П о времето, когато европейските изследователи стъпват за първи път в Африка, континентът им се струва огромно и очарователно царство с много уникални култури. Те се сблъскват и с истински кралства, които процъфтяват със свои собствени монарси и династии. Скоро между тях процъфтява доходна търговия.
Кралство Лоанго е било мощна предколониална държава, обхващаща голяма част от днешно Западно Конго. То процъфтява приблизително от 1550 г. до 1883 г. и през това време е основен търговски партньор на европейските търговци и изследователи. Уви, тази търговия е имала и тъмна страна, тъй като Кралство Лоанго не се е притеснявало да поробва съседите си и да ги изпраща по целия свят.
И така, каква е пълната история на това уникално африканско кралство?
Европейците се срещат с кралство Лоанго
През цялото си съществуване Кралство Лоанго е в сянката на своя южен, по-могъщ съсед - Кралство Конго . Въпреки това Лоанго е било самостоятелна сила, притежаваща много ресурси, от които европейците са зависели. Със сигурност обаче то не е било толкова старо, колкото Конго, и точният му произход остава неясен.
The #Kingdom of #Loango was rich and successful, but had its darker side too.https://t.co/7akEeW83D8
— Ancient Origins (@ancientorigins) June 8, 2023
Още в първите разкази на пътешествениците за тази част на Африка не се споменава Лоанго. През 1535 г. Мвемба а Нзинга, по-известен като крал Алфонсо I, крал на Конго, не споменава Лоанго в многобройните си кралски титли. Затова обикновено се приема, че Лоанго не е бил влиятелна сила по това време или дори не е съществувал.
Все пак само няколко десетилетия по-късно виждаме първите споменавания на Лоанго. Португалските изследователи и мисионери са едни от първите, които влизат в контакт с това държавно образувание, след като вече са се установили в близкото Конго. Около 1561 г. свещеникът Себастиао де Соуто разказва, че кралят на Конго изпратил мисионери в Лоанго, за да ги обърне към християнството.
Скоро след това от португалците научаваме, че Лоанго е бил в приятелски отношения с Конго и в миналото е бил негов васал. Не знаем как този васалитет е бил загубен. Така или иначе, всичко сочи към факта, че Лоанго е било независимо самостоятелно кралство, но не толкова могъщо като Конго.
Съвсем скоро там пристигнали не само португалците. Другите големи европейски сили също бързо взели връх - скоро ги последвали холандски изследователи и английски пътешественици. Към 60-те години на XVI в. холандците записват подробни традиционни разкази за образуването на Лоанго.
През 1668 г. географът Олферт Дапер разказва, че на територията на Лоанго имало няколко малки полиси, които воювали помежду си. Амбициозен водач, произхождащ от малкото близко кралство Каконго, което било васално на Конго, успял да подчини всички тези съперничещи си полиси и да ги обедини в едно кралство, което вероятно е било независимо от самото начало. Скоро това царство става известно като Лоанго.
Земя, богата на ресурси
Основният интерес на европейците към Африка е бил търговският. Този нов континент е пълен с ресурси и потенциал за робски труд , от които европейските сили бързо се възползват. Лоанго е забележителен пример. Той е бил основна търговска сила в крайбрежна Африка. Една от основните му стоки е платът - Лоанго е основен регионален производител на плат и през XVII в. са изнесени хиляди метри от неговата запазена марка. През същия период кралството е сред най-големите регионални износители на мед - ценен ресурс, използван в Европа. За да се сдобият с достатъчно количество мед, търговците от Лоанго често пътували на дълги разстояния, за да я набавят.
За съжаление, друг основен износ на Луанго са робите. Противно на общоприетото схващане, не европейците са били тези, които са заробвали африканските народи. Луанго е добър пример за това, тъй като покорява съседните племена, взема ги в плен и ги продава на европейците, които ги използват като робски труд.
Техните робовладелци често пътували далеч във вътрешността на страната, нападайки малки племена и общности, за да ги продават по-късно на пазарите за роби. Когато лидерите на Лоанго осъзнали нуждата от роби сред европейците, те бързо се превърнали в едно от най-големите кралства за търговия с роби в Африка. А парите невинаги били разплащателната мярка - вождовете на Луанго искали и огнестрелни оръжия и други стоки. В един от ранните контакти се съобщава, че кралят на Луанго е притежавал няколко ранни огнестрелни оръжия - но не е знаел как да ги използва.
Що се отнася до религията, Кралство Лоанго било езическа държава, почитаща върховен бог създател на име Нзамби а Мпунгу. Не се знае много за тяхната религия, за която се предполага, че се е основавала на поклонението на "домашни и полски духове". Така или иначе, Лоанго има дълга история с християнството. Някои от неговите крале са били успешно покръстени, но езическата вяра винаги се е завръщала. Християнската църква никога не се установява напълно в Лоанго, въпреки опитите на много мисионери.
The city of Loango in the middle of the 17th century - the capital of the Kingdom of Loango, nowadays in the Republic of the Congo. pic.twitter.com/QBGVdqWnva
— Vintage Maps (@vintagemapstore) August 14, 2022
Кралство, което изчезва в неизвестност
През по-голямата част от историята си Лоанго не е кралство, което може да се сравнява с тези в Европа. То е представлявало съвкупност от селища и племенни водачи, които само номинално са признавали суверенитета на краля на Лоанго. Така или иначе, регистрирана е дълга поредица от крале, от които са известни само имената им.
Но около 1786 г. кралство Лоанго се разпада и кралят губи всякаква реална власт. Това е крал Буату, който умира през 1787 г. и след когото не знаем нищо за управлението на Лоанго. Разбира се, с промените, които светът преживява през XIX в., и с голямото присъствие на европейските сили в Африка, можем спокойно да кажем, че разпокъсаната държава Лоанго просто е изчезнала в неизвестност, подобно на безброй други африкански полиси, градове-държави, царства, империи и култури.
