С тоиците следват вековна философия, която влияе върху начина, по който хората подхождат към предизвикателствата на живота. С течение на времето обаче това учение претърпява промени и адаптации. Поради това в тази статия ще изследваме основните разлики между древния и съвременния стоицизъм.
1. Етични разграничения
Древния стоицизъм твърди, че краят на човешкия живот е щастието. Това измерение не може да бъде отделено от знанието, както е в съвременния стоицизъм. В този смисъл чрез знанието можем да се упражняваме в извършването на добродетелни действия. Именно по този начин ще постигнем щастието.
От своя страна в съвременния стоицизъм откриваме теми, по-фокусирани върху личното благополучие и себереализация. Сегашното човешко същество е способно да се трансформира. Това се постига чрез мислене, чиято цел е спокойствието.
2. Психологически аспект
Древният стоицизъм се е смятал за лекарство на душата. Акцентът върху психологическия аспект по време на модерността обаче измества обектива на миналото. Тази сфера се стреми да промени нашите емоции по рационален и естествен начин.
Стоиците твърдят, че като приемаме неща, които не можем да променим, ние преконфигурираме чувствата си към тях. И така, психологията в това измерение предлага промяна вместо емоционален блок.
3. Цели в античния и съвременния стоицизъм
В несигурността на ежедневието е трудно да се съсредоточите върху големите цели на живота. Ако някой ни попита какви са нашите дългосрочни цели, може да ни е трудно да дадем отговор.
Преди стоиците са се фокусирали върху големите жизненоважни цели, които не са свързани с малки и ежедневни цели, а с по-голяма цел. Става дума за великата цел на живота ни.
Сега говоренето за това може да е изтощително поради чувствата на несигурност, в които сме потопени. Поради това съвременният стоицизъм се фокусира върху малки цели.
4. Емоции и чувства
Съвременният стоицизъм сочи повече към стоическия тип личност, много различен от школата на древните стоици. Смята се, че стоическият човек е този, който е неемоционален или потиска чувствата си.
Всъщност древните са постулирали премахването на негативните емоции, които включват гняв, тъга, безпокойство и страх. Вместо това те насърчават наличието на положителни емоции като радост. Целта е да се постигне хармоничен и спокоен живот, но в никакъв случай не става въпрос за пълно безразличие към чувствата.
5. Стоицизмът като практика и начин на живот
Трудно е съвременният стоицизъм да се разглежда като начин на живот, какъвто е бил в древността. Връзката между философията и живота в момента поражда недоволство.
Ето как вече не става дума за учения, а за съвети. Можем да кажем, че индивидът е получателят на тези предложения, които целят лична трансформация. Тя включва следното:
- Освободете се от миналото.
- Намалете тревогите до минимум.
- Справете се с обидите, изкушенията и старостта.
- Фокусирайте усилията си върху нещата, които можем да контролираме.
И древният, и съвременният стоицизъм са два клона на една и съща философия, която се заражда в древна Гърция. Въпреки това, те представят значителни разлики в техния подход и приложение.
Още от автора:
От себеомраза към себелюбие: 7 стъпки, с които да се заобичате отново
Мъжката енергия: Ето как да я развиете, за да постигнете целите си
Шест знака, че отхвърляш женската си енергия
Трикове, с които да накараме малко дете да се храни
Как да действаме, ако се “пристрастим“ към някого
Травми от детството: Ето как да познаем, че даден човек ги има
Казвам го, защото те обичам: Негативните коментари, които ни наранява
