, те се спускат обратно в зоната на здрача - явление, известно като Diel Vertical Migration, което учените от ОИУХ изучават от години.
"Когато разгледахме този специфичен процес от различни гледни точки, от гмуркането и акустиката заедно, да видим, че всичко си идва на мястото, беше много вълнуващо", отбелязва съавторът на изследването Алис Дела Пена, сътрудник в Университета на Окланд в Нова Зеландия.
Въпреки че някои видове се придържат към очакванията за гмуркане, за да се хранят, има и интригуващи отклонения. Например рибите мечове следваха стриктно модела на диелна вертикална миграция, но други показаха неочаквано поведение, гмуркайки се на по-голяма дълбочина от очакваното. Това доведе до въпроси относно причините за тези дълбоки гмуркания, като предишни изследвания предполагаха, че те могат да служат за избягване на хищници или навигация.
"Акулите и тунелите са еволюционно отдалечени една от друга и имат много различни сензорни системи. И все пак и двете групи смятат, че си струва да се държат по този начин", казва съавторът на изследването Саймън Торролд, еколог на рибите в ОИУХ, като подчертава, че тези същества могат да пренасят значителни количества въглероден диоксид от повърхността към дълбоките слоеве на океана, допринасяйки за екосистемна услуга, която все още не е количествено определена.
Опазване на популацията на акулите на нашата планета
Проучването подчертава значението на опазването на мезопелагичната зона, която е от решаващо значение за много видове, обект на промишлен риболов. Документът предупреждава да не се предприемат прибързани риболовни или добивни дейности в тази екосистема, като се има предвид припокриването на риболовните усилия, очакваните промени, предизвикани от климата, и потенциалното извличане на мезопелагична биомаса - всичко това може да застраши тази жизненоважна екосистема.
"Установяваме, че мезопелагичната зона оказва важна подкрепа на други части на океана", обяснява Дела Пена. "Ако започнем да експлоатираме тези мезопелагични екосистеми, преди да знаем как функционират, има наистина голям риск да причиним щети, които не са лесно обратими".
